Архив за етикет: керемиди

Не рухна, а се обнови

originalКръстина и Асен скоро се нанесоха в току що купената си къща. Запознаха се със съседите си.
Така те срещнаха Елена. Тя бе жена в преклонна възраст. Нямаше сили да се грижи за градината в двора, а не можеше да обслужва и самото жилище.

Боята на къщата ѝ се лющеше. Имаше строшени керемиди на покрива. Розите в двора се бяха превърнали в истинска джунгла. Всеки момент всичко това можеше да се срути и да я погребе в развалините си.

Кръстина предложи на съпруга си:

– Хайде да ѝ помогнем.

– Ако бях първа младост, целият ремонт щях да извърша сам, – засмя се Асен, – но ти добре знаеш, че краката ни едва ни държат, а каквото хванем в ръце го изтърваме. Как ще ѝ помогнем?

– Ще пишем в местния вестник, – каза Кръстина, сложила ръце на кръста, готова сякаш да се пребори със всеки проблем.

И го направиха. След три дена в двора на Елена бе шумно и весело.

Младежи бяха дошли да помогнат на старата жена.

След два дена нищо не бе останало от старата рушаща се къща. Тя искреше в нова бяла премяна. Покрива бе надеждно закърпен с нови керемиди, а на входа стояха спретнато подстригани рози.

Къщата на Елена бе станала неузнаваема.

Трогната до сълзи стопанката на дома не знаеше как да се отблагодари на помощниците си:

– Благодаря ви, мили мои! Още не мога да повярвам, че направихте това за мен, просто ето така, от добро сърце.

Младежите се радваха заедно с нея, защото бяха успели да ѝ донесат малко радост и да разхубавят дните ѝ.

Те обещаха:

– Отново ще дойдем, за да ви погостуваме малко, ако нямате нищо напротив.

– Заповядайте, – нежно и с голяма любов им се усмихна Елена, – в моя дом сте винаги добре дошли!

Нов живот

61131063Здрача се спускаше бавно над града. На небето една след друга се запалваха безброй звезди. Градът уморен от шумотевицата на деня затихна.

И там на най-горния етаж на една стара къща живееше Мартина. В нея се бе натрупало множество обиди и отчаянието силно я гнетеше.

Тя отвори прозореца и се качи на покрива. Студен вятър развя косите ѝ. Мартина седна на керемидите и обгърна коленете си.

– Какво чакам? – каза си тя. – Ще скоча долу и ще се избавя от проблемите си.

Вятърът се засили и започна силно и безжалостно да се блъска в тялото ѝ, сякаш бе разбрал намеренията ѝ и искаше да ѝ помогне по-бързо да ги реализира.

Мартина се загърна в дрехата си и отчаяно прошепна:

– На никого не съм нужна. Всички ме мразят.

Мартина не приличаше на останалите си връстници, беше някак по-различна и останалите я избягваха. Родителите забързани нанякъде, желаещи да изкарат много пари, забравяха да обърнат внимание на порасналата си дъщеря.

– Кой ли ще съжалява за мен, ако умра и изчезна от този свят? – Мартина изливаше спонтанно болката си, ….. но изведнъж трепна. – Ами баба? Ще издържи ли сърцето ѝ?

И тя видя топлите очи на възрастна жена, добродушната ѝ усмивка, разперените ѝ ръце готови винаги да я прегърнат и закрилят. Баба ѝ бе единствения човек, който истински я обичаше.

– Ако го направя, – каза си Мартина, – ще ѝ причиня огромна болка.

Девойката погледна надолу. Улиците чернееха, потънали в дълбок сън. Чу се лай на куче.

И Марина  си спомни за онова малко кученце, което бе намерила на пътя. Тя го приюти наблизо в една изоставена барака, защото, не ѝ разрешиха да го внесе в къщи. Често ходеше при него и му носеше храна. То въртеше опашка и радостно подскачаше край нея. Любовта и предаността на  това четириного създание не веднъж бе сгрявало душата ѝ.

– Какво ще прави то без мен? Кой ще му носи храна? Ще погине самичко.

Колко време бе седяла на покрива Мартина не знаеше, но на хоризонта се появи светлина и звездите почнаха да избледняват. Първите лъчи на слънцето докоснаха премръзналото ѝ тяло. Роди се новият ден.

Мартина погледна към събуждащи я се град. Светлината постепенно оживяваше градския пейзаж.

– Каква красота! – По лицето ѝ се разля ведра усмивка.

На сърцето ѝ почука Надеждата и ѝ прошепна:

– Не трябва да се отчайваш. Животът не е толкова лош, ако се вгледаш внимателно в него, ще откриеш колко добро се таи там. Само трябва да пожелаеш да го забележиш.

Мартина се усмихна, разкърши схванатите си ръце и весело прибави:

– Самоубийството не е изход от неизбежните сътресения в живота. Всеки преминава през такива. Искам да се науча да се наслаждавам на всеки ден, да обичам живота.

Мартина се вмъкна през прозореца на стаята си и се приготви да започне нов живот.

Усилията не бяха напразни

imagesВ долинита имаще прилични човешки жилища. Стените им бяха тухлени, на покривите блестяха червени керемиди, на прозорците имаше не животинска ципа, а стъкла. Някой от тях имаха течаща вода, телефон и дори сателитни антени.

Денят беше непоносимо горещ, а Петър се изкачваше по хълма. Тук къщите бяха схлупени и мизерни. Вместо прозорци и врати, зееха дупки, през които вятърът влизаше безпрепятствено. Съборетините трудно можеха да минат за навеси. Бяха сглобени от хартия и пластмаса. Това беше най мизерния квартал.

