Да израстнеш в християнски дом е голямо благословение, но това не те прави християнин. Активното участие в младежка група, посещаването на християнско училище, старанието да бъдеш „много добър“, могат да спомогнат да станеш християнин, но това не е всичко.

Деси отново бе преживяла поредната раздяла с момче. тя не можеше да преодолее влечението си към момчетата и секса с тях, въпреки че ходеше на църква и участваше в мероприятията ѝ. След всяка приключила връзка тя се чувстваше излъгана и изоставена.

Вчера се опита да обясни на приятелката си какво се случва с нея. Докато разказваше за поредната раздяла, сълзите ѝ се стичаха по лицето. Явно болката беше много силна. Беше опитала всичко: четене на Библията, налагане на някакви граници при среща с момчета, …… и въпреки всичко се проваляше.

– Деси, – погледна я съчувствено приятелката ѝ и я докосна по рамото, – можеш ли да си представиш, някой да ръководи църква и да няма лична връзка с Бога? Предполагам, че случая при теб е от подобно естество.

Деси се разплака още по-силно. Сълзите ѝ се изливаха като истински потоп.

– Искаш ли да се помолим заедно, – предложи приятелката ѝ.

– Да. – смело каза Деси и избърса очите си.

Тя нямаше вече какво да губи.

И те се помолиха.

През годините различни хора бяха посявали семена в сърцето на Деси. но това беше момента на нейното спасение.

Сега, когато тя се довери на Христос и прехвърли контрола на живота си върху Него, Неговият Святи Дух ще ѝ даде сили да се пребори с изкушението и ще ѝ помогне да заживее богоугоден живот.

В Константинопл живеел един човек, който обичал хората, които си нямали нищо. По улицата винаги зад него вървели просяци, но той никога не им отказвал и винаги им давал по нещо.
Веднъж го попитали:
– Защо си толкова милостив?
А той им разказал следното:
– Бях на 10 години. Чух в църквата, когато свещеника каза, че който дава на просяка, дава в самите ръце на Христос. Аз не повярвах. Тръгнах към къщи и размишлявах въру това. Изведнъж видях на пътя беден човек в дрипи, а над него лицето на Спасителя. Подадох хляб на просяка, но в този момент Христос протегна ръка към хляба и приемайки го, благослови милостиво човека. Виждайки това, аз се уверих, че когато давам на този, който няма, давам на Христос. И досега виждам лицето на Христос над главата на просяка, за това с любов бързам да дам на всеки нуждаещ се според възможностите си.

Архиепископът на Кентърбъри, Джъстин Уелби признал, че от време на време той се съмнява в съществуването на Бог. Той е лидер на Англиканската църква във Великобритания, както и на Англиканската църква в света.
„В края на деня завърших една от молитвите си, като попитах Бога: Погледни, не е ли дошло вече време да направиш нещо, ако те има тук?“ – разказал Уелби в интервю, което той е дал в катедралата на Англиканската Църквата на Англия в Бристол.
В този случай, Джъстин Уелби е казал, че от него като главата на Църквата на Англия, едва ли някой ще очаква такива изявления. В хода на мислите си архиепископът е цитирал Псалом 88, който „е пълен със съмнение.“ Уелби подчертал също, че „Бог запазва своята вярност, дори когато, хората са склонни да загубят вярата“.
Църквата на Англия е член на Англиканската църква – сдружение на независими административни местните англикански църкви, които са в общение с Църквата на Англия и предстоятеля – архиепископът на Кентърбъри. В момента има около 70 милиона англикани, обединени в 44 църкви, провинции и екстра-провинции в 161 страни.

Лятото, край една малка селска църква попаднах на доста интересна компания. Беше интересен човек, падаше малко ексцентрик.
При лутанията си се бе натъкнал на някаква „нова религия“ увенчана с високомерие и възвишеност.
Моя събеседник беше много забавен. Пътувал отвъд тропиците , разказваше интересни неща за своите пътешествия. Със загорялото си лице, бухнали вежди и остра брадичка ми напомняше на някой горски дух.
Бяхме седнали на тревата и лениво се взирахме в кубето на църквата.
Вечерта се предусещаше в късния следобед, а в небето се носеше мощна птича песен.
Изведнъж той се извърна към мен и ме попита:
– Знаете ли защо шпилът на църквата е вирнат така?
Признах невежеството си, като срамежливо повдигнах рамене, а той махна с ръка и продължи:
– О, същото е като при обелиските – античен фалически култ.
Какво бе породило това твърдение? Навярно някакво извратени мислене. Нима има думи на земята, с които може да се изрази такава нелепост и то на такова място?! Но всичко това беше пълен абсурд!
Едва сега разбрах как са се чувствали тези, които са изпращали вещиците на клада.

– Ами да, наистина, – казах след минута, – ако не беше фалическият култ, църквата щеше да е построена наопаки, кацнала върху шпила, насочен на долу.
Стана ми смешно. Но събеседникът ми сякаш не забеляза иронията, той по никакъв начин не даде знак, че се е засегнал. Изглежда не се отнасяше достатъчно ревностно към „научните“ си открития.

Имало едно време един търговец. Той натрупал голямо богатство. Един ден осъзнал, че му предстои среща с Бога и искал да се подготви за нея. Попитал хората:
– Какво трябва да направя, че Бог да се смили над душата ми?
Един му казал:
– Раздай богатството си на бедните и ще угодиш на Бога.
Друг настоявал:
– Пожертвай част от богатството си за построяването на църкви и ще угодиш на Бога.
А един старец го посъветвал:
– Обърни се към Бога, покай се, друго не е нужно.
Покаял се търговецът, изповядал всичките си безакония и му станало светло на душата. Минало доста време, но един въпрос не му давал покой: „Угоден ли съм сега на Бога“? Отново се обърнал към хората и започнал да ги пита за това.
Един му казал:
– След като си се покаял и очистил душата си, раздай сега богатството си на бедните и ще угодиш на Бога.
Друг го съветвал:
– Вече си се покаял, душата ти е очистена, дай средства за построяване на църква и ще угодиш на Бога.
Отишъл търговецът за съвет при старецът и той му казал:
– Покаял си се. Душата ти е очистена. Сега я пази чиста. А за останалото постъпвай така както те води чистата ти душа.
Така и направил търговецът. Казват, че на бедните помагал и средства за построяването на църквата давал, но за това знаят малко хора. Той не парадирал нито се хвалел с това.