Михаил възторжено ръкомахаше:

– Кой не иска да види чудеса, мощни отговори, вяра, която премества планини и молитви, които разтърсват небесата?

– Не се горещи толкова, – поспря го Спас. – нека бъдем честни. Всички искаме „изпълнен с огън“ християнски живот, пълен с помазание и власт, но има нещо,което пропускаме.

– И какво е то? – Михаил повдигна вежди.

– Цялата тази сила има скрит корен, който се нарича посвещение, – бе отговорът.

– И все пак, – Михаил леко наклони глава напред, – посвещението не е наказание, а подготовка.

– Подобно е на тренировка в някой вид спорт, – усмихна се Спас, – никой не обича да се поти, но всеки иска медала. За това светостта е нашето духовно обучение. И забележи, без него помазанието е само показност.

Михаил само повдигна раменете си.

– Видът молитва, – продължи продължи Спас, – която задвижва небесата,
не зависи от това колко силно викаш, а от това колко е съобразен животът ти с Божието сърце.

– А истинската власт, – наблегна Михаил, – не се измерва в децибели, а във вярност.

– Какво ще кажеш за дяволът? – Спас предизвика Михаил към размисъл.

– Той не се страхува от изискани думи или цитати от Библията. Страх го е от вярващия, който ходи в ежедневно послушание, макар и тихо, но с убеждение, – плесна с ръце Михаил.

– Искаш ли живот, който дава плодове? – попита Спас.

– Че кой не иска? – отговори с въпрос Михаил.

– Тогава работи върху корена. – посъветва го Спас. – Освободи се от това, което охлажда духа ти. Храни страстта си към Исус, с малки ежедневни избори. Защото Божията сила се проявява на осветена земя и това съвсем не случайно.

Елена бе млада съпруга и майка. Тя нямаше много опит в кухнята.

Единственото нещо, което беше приготвила сама, преди да напусна дома си, бе сандвич и пържени яйца.

В началото тя се опитваше да готви, но нещата не се получаваха.

Елена и Максим знаеха за нейните „неумения“ и често се смееха, но всяко:

– Скъпа, не си много добър готвач.

Оформяше отрицателни убеждения в нея относно способностите ѝ да готви.

А това водеше и до съответни действия.

Елена вярваше, че не може да готви и за това не го правеше.

Ядяха готова храна от магазина, която само я притопляха.

Много често излизаха навън да се хранят, а това се отразяваше зле на финансите им.

Така минаха доста години.

Накрая Максим повярва във възможностите на Елена.

Тя започна да практикува и скоро стана много добър готвач.

Има области, в които сме слаби и такива, в които сме силни.

Нито силните ни страни, нито слабостите ни могат да бъдат единственият определящ фактор за това кои сме като личност, като съпруг или като родител.

В Христос Бог казва, че сме добри и ние трябва да вярваме в това.

Страхил бе искрено възмутен:

– Как можем да бъдем благодарни за това, което ни е дадено, ако постоянно се сравняваме с другите?

– Библията ни учи, – подчерта Станко, – да се радваме, когато другите се радват, но ако се сравняваме отваряме врата за ревност и завист.

– Когато се сравняваме с другите, щастието ни е откраднато от врага на човешката душа – дявола, – отбеляза Гошо.

– Тъй като омаловажаваме благословенията си, радостта ни поради успеха на другите е убита и взаимоотношенията ни с тях бавно се разрушават, – намекна Калоян.

Филип вдигна ръка:

– Бог има конкретни планове за всеки от нас. Нека да помним, че историите ни са различни. Създадени сме с уникални умения и черти, а Бог ги използва за наше добро и за Негова слава.

Намеси се и Борис:

– Господ не ни сравнява един със друг. Той толкова много ни обича, че умря за нас.

– Ако решим да се сравняваме, – усмихна се Владо, – нека сравним какъв би бил живота ни сега, така и за вечността, с този без Исус.

Дядо Горан, който слушаше младежите потупа най-близо стоящия до него по рамото и добави:

– Сравнението води до гордост от убеждението, че сте по-добри от другите или до ниско самочувствие, приемащо че другите са по-добри от вас. Запомнете, че никой в ​​целия свят не може да се справи по-добре с това да бъде като вас, освен вие самите.

На стената на концентрационен лагер пишеше:

„Вярвам в слънцето, макар и да не грее. Вярвам в любовта, дори когато не е показана. Вярвам в Бог, дори когато той не говори“.

Коя ръка би могла да изтрие такова убеждение? Какви очи можеха да видят добро в ужаса, в който е живял пишещия на стената?

Има само един отговор:

– Очите му са избрали да виждат невидимото.

Затворникът е насочил погледа си не към това, което е виждал около себе си, а към това, което не е виждал.

Това, което виждаме, продължава кратко време, а това, което не можем да видим, е вечно.

Виждаме нараняването, или Лечителя.

Бог знае, че ти и аз сме слепи. Той знае, че животът чрез вяра, а не чрез виждане не идва естествено. За това ще ни помогне.

Приемете помощта Му.

Не живейте опирайки се на фактите, а „виждайте“ чрез вяра.

Лиляна и Рени седяха на пейката пред блока си и разсъждаваха върху интересна тема.

– Да обичаш някого си е голям риск, тъй като няма гаранции, че на любовта ти ще бъде отвърнато, както трябва, – сподели Лиляна.

– Изисква се смелост и дързост, за да обичаш някого, – съгласи се Рени. – Разбира се, най-лесно е да обичаме тези, с които сме съгласни и с които споделяме един и същи начин на живот.

– Също и непознати, – поклати глава Лиляна, – но наистина трудно е да обичаме с постоянство онези, които са най-близо до нас….

– Защо мислиш така,? – укори я Рени. – Нали това са ни най-близките ни хора?

– Защото те могат да ни наранят, – наблегна Лиляна. – И те наистина го правят.

Рени въздъхна:

– Когато сме наранени, може да направим крачка назад и да задържим любовта си от страх да не бъдем наранени отново. Така по този начин се въртим е един безкраен порочен кръг.

– Чуй, любовта никога не приема провала като поражение, защото никога не се предава, – Лиляна плесна с ръце.

– Страхът е противоположното на любовта. Но той не може да устои там, където Божията любов изобилства, а тя е в теб!

– Дори в разочарованието си можем да изберем да се вземем в ръце и да продължим напред. Любовта остава вярна до край. Никога не се отказва. Когато нещата вървят от лошо към по-лошо, тя винаги се приближава, никога не се отдалечава, – възторжено произнесе Лиляна.

Рени продължи в същата насока:

– Любовта никога не се предава. Устоява и превъзмогва всяка точка на отказване. Тя се простира отвъд пределите на нашите ситуации, с надежда за бъдещето, което не е напразно желание за нещо, което може и да не се случи.

– Това е твърдото убеждение, че Бог вижда и работи, дори когато не можем да си представим добър резултат, – Лиляна довърши казаното от Рени.

Любовта е силата, която разделя, отблъсква мрака и прекратява действието на врага. Когато хората са груби и нелюбезни, избери да ги обичаш въпреки това.

Появи ли се конфликт, извини се и прости, и продължи да избираш любовта.

Любовта е много високо призвание, но от нас никога не се е изисквало да обичаме със собствените си способности.

Ние ще станем по-добри и по-силни практикувайки. Ще отидем отвъд това, което сме смятали за възможно.