Американски учени са създали уникален бетон, който е в състояние да провежда електроенергия. Това изобретение, според експерти, ще позволи много по-бързо, за да се изчистят тротоарите от сняг и лед.

Учени от университета, който се намира в Небраска, са създали уникален бетон, който може напълно да провежда електрически ток. Той съдържа 20% въглеродните частици, но това не се е отразило на качеството на бетона.

В новосъздадения бетон им а стоманени стружки, които спомагат за проводимостта на електрическия ток. Благодарение на изобретението по-лесно ще се почиства пътя от сняг и лед.  Учените планират широко използване на такова покритие за авиотрасетата и автомобилните шосета.

Освен това покритието обещава да служи по-дълго от обикновено, поради по-здравия материал.
Разработката е представена за разглеждане на авиационната комисия в САЩ и ако се одобри такъв бетон ще се прилага на летищата в Америка.

Денят беше хубав. Слънцето даряваше с топлина забързаните хора. Дърветата шумоляха тихо с листата си, а вятърът с невидимите си пръсти свиреше нежна, едва доловима песен.

Една жена се опитваше да влезе в метро станцията, опипвайки с бастун настилката пред себе си. Вратата многократно се отваряше и затваряше, но тя не смееше да премине. Явно бе, че не я вижда.

Милена се приближи и реших да ѝ помогна да влезе в метрото. Тя попита жената:

– В каква посока ще пътувате? Имате ли билет?

– Тук ме познават и ще ме пуснат без проблем, – отговори жената.

Двете слязоха бавно по стълбите.

– Аз съм само за една станция, после сама ще се оправи, – каза сляпата жена.
Гърдите ѝ хъркаха, като на стар акордеон.
– Едното ми око е с отлепена ретина, а с другото изобщо не виждам, – сподели жената. – Лошо е, моето момиче, да си без очи. Трудно е. Бутат те, присмиват ти се. А аз не виждам накъде отивам.

Жената се хвана за Милена и през цялото време до нейната спирка, все се усмихваше

– Благодаря на Господа, че изпраща добри хора, като теб, девойче,  да ми помагат.

Стигнаха до спирката. Милена реших, че не мога да я оставя така, за това слезе с нея и я придружи до дома ѝ. Жената знаеше всеки тротоар, къде е по-високо и къде по-ниско.

– Моля да ме извиниш, дете, за времето което ти отнех.

Милена я гледаше с умиление и усещаше каква прекрасна душа се крие зад вече повехналото ѝ тяло.

– Не се ли страхувате да излизате полусляпа в големия град, – попита я Милена.

– Днес, моето момиче, може да е последният ми ден, – отговори жената. – Затова реших да излязла и да се порадвам на слънцето.

Усмивката не слизаше от лицето ѝ .

– Аз сън на 97 години и всеки ден е подарък за мен.

Преди да се разделят жената помоли Милена:

– Наведете се към мен, за да види лицето ти и да го запомня. Едва ли ще се срещнем отново.
Разплака се, хвана ръцете на Милена и ги целуна. Момичето онемях, останах без думи, а жената продължи:
– Пази си здравето, моето  момиче. Научи се да обичаш. Бъди благодарна за всичко и за доброто, и за лошото в живота си.
Милена никога нямаше да забрави тази жена, макар и невиждащи тя бе изпълнена с живот.

Едно семейство вървеше по главната улица, мъж и жена с момче на седем и момиченце на четири години. На тротоара бе седнала жена с малко дете и просеше.

Синът се обърна към баща си:

– Татко, дай ми една монета, за да дам на тази жена.

Мъжът даде не само на него, но и на дъщеря си, която безмълвно протегна ръка.

Момчето отиде до жената, даде ѝ парите и каза:

– Нека Бог да ви благослови!

Момиченцето също изтича до жената с малкото дете, подаде парите и тържествено каза:

– Нека Бог да ме благослови.

Малката бе чула, какво каза батко ѝ, но не бе доразбрала май нещо ….

С изобретяването на телефона и Интернета нашият живот коренно се е променил. Сега можем да имаме връзка с близките си, дори да се намират много далече от нас. Но този прогрес има и свой минус.
В китайския град Чунцин добре са помислили за хората зависими от телефона. Такива хора следят само своите телефонни устройства и не обръщат внимание на това, което става наоколо.
В този град са създали специални пешеходни пътеки за такива хора, за да ги предпазят от внезапен сблъсък или удар.
Идеята е била взаимствана от американците. Във Вашингтон направили подобен експеримент, но поведението на хората не се изменило. Те ходили така, като се движели и преди.
Така нареченото „телефонно платно“ не могло да измени поведението на хората.
Мнозина идвали на това място само, за да снимат надписа: „Първият тротоар в Китай за потребители на мобилни телефони“.
Намерили се и такива, които минавали от там, изцяло погълнати от телефоните си, без да разбират, че минават от там, където трябва.
Може би във всеки по-голям град трябва да има такова място, защото хората зависими от телефоните стават все повече.

Въведено е ново правило в движението на Израел, според което шофьорите трябва да спират пред пешеходната пътека, дори и ако пешеходец стои на тротоара и все още не е стъпил на „зебра“, но се готви да пресича улицата.
Освен това, шофьорът трябва да спре пред пешеходната пътека, ако това е направил шофора, пътуващ успоредно на него.
Полицията посочва, че през миналата година почти 40% от загиналите на пътя са пешеходци, освен това две трети от пътно транспортните произшествия са станали в градовете.
Отдела следящ за пътното движение е заявило, че за новите правила стриктно ще се следи. От там напомнят, че пътници, които се возят на задните седалки трябва да поставят предпазен колан.