На 29 юли в Чехия, в парка на красивия замък със забавно име Бухловице, ще се проведе интересен празник, посветен на чесъна.

Програмата за празника е изключително обширна.

След официалната част и вдигането на флага на чесъна се изпълнява чесновия химн. В този ден следват разнообразни конкурси.

Най-смелите гости могат да участват в състезание за миришещите чесъна. С активното участие на всички присъстващи на празника се избира Мис Чесън. Награждава се и най-добрия плетач на красива и оригинална плитка от чесън.

За феновете на ароматните подправки и любителите градинари работи пазар, където можеш да си купиш свеж чешки чесън или неговите семена.

А най- любознателните могат да послушат няколко познавателни  лекции за историята на чесъна, тайните на неговото отглеждане и невероятните му ползи за здравето.

Но това е само прелюдия към главната атракция, дегустация на разнообразни ястия. Освен традиционните месни и зеленчукови яденета, щедро подправени с виновника на празника, всеки желаещ може да пробва и съвършенно екзотични блюда.

Само тук можете да се насладите на чеснов сладолед или чесън в шоколада и да изпиете чаша великолепна водка.

Празникът завършва с дискотека. Дано времето позволи да се проведе на чист въздух.

Празникът на чесъна в Бухловице не може да се каже, че е оригинален. Подобни чеснови фестивали се провеждат във Виетнам, САЩ, , Канада, Гърция и Великобритания.

Стигнал пред вратата на чичо си, Петър хвана халката ѝ, бутна я и я отвори съвсем безшумно. Щом влезе веднага забеляза две жени да белосват с вар стената на къщата, а чичо си да ограждаше с парапет преддверието.

– О, Петре, добре ни дошъл, – обади се леля му Гаца.

– Да ти дадем и на тебе четка, та да се включиш в белосването, – закачи го Ценка.

Тя бе няколко години по-малка от него, но щом го видеше поруменяваше и все го закачаше или се шегуваше с него.

– Става, – веднага се отзова Петър.

Но чичо му Калин като го видя, извика:

– Петре, ела при мен. Остави жените да си гледат тяхната. Ела да кажеш харесва ли ти моята работа и да ми помогнеш малко. То човек и на чаша вино не сяда сам, че на работа ли?

– Хубаво е, – каза Петър след като приближи и огледа недовършения парапет. – Още от пръв поглед се вижда, че табиетлия човек го е правил.

– Подай ми сега онези две дъски, – засмя се на похвалата Калин, – а аз ще прикрепям подредените.

Като се хвана на работа при чичо си, Петър изведнъж живна и се вживя в майсторлъка на чичо си. Той забеляза, че дъските на парапета не се ковяха, а се нанизваха една до друга в жлебовете на две надлъжни греди, едната свободна отгоре, а другата закрепена отдолу.

– Чичо, ти май не признаваш пироните?

– Чамът, Петре, не ги понася. Старата ви къща, в която сега живеете е правена без пирони. Където трябвали такива, майсторите са пробивали дупки и забивали в тях клинове. Дървото е добър другар на човека. То излъчва топлина, а желязото е студено. Дървото едва понася желязото, което го сече, дяла, бичи и рендосва. Старите майстори са усещали какво им казва дървото и са го тачели…..

Петър слушаше думите на чичо си, подаваше му дъските и размишляваше за мъдростта и опита на старите майсторите, които са черпели знания от непреходното.

Кочаните предварително се разцепват на две.

След това половинките се слагат в тенджера и се заливат с вода.

Когато водата закипи, в тенджерата се добавят чаша мляко и едно прилично парче масло.

Царевицата трябва да къкри още осем минути след това.

И всичко е готово!

Готовите половинки поръсете със сол.

Приятен апетит!

Жител от Онтарио, Канада, видял животно, което изскочило от храстите с пластмасова чаша на главата. И той решил да му помогне.

Въпреки своето добро намерение, спасителят напълно разбирал, че резултат може да се окаже плачевен.

Защото ако освободял скункса от чашата, възможно е животното да го опръска със вонящата течност, а това можело да съсипе целият му ден.

За щастие, след отстраняване на чашата от главата на скункса, животното избягало, без да прояви някаква агресия спрямо спасителят си.

Въпреки че, ухапването от тази змия може да убие слон, смели хора се притекли на помощ на умираща от жажда кобра.

Жители от Гоа, Индия, забелязали влечуго дебнещо на едно дърво, но предположили, че със змията става нещо нередно, защото тя изглеждала почти като умираща.

Тогава извикали спасители от „Animal Resque Squad“. Ръководителят Амрут Сингх се качил на дървото и разбрал, че кобрата е умаляла от жажда.

Безстрашният мъж бутнал змията на земята, а след това се опитал да напои влечугото от купа. Но този съд не се харесал на кобрата.

Тогава Амрут използвал чаша, а колегите му с помощта на листо, направлявали струята вода към устата на жадната змия.

Амрут изобщо не се боял от змии. Той общувал с тях през последните 15 години и прекрасно знаел как да се отнася с тях.