В долинита имаще прилични човешки жилища. Стените им бяха тухлени, на покривите блестяха червени керемиди, на прозорците имаше не животинска ципа, а стъкла. Някой от тях имаха течаща вода, телефон и дори сателитни антени.

Денят беше непоносимо горещ, а Петър се изкачваше по хълма. Тук къщите бяха схлупени и мизерни. Вместо прозорци и врати, зееха дупки, през които вятърът влизаше безпрепятствено. Съборетините трудно можеха да минат за навеси. Бяха сглобени от хартия и пластмаса. Това беше най мизерния квартал.

Петър живееше в този град вече 27 години. След като завършеха семинарията йезуитските свещеници започваха кариерата си на места с известни лишения, но никой не се привърза към мизерията така, както Петър. Той не пожела да „научи урока си“ и да продължи нагоре в йерархията. Беше решил да остане и да се пребори с нищетата, колкото и трудно да беше това.

Беше чувал от учителите си и по-богати хора да казват:

– Бедността е като упорит плевел, ако днес изтръгнеш едно стръкче, утре ще пораснат 10.

Той често упорстваше:

– Но това съвсем не е безмислено. По тези смърдящи и кални улички живееха повече от 8 хиляди човека и всеки от тях е създаден по Божий образ. Дори само един от тях да получи храна, за да не гладуват или подслон, вместо да спи на улицата, усилията не са напразни.

Тази вечер той нямаше да полага грижи за нуждаещите се, да сипва супа и раздава храна на бедните или да завие с одеало някое зъзнещо дете. Беше зает да събира материал за доклада, който го бяха помолили да направи, за този беден квартала, от социалните служби. Самият факт, че бяха поискали такъв доклад, беше някакъв успех, от 9 месечното му ходене по мъките.

Властите отдавна бяха оставили хората в този квартал на произвола на съдбата. Тук закон не важеше. Ако хората искаха училище или болница си ги строяха сами или настояваха пред властта, докато им обърнеха внимание.

Така Петър се беше превърнал в официален представител на тези бедни и изоставени хора. Не веднъж ходатайстваше и настояваше пред държавната бюрокрация, чукаше на вратите на някои благотворителни организации, за да получи нещо за децата, които растяха по залетите с помия улички и се ровеха в боклука за храна.

Датската компания Specialisterne предоставя услуги за тестване на софтуер, контрол на качеството и проверка на документацията. Спецификата на фирмата се състои във това, че 75% от служителите са хора с аутизъм и други разстройства от аутистичния спектър. Specialisterne е основана от Torkil Sonne, чийто син също е аутист. Работейки дълго време в обществени организации, Torkil осъзнал, че може да използва особеностите на аутистите, като по-голямо внимание към детайла и способността за бързо намиране на несъответствия в голям набор от данни.
От услугите на компанията се ползват много компании, включително Microsoft и Oracle.

Решението да се присъедини към бойкота, който бе започнат от някои обществени организации и професионални сдружения на Британските острови, бе взето с малка разлика – 23 членове на ръководството на Студентската асоциация призова за бойкот, а 18 са против.
Сега местните студенти и локалната Асоциация на Обединеното кралство ще могат да бойкотират израелските колеги и учени, и ще участват в кампанията срещу продажбата на стоки, произведени в еврейската държава.
На свой ред, Асоциацията на еврейските студенти категорично е осъдила участието в бойкота.

Върховният съд на Индия потвърди закона, който забрани сексуален контакт между лица от един и същи пол. Това решение отменя историческото решение от същия съд в Делхи през 2009 г., което доведе до легализиране на хомосексуалността.
Съдът заяви, че парламента трябва да приеме закон по този въпрос. В съответствие с раздел 377 на Наказателния кодекс,  приет преди 155 година по силата на британското колониално управление, сексуален контакт между лица от един и същи пол са признати за неестествени и наказуеми, с лишаване от свобода до 10 години.
Няколко политически, социални и религиозни организации, са поискали от Върховния съд потвърждаване на разпоредбите на закона във връзка с решението на съда през 2009 година.
Наблюдатели посочват, че законът почти никога не се е използвал за преследване на хора, които доброволно са участвали в сексуален контакт, но често се е използвал за полицейски репресии срещу хомосексуалистите.
В дълбоко консервативна Индия хомосексуализмът е табу и много жители вярват, че    еднополовите съюзи са незаконни.
Активисти на различни организации, защитаващи еднополовия секс, нарекли решението на Върховния съд разочароващо и заявили, че ще обжалва в съда.

„Това решение беше напълно неочаквано и за нас това е един черен ден“ – заявил е Арвинд Нараин, адвокат на организацията за защита правата на човека.
Въпреки това, Върховният съд е получил одобрение от религиозни организации, мюсюлмански и християнски.
„Върховният съд потвърди светските традиции на Индия, Съдът не потиска правата на гражданите. Вместо това, той показа разбиране към вярванията и етични ценности на по-голямата част от индийците“, – заявил е Зафаряб Джилани, член Всеиндийската мюсюлманска правова лига.

За първи път са публикувани шокиращи факти за деца израстнали в семейство на хомосексуалисти.
Какви деца ще израстат, ако са възпитавани от хомосексуалисти? Този въпрос вълнува всички в продължение на много години.
Подръжниците на еднополовите партньорства твърдят, че на децата им е все едно дали имат майка и татко. Просемейните и религиозни организации, както и много психолози твърдят, че деца израстнали в атмосферата на хомосексуални взаимоотножения, израстват травмирани и непълноценни за живота.
До сега не е имало научно изследване по въпроса поради това, че не е израстнало поне едно поколение такива деца, които да бъдат наблюдавани.
Въпреки това през есента на 2010 г. Марк Регнерус, доктор по социология, доцент в Тексаския университет, започва научното си изследване на тема:“Какви са децата на родители, които имат еднополови отношения“. Ученият е завършил своето изследване до средата на 2012 г.
Резултатите, които е получил американския социолог са шокиращи. Авторът на изследването доказва съществуването на много негативни последици за децата, които са израснали в семейство на хомосексуалисти. Всички тези въздействия могат да бъдат категоризирани, както следва: високо ниво на предаване на венерически инфекции, нежелание да се запази семейната верност, психологически проблеми, социално-икономическа безпомощност и разстройство на сексуалната идентичност.