Валери седеше в един от фотьойлите покрит с бежова кожа, Беше преметнал крак върху крак. Под  мишниците на джинсовата му риза, се очертаваха големи петна от пот. Държеше книга в ръцете си и задълбочено четеше. Той не усети, когато Тимо синът му влезе.

– Татко, – тихо каза Тимо.

Старият човек повдигна очи, погледна сина си за миг и пак забоде поглед в книгата.

– Мама току що ми каза …. – разколебан от отношението на баща си Тимо  млъкна.

– Какво ти каза? – прокашля се баща му.

– Че имаш рак.

Настъпи неловко мълчание.

– Мога ли да седна? – попита Тимо.

Бащата направи равнодушен жест с ръката.

– Татко, много съжалявам …..

– За какво съжаляваш?

– Че си болен.

– Не съм болен, – махна баща му недоволно с ръка.

– Татко, искам да говоря с теб…..

Баща му продължаваше да гледа край него и да мълчи.

– Ти нищо не разбираш, – изкрещя баща му. – Ти никога не си бил истински Драганов и няма да бъдеш.

– Кажи ми, татко, моля те ….

– Не съм длъжен да ти давам обяснения, – каза бащата. – Ти не си ми съдник. Винаги си се интересувал само от себе си. Беше и ще си останеш егоист. Ето и сега, си дошъл да разчистиш сметките си с мен. Аз още се движа и косата ми не е опадала. Пъзльо, фантазьор и неудачник си ти.

Тимо запази самообладание и се учуди на това. Колко пъти такива думи го бяха уцелвали в сърцето, стискаха го за гърлото и го задушаваха. Пренебрежението, с което баща му се отнасяше към него, вече не му причиняваше болка и не стъпкваше самочувствието му.

Можеше да издържи презрителните погледи на баща си. Усети как гърбът му се изпъна, раменете му се изправиха. В тялото му се вля нова сила.

– Аз също съм Драганов, – каза спокойно Тимо. – Може би не този, който си искал. Но и ти се лъжеш за мен.

– Не ставай смешен, – каза бащата. – Говориш като някой поп.

– Бях смешен, татко, когато се опитвах да бъда друг. Опитвах се да ти се харесам. През всичките тези години се чувствах доста зле в неумението и огорчението си.

– Свърши ли, глупако? – леко се привдигната бащата от фотьойла.

– Имам си име. Казвам се Тимотей. Хубаво име, ти си ми го дал.

– Това ли беше всичко?

– Има още, – Тимо се задъха от вълнение. – Нарече ме пропаднал син, но вече няма да бъда такъв. Дойдох да ти поискам прошка. Животът ми все още не е провален, за него има надежда.

Бащата дълго гледа сина си. Лицето му се вкамени, стана мрачно и той извика:

– Ти си луд. Такива като теб не трябва да пускат сред хората. Ти си напълно превъртял.

Тимо стана. Чувстваше, че отново се е провалил. Към това се прибави  съчувствие и безсилие. Изведнъж баща му се бе смалил. Не бе останало нищо от самонадеяния деспот в него.

Пред Тимо стоеше дребен човечец с безкръвни устни и изкривени от подаграта пръсти…..

Какви ли не странни фобии съществуват у хората.

Магейрокофобия е страх от готвене.

Това е доста опасен страх, защото може да доведе до недохранване. За да избегне този стрес човек, страдащ от тази фобия, престава да готви и не може нормално да се храни.

Това води до влошаване на общото му състояние.

Освен това, такива хора изпитват някакъв страх от квалифицирани готвачи, въпреки че не демонстрират пред тях неуменията си в тази област.

Първо разберете защо се случва това. Съвсем не оправдавам тези, които правят от другарчетата си „боксова круша“.
Вие можете да се обърнете към учителите и възпитателите, но това не е достатъчно.
Напълно е възможно вашето дете да се заяжда с цел да му се обърне внимание, независимо от последствията.
По-слабите физически деца в училище също понякога са бити. Тогава помогни на детето си да укрепне и да стане по-силно. Насочете го да се занимава с някакъв спорт. Нека сам да се отбранява, а не да се крие в ъгъла, но не със злоба, а да докаже, че не трябва да го закачат.
За да защитите детето си от побойници, трябва да му обръщате повече внимание. Нападат не само слабаците, но и страхливите деца.
Възможно е детето ви да има низка успеваемост, а на урок по физическо възпитание да е „лош играч“. Децата в това отношение са жестоки и не прощават.
Възпитавайте у детето си увереност, интелигентност, чистота и правилно говорене. Това ще му помогне много при неговото израстване.
Не съветвайте детето си непременно да се бие. Не му се карайте за неумението да направи това или онова. Запомнете, ако е слабо детето ви, това може да се преодолее, но ако се озлоби в себе си, това може да доведе до дългосрочно отмъщение за тези, които са го обидили, а това не е добре.