След половин час Мирон долови парфюма на Ани. Забеляза сластолюбиви преценки на мъжете и завистливите погледи на жените и разбра, че Ани е зад него.

Той се обърна и забеляза сянка в невероятните ѝ зелени очи. Реши, че е най-добре да се държи така, сякаш нищо не е забелязал.

– Така и не получих шанс да отвърна на атаката ти срещу научните ми постижения вчера, – натърти Мирон.

Ани му се усмихна. Това му достави огромно удоволствие. Въпреки това, когато заговори, в гласа ѝ прозвуча ирония:

– Нека да отгатна. Ще ми кажеш, че професията ти дава надежда на гладуващи хора, които все още живеят като през XIX век. Имам ли право?

Тя млъкна и го погледна изпитателно.

Мирон осъзна, че Ани е типичен бунтар, който изтъква причините и след това мисли за последиците. Ако имаше стимул, тя щеше да поддържа дадена работа, без да разсъждава за крайния резултат.

Ани бе от хората, които наричаха „либерали за един месец“. Нямаше значение, че някои от възгледите можеха да бъдат диаметрално противоположни на други, важното е да бъдат политически правилни и актуални.

Мирон спомняйки си предишния им разговор с огорчение каза:

– Знаеш ли колко милиона млади жени са лишени от пълноценен живот, защото трябва да носят вода от места, които са на километри от домовете им? Принизени са до нивото на стадни животни, защото нямат достъп до кладенец или механична помпа. Водата за много хора по света е лукс. За нея  могат само да си мечтаят.

Ани го гледаше с предизвикателна усмивка, която подчертаваше несъгласието ѝ с неговите възгледи. Мирон още повече се разгорещи:

– Работните места, на които ти гледаш с присмех, могат да освободят онези жени. Със заплатите  си те ще издържат цели семейства. Трудът им дава благоденствие.

Въпреки че Ани беше много красива Мирон нямаше да ѝ позволи да си играе с него. Доброто му име беше доказателство, че е прав.

Усмивката ѝ беше снизходителна и същевременно закачлива.

– Вярвам в правата на жените и не одобрявам отношението към тях, но аз съм защитничка на околната среда, а не феминистка. Не съм и социалист, нито противник на новите технологии, затова не мога да приема останалите ти аргументи. Всеки от нас има свои възгледи, но те се различават много.

– Имаше ли  нещо логично в онова, което казах вчера, когато разговаряхме? – Мирон се надяваше да намерят допирни точки с нея.

– Формулите и преувеличенията не могат да слисат информирания човек. А що се отнася до теорията ти, че човешките същества се приспособяват към напредъка, като унищожават околната среда, това са глупости и ти го знаеш.

Мирон я намираше за привлекателна въпреки думите ѝ.

– Поведението на човека допринася за измирането на видовете толкова, колкото и промените в околната среда, но по този начин може да въздейства и всеки друг фактор.

– Нима искаш нещата да останат така? – предизвика го тя.

– Не виждам как мога да ги спра. Внасянето на архаичната технология ще изхвърли толкова много вредни за озона газове, че всички противодействия на заинтересованите страни ще бъдат безрезултатни.

Ани го изгледа скептично, но той продължи още по-настъпателно:

– Не можахме да реагираме достатъчно бързо, за да предотвратим парниковия ефект, от който толкова много се страхуваш. Защо вашият природозащитен съюз не се опита да спре това? Организации като твоята умеят да разпалват само противоречия и да присъстват в заглавията в пресата, но не предлагат осъществими решения. Затова апелирате към емоциите, за да наложите възгледите си.

Мирон вдигна глава и я погледна право в очите.

– Вероятно си съгласна с резултатите от екологичната среща на най-високо равнище, която се осъществи наскоро, нали?

– Бях там, – гордо каза Ани.

– Спомняш ли си какво гласи член 15 от Декларацията?

Тя поклати глава.

– Положих усилия да го запомня, защото толкова ме възмути, че не исках да го забравя. „Липсата на сигурност в науката не трябва да бъде използвана като причина за отлагане на ефективни мерки за предотвратяване унищожаването на околната среда.“ Това означава, че не е необходимо да има доказателства, за да бъдат предприети действия. Парите на данъкоплатците може да бъдат изразходвани за несъществуващи проблеми. Не е за вярване, че подписаха тази тъпотия и хората ще дадат милиарди долари, без да знаят за какво се харчат парите им.

Ани сложи ръцете на хълбоците си и оформи едно предизвикателно „ф“. Мирон се направи, че не забелязва това и посочи още един аргумент:

– Друг документ наречен „Дневен ред 21“ заявява, че единственият начин да се спре унищожаването на околната среда в северното полукълбо е да се изсипят тонове пари в страните от третия свят в южното полукълбо. Виждаш ли някаква логика в това? Аз не го разбирам.

Мирон се обърна и се приготви да тръгне, оставяйки Ани онемяла. Но изведнъж той се обърна рязко и заговори още по-възмутено:

– Същите онези учени, на които разчитате да ви дадат доказателства за глобалното затопляне, през седемдесетте години на XX век са писали статии, заявявайки, че замърсяването охлажда земята и ще доведе до нова ледникова епоха. Когато съумееш да подкрепиш с факти стереотипите и преувеличенията си, ще поговорим отново.

Той се отдалечи, преди Ани да успее да реагира.

Попитали един 90 годишен старец:

– Обичаш ли Господ Исус Христос?

Той отговорил:

– Да, обичам Исус Христос, но мога да ви кажа нещо по-добро.

Човекът, който задал въпроса на стареца бил изумен:

– Нима може да има нещо по-добро от това да обичаш Исус Христос?

