Един човек ловил диви зверове в пустинята. Видял, че авва Антоний  се шегувал с братята и се съблазнил. Старецът, желаейки да го увери, че понякога е нужно малко разслабване на братята, му казал:

– Сложи стрела  в лъка си и натегни.

Той направил така. Старецът пак му казал:

– Още го натегни.

И той още го натегнал. Старецът потретил:

– Още го натегни.

Ловецът му отговорил:

– Ако го натегна твърде много, ще го счупя.

Тогава авва Антоний му казал:

– Така е и с Божията работа. Ако прекалено много напрегнеш силите на братята, те скоро ще се отдръпнат от Божието дело. Необходимо е от време на време да ги поотпускам.

Вслушвайки се в това, ловецът бил силно засегнат и получил голяма полза от случилото се, си тръгнал.

Всеки човек е съпроводен от цветя още от раждането си. Тях ги даряват, отглеждат, любуват им се и им се възхищават.

За тях четем, рисуват ги, посвещават им стихове. Но ние не всичко знаем за тях.

Учените наскоро установили, че цветята и някои необичайни дървета могат да реагират на различни хора по свой начин.

С помощта на специални инструменти те определили различната реакция на цветето, поведението и отношението към човека, който късал венчелишчетата им, грижел се и бил внимателен към него.

Този смел човек искрено вярвал, че практикуването на любимия баскетбол, му е помогнало да оцелее в борбата със смъртоносната болест.

Трой Друпал се увличал от баскетбол, цяла година го играл активно, но през 2004 г. лекарите му поставили ужасна диагноза – рак на костите в лявата ръка.

Изглежда лечението помогнало на човека, но скоро болестта се върнала и през 2006 г. трябвало да ампутират ръката.

Въпреки това туморът се разпространявал по-нататък. Тогава Трой оставил изморителното лечение и през 2007 г. решил повече да не ходи на химиотерапия.

Въпреки мрачните прогнози на лекарите, които му давали само шест месеца живот, той се стараел да не мисли за най-лошото.

Трой продължил да играе баскетбол, даже и с една ръка. А сега твърди, че на този прекрасен спорт дължи живота си.

Миналата седмица започна еврейският месец елул – месецът на разкаянието. Милиони евреи по света се подготвят духовно за еврейския празник на Новата година Рош Хашана.

Според еврейската традиция, за да започне Новата година от нулата, човек трябва да се разкае за несправедливите дела, извършени през изминалата година. Как точно искат прошка?

Всичко започва с азбуката.

По време на еврейския месец елул много юдеи се събуждат, за да изрекат специални молитви, наречени Слихот, סליחות , което означава „прошка“.

По този начин те изразяват съжаление за всички грехове, извършени през изминалата година.

Молитвата включва списък на греховете и престъпленията, записани по азбучен ред: алеф, бет, гимел т.н., за да се помнят по-лесно. Задачата на Слихот е да промени поведението на евреите през следващата година.

След като изброят греховете си по азбучен ред, те преминават към хваление на Господа – също по азбучен ред! Едно от най-известните песнопения на елул се нарича Адон хаСликхот (Господар на прошката).

В него се назовават ​​22 различни свойства на Бога от Алефа до Тав (А-Я).

Ето ви първата строфа:

אדון סליחות – א „произнася се: Адон хаслихот – „Господар на прошката
בוחן לבבות – ב „Бохен левавот – “Изпитващ сърцата“
גולה עמוקות – ג“Голе амукот – „Разкриващ дълбочините“
דובר צדקות – ד „Довеч цедакот – „Изричащ справедливости“

Има мъчителни моменти в живота на всеки индивид.  Но понякога на човек му става толкова тежко, че той не може да устои на предизвикателствата и се срива.

Трейси бе хоспитализирана с тумор в мозъка, който едва не я уби. Когато я докараха в болницата състоянието ѝ бе много тежко.

Лекарите успяха да отделят опасното образование, но по време на операцията възникнаха усложнения, които доведоха до реанимацията, а после и до последвалата я интензивна терапия.

Когато основната заплаха бе премахната, възникна друг сериозен проблем.

– Аз съм сама, а и тази мъчителна болка, – каза си Трейси след всичко, което бе претърпяла, –  няма надежда да оздравея.

Така Трейси вместо да се раздели окончателно със заболяването си, се превърна в пациент, готвещ се да умира. Човек, който нямаше за какво да живее. Тя се бе предала и нищо интересно, не очакваше в живота си.

Но един ден в стаята ѝ влезе неочаквано четириногата Даря. Куче с добри очи, излъчващи нежност  и подкрепа. То имаше опашка въртяща се от радост, като вентилатор.

Даря не бе нахална. Тя погледна пациентката на кревата и сякаш с поглед я попита:

„Мога ли да дойда при теб на кревата?“

А след като Трейси ѝ разреши вдигна муцунката си към нея и последва въпрос изразен със съчувствие в очите:

„Как си?“

Точно от това се нуждаеше Трейси. Като че ли тя намери някой, който да вярва в нейното оздравяване и искрено да го желае.

Кучето остана при жената. Скоро тя сподели с хората, които я обслужваха в болницата:

– Сега вече си лягам да спя щастлива.

Нещата за Трейси започнаха да се нареждат безпроблемно. Малкото куче успя това, което лекарите се мъчеха да направят от няколко седмици. То изцели душата ѝ. Само Даря инстинктивно разбра от какво се нуждае тази жена.

След няколко дни Трейси започна да отменя един след друг курсове на терапия. Тя не се нуждаеше повече от лечение и скоро бе изписана от болницата.

Даря направи малко чудо. Буквално спаси от ръцете на безнадежността своята нова стопанка.