През първата година от живота си детето се чувства уверено в света. На това чувство формира нормалната си самооценка. Обкръжението, отнасящо се към детето с любов и загриженост, му дава  чувството, че е прието и обичано.
Така се насища психологическата му нужда. Ако едно дете бъде сухо, на топло и добре нахранено, то ще се научи да се доверява на хората. Ако небрежно или невнимателно се грижат за детето, той ще развие неверие в себе си и недоверие към другите.
След раждането, намиращо се в ръцете на майка си, детето получава от нея закрила и храна. То се радва, когато тя е близо, а когато е далече, усеща пустота. Майката разбира без думи нужди и състоянието на детето, а то от своя страна, чувства състоянието и настроението на майка си.
На три години настъпва периода на самостоятелсността. Детето се движи, яде, разговоря, контролира своите функции, започва да осъзнава самоличността си.
Забраните и категоричността не изработват самостоятелност. Това е време, когато е необходимо да се изясни необходимостта от определено поведение. Малкото дете трябва да покаже индивидуалност, да свиква с хората и нещата и едва тогава то ще започне да изследва откриващия му се свят.

Кое можем да наречем сценарий на живот ни?
За сценарий на живота можем да считаме това, което човек „още в детството си планира да извърши в бъдеще“.
Тъй като малкото дете не е в състояние да подреди приоритетите си, то неговите планове се раждат под влияние на родителите му. А те често оформят детето си по свой образ и подобие. Момичетата наблюдават майките си, попиват привичките им, стилът и начина на общуването им, и буквално ги копират.
За момчетата, такъв пример на подражание е бащата. Е разбира се и родителските гени, които също влияят на пътя на индивида.
Това означава ли, че от нас в живота практически нищо не зависи и ние всички сме заложници на някакъв натрапен сценарий?
Нашият живот може да се раздели на няколко психологични етапа.
До пет години ние изпитваме доверие към това което ни обкръжава, живеем интуитивно. До десет години сме влюбени във възрастните. Струва ни се, че те са всемогъщи и знаят абсолютно всичко. Те за нас са съвършенни, образец на мярка за добро и лошо, безпорен авторитет и идеал. Тук се случват понякога и трагични ситуации, когато родителите налагат своите правила на детето, които са му чужди относно разбирането му на света. На 12 години вече сме разочаровани от възрастните, до 14 години преживяваме самотата и имаме чувството, че никой не ни разбира, а след това критикуваме принципите и насоките на нашето наследство и започваме да ги проверяваме.
Често се случва да спрем на етапа създаване на семейство и спираме да се развиваме като личности, тогава копираме и наследяваме родителския сценарий.
Как можем да изменим сценария?
По-добре късно, отколкото никога. Само желанието да изпълним несбъднатите си мечти, ни карат да осъществим своите планове. Именно своите, а не тези, които са предписани за нас по наследство.

Защо едни представители на противоположния пол ни харесват, а други ни отблъскват?
Защо се случваа това е трудно да се отговори. Самата природа на половото влечение не е изяснена до край. А човешката психика понякога поднася сюрпризи. Но все пак се забелязват някои закономерности.
Едно от обясненията защо ние веднага изберете едни хора, а отблъскваме други се корени в нашите възприятия от детство. Те са от времето, когато ние все още не сме ги осъзнали или сме частично наясно с тях, но тези възгледи остават с нас за цял живота и имат силно въздействие, включително и по отношение на избора на партньор.
Смята се, че мъжете избират жени като майките им. Това се дължи на факта, че майката за всеки от нас е първият човек, към когото изпитваме силно емоционално чувство. По-късно в мъжкото подсъзнание образа на майката е определен като стандарт за жена и всички останали, той ще сравнява с нея. Ако майката е слаба, той би искал кльощави жени, ако пък е пълна – пълни. Разбира се, не всички неща са толкова прости, има и други фактори, които определят избора на мъжете и жените, но все пак сравнението със „стандарта“ винаги се прави.
А какво да кажем за жените? Дали тази теория се отнася и за тях? Жените избират мъже, които приличат на бащите им?
И да, и не.
Факт е, че жените често избират мъже, които приличат на бащите им не по външен вид, а по характер. Бащата на момичето е първият силно въздействащ емоционален образ от противоположния пол. Ако тя е в добри отношения с него, ще търси човек, който прилича на баща ѝ. Но ако са в лоши отношения, или такива, които изобщо не са съществували, жената приема за стандарт човек, който ѝ е направил силно впечатление в най-ранна възраст. Тя може съвсем да не го помни, но това остава в подсъзнанието ѝ като образ, който ще служи като модел за сравнение и отсяване на други членове от противоположния пол.
Често ние не си даваме сметка защо обичаме един човек, а другите отблъскваме. Нашето подсъзнание не може да бъде заблудено. Но той знае и помни всичко, което се случи с нас.
И въз основа на това знание взимаме решенията си.

Истинската любов е себеотдаване. Това е чувство, което е готово всяки момент да се докаже на дело.
Когато обичате даден човек, вие сте щастливи от това, че той или тя съществува, дори и да не отговарят на чувствата ви. Вие сте способни да чакате отговор на чувствата си година, две …. дори цял живот.
Истинската любов, често се сравнява с майчината, която се характеризира с жертвоготовност.
Влюбването е само плам, страст и желание за потребление. Това е роман, който временно е „захванал“ всеки от участниците.
Влюбването е имитация на любовта, това е влечение към някого, което бързо се разпада при поява на първия проблем.
Истинската любов минава провера за силата си. Много хора възприемат истинската любов като жизнена привичка, но аз мисля, че това не е така.
Докато влюбването постепенно угасва като надут балон за някой празник, истинската любов израства и се развива.

Децата са като някоя завоевателна армия. Те нахлуват в нашето пространство и след някакви си 70-80 години напълно го завоюват.
Те са невероятни със заключенията си, защото нямат достатъчно опит и знания в този свят.
Изключително остроумни и находчиви са, бързо се ориентират в обстановката и „мъдро“ отчитат обстоятелствата.
Ето ви и пример за това:
Питат тригодишната Надя:
– Надя, каква ще сте станеш, когато пораснеш?
С чувство на достойство тя отговаря:
– Надежда Петрова!