– Да, – казал старецът, – Господ Исус ме обича!

Любовта на Исус Христос е постоянна и непоколебима. Тя не знае приливи и отливи като човешката любов. Неговата любов и милосърдието Му прави нашия живот възвишен, целеустремен, осмислен и прекрасен. Той ни издига над света и ни дава възможност по друг начин да погледнем на околните.

Не се съмнявайте във Божията любов, тя е неизменно присъща на Господа, както и Неговата Святост. Колкото и да са били лоши вашите грехове, Исус Христос ви обича. Ако не беше тази любов, никой от нас не би се надявал на бъдещ живот. Неговата любов към нас е вечна.

Никое описание на океана не може да ви даде представа за неговата красота, докато не го видиш с очите си. Точно така е и с любовта на Господ Исус Христос.

Докато не я приемете и не я изпитате, вие не сте се примирили с Него. Никой не е в състояние да ви опише Неговата любов.

Голгота свидетелствува за две неща: за степента на човешкия грях и за безпределната любов на Исус Христос, Който не пощади Себе Си заради нашето спасение. Голгота дава напълно изчерпателен отговор.

Никой от нас не е обичал и не обича така горещо и саможертвено, както ни обича Исус Христос. Любовта на човека е по „заслуги“, а любовта на Христос е по благодат, даром, без всякакви основания и заслуги.

Белезите от раните по краката и ръцете на Христос са вярна гаранция за това.

Кибритът е създаден през 577 г. от придворни дами, които попаднали във военна обсада в просъществувалото за кратко царство на Северен Ци. Очевидно дамите толкова много страдали от липсата на прахан, че се принудили да измислят друго средство за палене на огън.

Първите кибритени клечки са изработени от сяра.Един човек измислил метод за напояване на чамови пръчици със сяра и съхраняването им за бъдеща употреба.

При съвсем леко докосване те избухвали в пламъци. Получавал се малък пламък подобно на влакнестите израстъци на царевичния кочан.

Това чудодейно нещо някога било наречено „носещият огън слуга“. По-късно когато се превръща в обект на търговска размяна, името му се променили на „пръчка с огнен връх“.

Първите появили се кибритени клечки в Европа са също със сяра, което говори, че изобретението е пренесено от Китай.

Сярата и до днес се използва при производство на кибрит, въпреки че през 1830 г. във Франция и Германия започнали да използват смес от жълт фосфор, сяра и калиев хлорид.

Човек, който няма вяра и не е познал Бога, е безотговорен и опасен  за обществото.

Такъв човек няма мотивация да постъпва честно, благородно и разумно. Той се грижи само за днешния ден и когато има изгода. Съвършено му е безразлично какво ще стане по-нататък, защото тогава него може и да го няма вече.

За това няма и отговорност за действията, които е извършил преди или сега.

Човек, който има вяра разбира, че всяко негово действие, думи и даже мисли водят към едно едно или друго последствие.

Такъв човек знае, че рано или късно, пряко или косвено, но резултатите от действията, неизбежно ще се върне върху онзи, който е бил първопричина за проявлението.

Дори смъртта не освобождава човек от отговорност за престъпленията, изречените думи и мисли.

Ето защо, човек, който не вярва и не гледа „отвъд хоризонта“ и за когото живота, в който той сега живее е единствения и реалния е безотговорен.

Такъв човек е неспособен да действа в интерес на обществото и да направим безкористни действия, мотивирани от духовен импулс.

Бяха влезли в една от галериите и коментираха видяното. И двамата знаеха за всяко изображение и автора ѝ доста много. Те ценяха изкуството и изследваха всеки шедьовър заедно.

– Каква великолепна творба? Кой не би се възхитил от нея? – каза Наталия затаила дъх пред стенописа.

– Тайната вечеря е шедьовър, – Лазаров се оживи и разгорещи от собствените си мисли.

Бузите му бяха хлътнали през последните няколко седмици, но това не пречеше на въодушевлението му:

– Вижте, как майсторът е разгърнал гения си! Скъпа на такъв художник бил предложил да те нарисува, – обърна се Лазаров към жена си.

– Едва ли бих позирала такава раздута, – каза Наталия и сложи ръце на корема си.

– Но нали Изабела е позирала на Мантеня бременна и резултата е поразителен, – възрази Лазаров.

– Да, признавам, че картината „На Парнас“ е шедьовър, но …. – не се съгласи Наталия.

– Какво говориш, мила? – продължи да изказва несъгласието си Лазаров. – Казват, че Изабела приличала на богиня, дори засенчвала Венера. Вярвам, че така ще бъде и с теб.

– Съмнявам се, – каза Наталия. – Сега съм по-пълна, отколкото при предишните си бременности. Ако искаш наистина да позирам на някой художник, изчакай бебето да се роди. След това ще плувам, ще тичам и ще се постегна малко.

– Художниците имат нужда от пари, за тях няма значение как изглеждаш, – засмя се Лазаров. – Знаеш ли, че Иполит освен с рисуване се занимава и с разни технически изобретения. Току виж при някой от експериментите си се самоубие.

– Не ми харесва този човек, особено сега, когато съм бременна, не бих искала да съм край него, – въздъхна Наталия. – Той е очарователен, но малко ме плаши. Не ми харесва, че рисува бебета в утробата и разни анатомични органи.

– Но, Натали, – в гласът на Лазаров звучеше укор и недоумение, – ти с лекота укротяваш коне и всякакви животински твари, пред които другите пребледняват и губят дар слово. Нима се страхуваш от един художник? Та това е глупаво.

Той я познаваше много добре и за това ѝ се възхищаваше. А на Наталия ѝ бе достатъчна само една неговата усмивка, за да се изправи пред всякакви предизвикателства.