Петър живееше в този град вече 27 години. След като завършеха семинарията йезуитските свещеници започваха кариерата си на места с известни лишения, но никой не се привърза към мизерията така, както Петър. Той не пожела да „научи урока си“ и да продължи нагоре в йерархията. Беше решил да остане и да се пребори с нищетата, колкото и трудно да беше това.

Беше чувал от учителите си и по-богати хора да казват:

– Бедността е като упорит плевел, ако днес изтръгнеш едно стръкче, утре ще пораснат 10.

Той често упорстваше:

– Но това съвсем не е безмислено. По тези смърдящи и кални улички живееха повече от 8 хиляди човека и всеки от тях е създаден по Божий образ. Дори само един от тях да получи храна, за да не гладуват или подслон, вместо да спи на улицата, усилията не са напразни.

Тази вечер той нямаше да полага грижи за нуждаещите се, да сипва супа и раздава храна на бедните или да завие с одеало някое зъзнещо дете. Беше зает да събира материал за доклада, който го бяха помолили да направи, за този беден квартала, от социалните служби. Самият факт, че бяха поискали такъв доклад, беше някакъв успех, от 9 месечното му ходене по мъките.

Властите отдавна бяха оставили хората в този квартал на произвола на съдбата. Тук закон не важеше. Ако хората искаха училище или болница си ги строяха сами или настояваха пред властта, докато им обърнеха внимание.

Така Петър се беше превърнал в официален представител на тези бедни и изоставени хора. Не веднъж ходатайстваше и настояваше пред държавната бюрокрация, чукаше на вратите на някои благотворителни организации, за да получи нещо за децата, които растяха по залетите с помия улички и се ровеха в боклука за храна.

Втори живот за грамофоните плочи

Грамофоните плочи отдавна са изпяли песента си. Само някои от тях са имали щастие да попаднат в колекцията на любителите на музиката, но повечето са захвърлени накъде по таваните на къщите и апартаментите.Те са надраскани и оръфани, качеството на звука изобщо не може да се сравнява със съвремената звукова техника, а репертоара им малко хора би развълнувал днес.

Оказва се, че на грамофоните плочи може да се даде втори живот. Те са отличен материал за еко-творчество.

Навярно сте чули за музиканта Мат Гласмайер, който със 350 грамофони плочи покри къщата си, вместо с керемиди. Има и други приложения на този отдавна забравен материал.

Естонският дизайнер от грамофонни плочи е направил оригинални циферблати. Всеки часовник е уникален и има само един екземпляр от него. Те са направени чрез лазерно изрязване. На тях са изобразени пейзажи, хора, животни и разпознаваеми известни съоръжения.

Чанти от грамофонни плочи, това е още една възможност да кажете на света за своите музикални вкусове и „зелената“ си философия.

Плочите са добър материал за изработване на декоративни чинии, вази, саксии, хранилка за птици, моливодържател….Тези неща можете да направите със ръцете си, като нагреете плочите, докато омекнат и станат податливи на деформация.

За целта загрейте фурната до 200-250 градуса, плочата се поставя върху метална купа. След 10-15 минути материала е готов за работа. Не забравяйте да сложите дебели платнени ръкавици. Когато шедьовърът изстине, може да го украсите с различни бои.

А искате ли уникален светилник от грамофонни плочи. Швейцарецът Бьорн е разрязал носителя на музиката по спирала, а след това полученият абажур е закрепил към цокъла. Освен това в средата на плочата майсторът е изрязал «Vinyl», което се отразява на тавана, след като се светне осветлението. Стилната лампа, въпреки нелепата си цена, оживява всеки интериор и изпуска неочакван аромат.

Хубавото на този вид материал е, че освен огъването, той може лесно да се реже, пробива и закрепва с болтове. Малко повече въображение и старите неща, ще се превърнат в гривни и бижута, обложки за музикални тетрадки и албуми, държатели за салфетки, писма и вестници.

Към плочите могат да се прилепят всякакви материали, да се декорират с кожа, стъкло, картон, дървена кора, мъниста, панделки, сухи цветя и мъх.

Можете да ги използвате за рамки, в които можете да вмъкнете фотографии, картини или красиво изписан етикет.

Накратко, не бързайте да изхвърляте „наследството от миналото“, все за нещо ще могат да се пригодят.

Еко дизайн

За построяването на социално-обществения комплекс във Франция са използвани екологически чисти материали.

Фасадата на сградата е покрита с нетрадиционни керемиди от кестен. Над централния вход са поставили конзола с обтекаем корпус, подържан от стволовете на две дървета. Тук е разположено офисното и административно пространство, което продължава в стая лоби.

Обшита с дървени планки структурата взаимодейства с откритото пространство посредством малки прозорци, които обезпечават различна гледна точка. Необработени стволове на дървета подържат офисно-административното равнище, а вътре в сградата изпълняват функцията на класически носещи колони. Този елемент е приятен за окото и създава приятна „горска’ атмосфера.

Излетите подове заедно с дървената ламперия, ефектно се съчетават с богато наситените цветове на стените, декорирани с екологически чисти бои.

Системата от изкуствено осветление се състои от серия оригинални енергоспестяващи лампи.

Преминавайки през основния корпус на зданието попадаме в градина, която се намира зад комплекса.

На покрива на сградата е поставен зелен органичен „килим“, осигуряващ термоизолацията и съкращаващ  разходите за охлаждане на помещението през топлите месеци.