Свежият сок от корените му съдържат лиозим, който има  силна антимикробна активност.

В Европа хрянът идва след 600 години – през XV век.

Съществува особена рецепта квас, една от съставките на която е хрянът.

Летливият чесън, лук, хрян и червени чушки убиват повечето протозои, бактерии и гъбички още в първите няколко минути или дори секунди. Поради тази причина, те саквас,  отличен инструмент в борбата срещу болестите.

Васа̀би или уасаби, японски хрян, е вид японска подправка със светлозелен цвят и лютив вкус. Тя се добива от корените на растението японска евтрема.

Интересното е, че растението е почнало да се култивира преди хиляда години.

Васаби е японски продукт, но напоследък евтрема започна да се култивира в САЩ, Нова Зеландия, Китай, Тайван и Корея.

В Япония това е много популярна подправка. В страната може да се опита сладолед с вкус на васаби.

Тази подправка съдържа такива вещества, като изотиоцианати, които унищожават бактериите стрептококус мутанс, главните виновници за кариеса.

Фитонцидите на чесъна, хряна и червените чушки убиват повечето прости бактерии и низшите гъбички в рамките на 40-100 секунди. По тази причина споменатите растения се явяват отлични средства в борбата с болестите.

Човек може да пострада от финтоцидите. Такива опасни финтоциди притежава дивият розмарин и росена.

Един от най-скъпите фитонциди са етеричните масла от хвойнови дървета, които могат да се закупят от аптеката.

Фитонцидите се явяват един от факторите за естествения имунитет на растенията.

Трябва да се отбележи, че много от иглолистните дървета стерилизират въздуха и убива болестотворните бактерии. Фитонцидите на елата убиват коклюшната пръчица, боровите фитонциди унищожават пръчиците на Кох, причинители на туберкулозата, и червените пръчици. Брезата и тополата убиват микроба на златистия стафилокок.

Хектар борова гора отделя в атмосферата около 5кг фитонциди на ден, а хвойновите гори около 30 кг на ден. Затова иглолистните гори са почти стерилни.

Летливият чесън, лук, хрян и червени чушки убиват повечето прости бактерии и нисши гъбички още в първите няколко минути, даже и секунди.

Поради тази причина, лукът се явява отлично средство в борбата срещу болестите.

Лукът с формата на ряпа, леко сплесната, в почти сферична форма е прекрасно медоносно растение, тъй като дава на пчелите достатъчно нектар, даже при много горещо време.

Луковият мед е свежо жълт, почти непрозрачен, а при съзряване губи вкуса на растението.

Червеният лук е богат на кверцептин, анти раков агент, който може да подтисне злокачествените ракови клетки преди да са се развили като тумори.

Понякога се използва и външната обвивка на лука. Тя се вари в малко количество вода, като отварата се прибавя към бульона. В нея се съдържат флавоноиди, полезни предимно за функциите на отделителната и сърдечно-съдовата система.

Лукът не бива да се употребява за храна и като подправка в по-големи количества, особено пресен, при стомашно-чревни, чернодробни и бъбречни заболявания. Неприятният му мирис се отстранява чрез сдъвкване на клонче зелен магданоз.

Лукът е силно апетитовъзбуждащо средство, което регулира моторните и секреторните функции на стомаха и червата. Оказва положително влияние и при заболявания на бъбреците.

Зад нежния пейзаж се води скрита война. Насекомите ядат и унищожават растенията, като използват безброй репеленти и токсини.
Едно от тези съединения ние обожаваме особено с някакъв колбас.
Синаповото масло извлечено от семената на горчицата Sinapis е сложна смес от органични киселини, в това число омега-3 и омега-6, които са любими за много диетолози.
За дразненето и отличителния остър вкус и мирис са отговорни глюкозинолати, които при повреждане на клетките образуват различни киселини на синаповото масло.
Този набор у Sinapis не е уникален. Близък комплект от вещества се среща при хряна и уасаби, а като цяло в огромното семейството на зелето, изпълняващ ролята на естествен пестицид.
Насекомите също не остават назад.
Например, пеперудата Pieris rapae може да синтезира „антидот“ на глюкозинолатите. Протеините, бързо разграждащи токсините, дават възможност на насекомите да живеят между крайно отровните си конкуренти. За това храсталаците около зелето често оформят своя специфична фауна.
Растенията и членестоногите вече са достигнали до „четвърто поколение“ токсини и антидоти. Изменението на генома не се е случило чрез изменение на съществуващи гени, а чрез копиране на старите и „подобрения“ на тези копия.