Бонка не искаше да има нищо общо с вярата на родителите си в Исус.

– Аз съм агностик и се стремя да живея без Бог, – заявяваше твърдо тя.

В Университета се запозна с млад мъж, но връзката им не трая дълго.

Раздялата с приятеля повлия лошо на Бонка. Тя изпадна в депресия. От ден на ден състоянието ѝ се влошаваше.

– Така само се измъчвам, – каза си тя. – Ще сложа край на този скапан живот.

Изведнъж си спомни засмените и радостни лица на родителите си. Те също имаха трудности и я учеха:

– Довери се на Исус, Той няма да те изостави…

Очите ѝ се напълниха със сълзи.

– Да, това е, което съм търсила цял живот и съм оставала сляпа за Него.

Бонка получи нов живот и надежда. Трудните житейски предизвикателства вече не я плашеха.

Бог отвори сърцето ѝ за Китай.

Въпреки, че я обезкуражаваха:

– Там има много опасности…..

Тя замина заедно с мъж, за когото по- късно се омъжи.

Двамата носеха Евангелието на хората в Китай и Тайланд. Хиляди хора се довериха на Исус.

Наследството на Бонка и съпругът ѝ още живее в тези земи.

Жана преживяваше този период много тежко. Когато бе много отчаяна и искаше да сложи край на живота си, Светият Дух и прошепна:

– Вземи Словото.

– Толкова често съм Го пренебрегвала, – очите ѝ се напълниха със сълзи.

Тя послуша и взе Библията.

– Отвори я, защото искам да говоря с теб, – прошепна тихият глас.

Преди Жана не се интересуваше много от тази Книга, но сега каза:

– Напътствай ме, когато започна да чета.

Отвори на Книгата на плача. Започна да чете. Господ скърбеше с нея. Той я разбираше

Изведнъж сърцето и трепна, когато прочете:

– Никога няма да забравя това ужасно време, докато скърбя за загубата си. И все пак се осмелявам да се надявам, когато си спомням това: неизменната любов на Господа никога не свършва! Чрез Неговите милости сме били предпазени от пълно унищожение. Велика е Неговата вярност; Неговите милости започват отново всеки ден. Казвам си: Господ е моето наследство; затова ще се надявам на Него!

Жана имаше вече надежда.

– Зная, че Бог ще изцели брака ми, – възкликна тя.

Жана вече се надяваше на неизменната Божия любов.

– Този дар от Словото е истински, независимо от трудностите, които предстоят. Неговите обещания са верни и истинни. Те щит и крепост моя.

Радостта в Господа ѝ даде сили да не се предава и да се надява отново.

Заваля, а Генади не си бе взел чадър. Той бе облякъл най-новите си дрехи и сега му бе неприятно да ги намокри.

Дъждът се засили. Истински порой. Улиците станаха реки.

Генади потърси място къде да се скрие.

Вратата на най-близката сграда бе заключена. Отиде под един навес, но той прокапваше.

Огледа се внимателно и видя едно малко заведение. Бързо изтича до него и влезе.

Вътре бе пълно. Мнозина бяха намерили защита там от пороя.

– Колко е задушно и мрачно тук, – отбеляза Генади, – но поне съм на сухо.

Той седна на единствения празен стол и се замисли:

„Животът ни предлага толкова много кризисни ситуации, които не сме очаквали. Тогава търсим, къде да се подслоним и скрием. Често ми се е случвало да смятам, че не мога да избегна такава ситуация“.

Баща му го съветваше:

– В такъв момент имаш нужда от мъдър съвет, който да ти помогне да се измъкнеш от кризата.

– Е, да, – засмя се на себе си Генади. – Всички имаме нужда от място, където да се чувстваме обичани и защитени.

Генади си спомни думите на приятеля си Симеон:

– Да намериш убежище означава да си в безопасност, защитен от преследване или трудности. Бог предлага напътствие, утеха, мир и радост, когато Го търсим в трудните си периоди. Само в Него можем да намерим защита и решение на нашите проблеми.

– Бог ме е водил към това заведение, – констатира Генади. – Макар и да не е по моя вкус, все пак не съм под дъжда.

Семейството на Петрана имаше сериозни трудности. Тя бе забелязала, че баща ѝ се моли за помощ от Бога.

В спалнята на родителите ѝ имаше надпис:

„Молитвата променя нещата“.

Петрана гледаше как баща ѝ се моли с нарастваща интензивност и се зачуди:

– Наистина ли молитвата променя нещата?

Проблемът, с който се бе сблъскало това семейство, се превърнало в криза.

Бащата продължавал да се моли, но надписът в спалнята бе сменен:

„Молитвата променя мен“.

Молитвата не е просто да изсипеш всичко, което искаш, на Исус. Те е предназначена да ни промени. Чрез нея общуваме с Господа, за да може Той да остави Божествения Си отпечатък върху нас.

Чрез молитва Бог може да изпълни сърцата ни, които са закоравели от непростителност или болка, с преливаща обич и желание. Той вдъхва лечебен живот в нас, ограничаващите стените падат и твърдостта се топи, давайки ни благодатта да преминем през трудни времена заедно с Него.

Исус е царя, Който взема остатъците от всичко, което Му донесем.

Не се присмивайте на това, което Му предлагате. Просто донесете всичко и ще бъдеш изумени.

Няма друг Бог като Него.

Той наистина приема приносите на счупените ни неща и ги превръща в нещо красиво.

Разбира се, Той е достоен за нещо повече от нашите счупени парчета, но никога няма да ни отблъсне.

Дядо Нако завъртя глава и каза:

– Нашата култура възхвалява младостта. Никой не приветства процеса на стареене.

– Какво толкова се жалваш, – засмя се дядо Марин. – Остаряването е приятно …

– Говориш глупости! – извика Нако. – Да не си откачил?

– Не, не съм, – спокойно отвърна Марин. – Колкото повече остарявам, виждам, че никога не съм бил сам. Бог е с мен. Наблюдавал ме е и е бил готова да ме хване в точния момент, за да не пострадам сериозно.

– Ти сериозно ли? – изгледа го подозрително Нако.

– Знаеш ли, че по-малко се паникьосвам. Вся още виждам само няколко крачки пред мен, но съм уверен, че Господ е с мен. Той ми открива, какво да правя, когато му дойде времето. Осигурява ми източници, от който се нуждая.

– Да, но в живота ти е имало и трудности, – възрази Нако.

– Чувствам се в безопасност в Господа, – заяви твърдо Марин. – От него завися. Неговата любов към мен е твърда канара, а целите Му са непроменими. Вярно е, че е имало и трудности и благоденствие, но и двете са ми били от полза.

Нако повдигна вежди недоверчиво.

– Чрез Исус живота ми е победоносен, – Марин говореше възторжено. – Аз съм простен и ще прекарам вечността с Него.