Беше края на деня и студът се опитваше да замрази всяко желание и надежда, но това не попречи на Надя и Христо да се отбият до шумното заведение на ъгъла. Тя често го засичаше „случайно“ край себе си, но щом решеше да го приближи, той навеждаше срамежливо глава и бягаше.

Днес не можа да избяга или вече се беше престрашил, но факта си е факт, двамата седяха на една маса и се гледаха дълго без да проронят дума от устата си.

Накрая Христо не издържа, усмихна се малко стеснително и тихо каза:

– Опитът ми в романтичния живот е много скромен. По-скоро това бяха случайни срещи без продължение.

– Разкажи ми нещо за себе си. Знам, че пишеш, но почти нищо не знам за теб, – насърчи го Надя.

– Както вече си усетила, аз …. съм много стеснителен. Не знам, просто така съм устроен. Това може би е страх да не бъда отхвърлен, защото погрешно съм разбран. Чувствам се по-сигурен, когато съм сам. Бях единствено дете и това ми харесваше. Ужасявах се, когато хората се опитваха да ми помогнат да си намеря приятели или ме канеха да си играя с други деца. Тържествата по празниците бяха кошмар за мен, тогава стоях в някой ъгъл и исках никой да не ме забележи.

– Ами в училище? – попита Надя.

– О, нямах нищо против училището. Там бях добре. Знаех какво се очаква от мен и го правех. Бях доста умен, според мнението на учителите. Справях се добре, дори спечелих стипендия …

– Бил ли си някога в пансион? – Надя се опитваше да го опознане, като се стараеше да не го засяга болезнено.

– Баща ми искаше да отида, но майка ми не бе съгласна и тя надделя.

Надя въздъхна дълбоко, не знаеше какво да каже.

– Проблемът е, – засмя се Христо, – когато седя до някоя непозната на вечеря, трябва да разговарям с нея и да проявявам някакъв интерес. За мен това беше ужас. Така се наложи да имам някой и друг флирт …

– Не мога да си те представя да флиртуваш, – призна Надя.

– Е,… и в двата случия те флиртуваха с мен, при това бяха доста напористи. Тъй като бяха приятни и привлекателни, за мен не беше много трудно да вляза в определената роля. А после нищо, докато не срещнах теб. Забелязахте още първия ден, когато дейде тук. Загоряла, красива, рошава и …. нещо в мен се преобърна. Почувствах се отмалял. Помислих си, че виждам най-прекрасното същество, което някога съм виждал….

– Невероятно, – възкликна Надя. – Отбягваше ме всеки път, а когато се опитвах да те заговоря офейкваше по възможно най-бързия начин.

– Да, но не знаех как да се държа с теб. Ти си толкова красива, изискана, ….какво общо би могла да имаш с мен? Бях много притеснен.

– Е, сега имаш много общо, – щастлива му се усмихна Надя, – много, много общо.

– Наистина, колко е хубаво, че си тук …. когато не те виждам, постоянно мисля за теб.

– Това е най- хубавият комплимен, който някога съм получавала.

– Не мога да повярвам, – каза неохотно Христо, – сигурно си получавала страшно много до сега!

– Да, но това, което ми каза има голямо значение за мен…..

Това беше само началото. Те бяха станали приятели.

В момента има телевизионни и радио вълни около нас. Ако имате тунер, можете да видите тези вълни. Но ако не можете да ги видите, не означава, че не са истински или че не съществуват.
Ето така е било във Витлеем в нощта на Рождество. Въпреки факта, че във Витлеем е имало един хан, чиято единствената цел е била да се грижи за всички посетители, в тази странноприемница не се е намерило място за най-значимият от семейството на пътуващите към Витлеем в онази нощ.
Това Рождество, не пропускайте важната личноста да остане незабележима за вас.
Ти си направен от Бога и за Бога. Докато не разберем това, животът ни никога няма да има смисъл. За съжаление, ние запълваме живота си с други неща. Каним гости в домовете си. Сърцето ни е изпълнен с други идеи, интереси, ценности, обичаи и ангажименти.
Животът ни е толкова претрупан, че дори не усещаме присъствието на Исус около нас.
Бог е в живота ни през цялото време, предоставяне ни невероятни възможности, които не сме осъзнавали и дори не сме се надявали, че ще получим. В разгара на проблемите си, ние не осъзнаваме какво можем да имаме. Бедата е в това, че ние просто не Го забелязваме.
Това се случва и в Библията през цялото време. Исус се появява и говори с хората, но те не разбраха кой е Той.
Бог работи навсякъде около нас, не само по Рождество, но и през цялата година. Възможно ли е, на нас хората, които Той толкова обича, да ни липсва?
Знаете ли каква промяна може да стане във вас по  време на Рождество? Срещата с Господа може да промени коренно живота ви и то към по-добро. И сега, когато Той преминава край вас, призовете Го, Той отдавна ви чака!

