Ние не знаем колко са тежки кръстовете на останалите хора.
Завиждаме на богатия човек, а той едва тегли кръст украсен с злато и скъпоценни камъни.
Понякога виждаме човек, чийто живот изглежда добре се развива. Той носи кръст обвит с цветя.
Ако имахме възможност да опитаме всички кръстове, които ни изглеждат по-лесни от нашите, накрая щяхме да се убедим, че никой от тях не е подходящ за нас, както този, който носим в живота си.
Тодор беше бивш механик, но се случи така, че загуби част от близките и работата си. После болката и мъката го притиснаха и той стигна до дъното. Стана наркоман със стаж и живееше на улицата
Тодор си мислеше: „Така и ще си ида без пари, сам, на тротоара в големия град“.
Случи се така, че се намериха състрадателни хора и той бе отведен в болница, където бе диагностициран с цироза на черния дроб. Лекарят му каза:
– Човече, ти умираш.
Тодор се стресна сериозно, а после шеговито каза:
– Веднъж ми излезе късмета, да получа чисто легло, медицинска помощ и ….
Той сериозно се замисли за живота си.
След това бе изпратен в приют, но такъв приют, в който директорът на заведението казваше:
– Този дом е необходим, за да могат умиращите бездомни хора да умрат с достойнство, а не на улицата. Обществото е обърнало гръб на тези люде. Ние изразходваме време и пари за бездомни животни, а какво правим с хората живеещи на улицата? Това не са бездомни, а изоставени хора. В края на живота си, те заслужават поне малко душевен покой.
В този приют издирваха роднините на хората постъпили при тях, срещат ги с тях и ги нудеха да си вземат прошка едни от други.
Тодор беше изморен от живота, който бе водил до сега. Именно болестта му помогна да погледне на нещата по друг начин. В такива моменти хората започват да ценят живота, отпуснат им тук на земята.
Въпреки заболяването си Тодор започна да помага в кухнята и да се грижи за цветята в дома.
– Аз зная, че болестта ще ме убие, – казваше Тодор, като се усмихваше. – Тя вече отнеса двама от тримата ми сина. Не се страхувам от смъртта, наричам я по-скоро връщане у дома.
Тодор постепенно отслабваше и губеше сили те си, но той знаеше, че ще настъпи ден, когато няма да може да стане от леглото, за да иде при останалите от дома. Това го смиряваше. За това приемаше това положение по-спокойно.
Вчера казваше на един възрастен човек, също живеещ в дома.
– Преди известно време аз спях буквално на асфалта. Ако не беше този приют , отдавна да съм умрял …..
Има в Белгия място, където всяка есен се устремяват хиляди любители на красивите пейзажи. Това е гората Хелеброс, която се намира близо до Брюксел. Наричат я „Синята гора“.
Това е времето, когато започват да цъфтят дивите камбанки. Нежният лилав килим на площ от 300 хектара и стволовете на гигантските секвои приличат на декори от приказни сюжети.
Всеки дочул за това място, иска да го види, иначе се смята за изостанал в живота, особено в Белгия.
За да се видят най-прекрасните пейзажи, трябва да се стане много рано. Когато първите слънчеви лъчи пробиват мъглата, гората е като вълшебна.
Там рано сутрин пеят птици, а цветята са много красиви.
Тази приказка продължава само няколко седмици, след което камбанките изсъхват.
Гостите всяка година стават все повече и повече. Горските пазачи насърчават хората да ходят само по съществуващи пътеки, защото стъпканите цветя следващата година няма да растат.
За първи път астри за започнали да отглеждат в Древна Гърция, но широко разпространение растението не получило.
Преведено от гръцки, думата „астра“ означава „звезда“.
Културните астри са били известни в Европа едва през XVII век. Семената им били внесени тайно от Китай от френски монах Никола Инкарвил.
Специалистите използват косматата астра. Те са истински „живи“ индикатори.
На почви богати на никел тези цветя менят окраската си. Така били открити местонаходищата на никела.
Въздухът при различни температури може да се задържи различни количества пара. По време на охлаждането му, парата се кондензира във вода.
Температурата, при която това се случи, се нарича точката на оросяване.
Росата, която се вижда сутрин по тревата и цветята, мъглата, която се стеле над реката и се кълби над низините, възниква при хладна вечер или нощ от атмосферната влага. Колкото е по-голяма влажността на въздуха, толкова повече, при висока температура става кондензация. Даже в баня, където температурата е 80 ° С, стените стават мокри.
При повишаване на влажността в затвореното пространство 100% може да се получи кондензирана, течна вода при всяка температура.
За целта намерете естествена падина с диаметър около метър, а на дълбочина 50 см., обрасла с треви и ниски храсти. Ако нямате такова място наблизо, можете да изкопаете яма, а на дъното ѝ да нахвърляте свежа трева и скоро отрязани клонки.
Ямата покрийте с найлон, застъпвайки, краищата му с камъни. По средата на найлона поставете още един камък, а на дъното на ямата нека да има някакъв съд.
Почвата, колкото и суха да е, винаги съдържа погълната влага, а зелените растения интензивно изпаряват вода, даже при много сух климат.
Водната пара няма къде да отиде в затворено пространство. Тя бързо насища въздуха и започва да пада като капчици роса. Малките капчици се обединяват и попадат в съда.
Такъв „източник“ може да даде около половин литър вода. Не е много, но може да утоли жаждата на човек в критично положение.
Има и един „походен“ вариант, който не се нуждае от предварителна подготовка. Съберете няколко току що откъснати клони от дърво или храст. Поставете ги в найлонова торба и я завържете здраво. Отдолу окачете чаша, в която да се стича чистата вода.