В Русия, Канада и Северна Европа, на територията надвишаващи 45 градуса северна ширина, изследователите отбелязват увеличение на зелената покривка.
В продължение на 30 години тя се е увеличила с 40%. Тундрата буквално цъфти и там има не само пълзящи растения, но реални високи храсти.
Учените са много обезпокоени от този факт, те вярват, че за това е „виновно“ увеличението на концентрацията на въглерод в атмосферата на Земята. Този газ е основният източник на храна за растенията.
Според експерти, климатолози, днес Арктика се затопля два пъти повече, в сравнение с останалата част от планетата.
Фантастичното ѝ и бързо озеленяване до нищо хубаво няма да доведе, защото разпространението на дървета и храсти „работи“ за глобалното затопляне.
Растенията са много по-ефективни да задържат топлина, отколкото голата тундра.
Последствията от глобалното затопляне ще засегне не само Арктика. Африканския Сахел, сухите райони на Индия и Западна Австралия  също отбелязват буен растеж на растителността.

В Станфорд учени са проектирали и произвели силициеви структури във формата на призма, които могат да разделят лъч светлина на различни цветове и да пречупят светлината под прав ъгъл.
Научната разработка може да доведе до ново поколение компютри, използващи оптика вместо електрически кабели за пренос на данни.
Инженерите са гравирали парче силиций, голямо осем микрона, приличащо на баркод. Благодарение на двете различни дължини на вълните в светлинния лъч преминаващи през устройството, той се отклонява в страни и образуват Т-образна форма.
Светлината може да пренася повече данни, отколкото проводник и изисква по-малко енергия за пропускане на фотони, отколкото за електроните.
Използвайки факта, че светлината се пречупва по различен начин в различни среди, учени са разработени структура, в която се редуват ивици от силиций и въздушни пространства.
Когато светлината преминава от една среда в друга, част от нея се предава, а друга се отразява. Когато лъчът преминава през гравирания силиций отразената и преминаваща светлина си взаимодействат по сложен начин. Специален алгоритъм на силициевия чип използва тази смущения и насочва светлината с различни цветове в противоположни посоки.

Всичко изглежда като битка. Нищо не е лесно. Факт е, че животът е труден. Защо е тоа е така?
В Библията се казва, че бунтът срещу Бога унищожава всичко.
Всичко е започнало още с първата двойка, Адам и Ева, в райската градина. Когато Бог е създал света, всичко е било перфектно. Такъв е бил рая. Адам и Ева не са имали проблеми, страдание, тъга, изкушения или неприятности. Но един ден те решили, че искат да правят това, което им се е искало.
Бог им бе казал:
– Можете да правите всичко, което искате в този рай, освен едно нещо.
А какво искали Адам и Ева да направят? Единственото нещо, което Бог им забрани.
Той им даде възможност за избор. Защото без избор, те не биха могли да изберат да обичат Бога. Ако сме принудени да обичаме Бога, това не е истинска любов.
Преди гряхът, не е имало смърт в света. Не е имало тъга, нито скръб. Не е имало затруднение. Хората не умирали. Адам и Ева можели да живее вечно, стига да останат в перфектната среда. Едва когато всичко се разбило, грехът донесъл смърт в света.
Адам и Ева не са единствените, които са направили този избор. Аз съм го направил, ти си го е направил и всички останали хора в света.
Всички сме казвали:
– Аз не искам да правя правилното нещо. Искам да направя нещо, което е лесно…. Аз не искам да кажа истината. Искам да кажа, това, което ми е удобно… Аз не искам да бъда това, което Бог иска от мен да бъда. Искам да бъда това, което съм решил да бъда.
Всички сме направили това. Ние оставихме Божиите пътища и тръгнахме да следваме нашите собствени пътища.
Всички сме потопени в грехове, престъпления и безакония, защото престъпихме Божиите закони.
Тогава защо се изненадваме, че нищо не работи правилно? Нито бракът ви, нито здравето ви, нито вашите финанси, нито вашите отношения, нищо не работи както трябва, тъй като гряхът е разрушил  всичко.
Когато разберете защо животът в света е толкова труден, няма да бъдете изненадани, когато нещата не вървят както трябва, когато плановете ви не успяват, когато нещата наистина вървят зле, но ще бъдете в състояние да се справят с най-тежките времена на живота си много по-лесно.
Така че, защо животът е толкова труден? Защо ние страдаме? Защо всички постоянно сме в битка? Отговорът е, че бунтът срещу Бога е разрушил всичко.