Един човек отишъл при един мъдрец и го попитал:
– Имам кожни обриви, помогнете ми да се отърва от тях. Какво ли не правих? Използвах всевъзможни лекарства и лосиони, но нищо не помогна.
Мъдрецът му отговорил:
– Един човек какво ли не правел само за да спре теча от тавана си. Слагал кръпки на тавана, замазвал ги с боя, подлагал и железни парчета, но водата просължавала да си тече. Всеки, от който поискал съвет, качвал се на покрива, но давал съвети по своему. Така нищо не помогнало. Дъждът станал истинско проклятие за този човек. За това в дома му се умножавали кофите и легените. Намерил се един майстор, който не се качил на покрива, а на чардака. Там той видял няколко изгнили дъски и други дефекти …..
Така и ти трябва да намериш нужния специалист, който ще се справя със истинското заболяване, а не с неговия лъжлив отзвук.

В изданието се предлага да се оцвети рисунка на дявола или да се съединят точки, за да се получи пентаграм.
Издателите на „Голяма сатанинска книга за занимания с деца“ действат в местен клон на „Църквата на сатана“.
Книжките за оцветяване били пуснати след като Консервативен християнски училищен съвет позволил да се раздадат в местните училища Библии, но забранил разпространението на атеистични издания, като книгата „Защо аз не съм мюсюлманин“.
Съоснователят на „Църквата на сатаната“ Люсиен Грийвс е казал, че сатанистите никога не са искали да разпространяват свои религиозни материали в държавни училища. Грийвс е заявил, че разделението на църквата от държавата, отговаря на ценостите, посочени в Конституцията на САЩ. В този случай, свещеникът е казал, че ако се раздават религиозни брошури и се разпространяват Библии, учениците трябва да имат достъп и до публикации на други учения.
Главните герои на десете страници на „Голяма сатанинска книга за занимания с деца“ са тийнейджърите Анабел и Деймиън, които разказват на читателя за различните ритуали в „Църквата на сатаната“.

Неврохирурзите казват, че ако до три часа успеят да стигнат до човек, който е получил инсулт, то последствията от този пристъп могат да бъдат отстранени. Да се разпознае и диагностицират инсулта съвсем не е просто.
За да разпознаете инсулта използвайте тези 4-ри съвета:
Накарайте човекът да се усмихне, при инсулт не може да направи това.
Накарайте човекът да каже някое просто изречение. Например, „Днес времето е хубаво“.
Накарайте човека да си вдигне и двете ръце, при инсулт изобщи не може или ги вдига частично.
Помолете човека да изкара езика си навън. Ако езикът е изкривен или обърнат, това също е признак.
Един кардиолог е казал, че ако това съобщение е разпръснато на минимум 10 адреса, то може да се спаси нечий живот.

Всеки от нас си има добър приятел, към когото се обръща за съвет, общува с него и върши заедно какво ли не.
Но един любител на лъвове от Южна Африка има съвсем необичаен приятел.
Вече 11 години Фрики фон Солмс възпитава и отглежда своя приятел лъва Зион. Той взел лъвчето със себе си, след като майка му се отказала от него. Зион се е родил на свобода и Фрики се е страхувал, че бащата на лъвчето ще му навреди, за това го е взел под своя закрила.
Сега Зион е огромен и Фрики го описва като „нежен гигант“. Фрики смята, че му е провървяло. Той е видял всички стадии на развитие на Зион. Не всички лъвове са еднакви. Всеки лъв си има своите уникални черти. Зион е възпитан без типичната агресивност за лъвовете.
„Те имат индивидуалност, чувство за хумор и даже смях“.
Двамата Фрики и Зион се разхождат заедно. По време на тази разходка Фрики държи лъва за опашката. Зион е толкова чувствителен, че на Фрики се налага да ходи бос, за да не го тревожи.
Зион никога не напада човек, Фрики му се доверява 100%. Фрики е отгледал и други големи котки, но Зион му е един от най-добрите приятели.

Живял някога мъдър и благороден цар. Той имал много красива съпруга, която презирала неговата любов. Тя отгледала първите си трима сина настрани и те били враждебно настроени към царя. След това царицата родила и четвърти син.
Свършвайки дните си на земята, царят умрял и тялото му било положено в царската гробница. Братята започнали да си оспорват трона и за това отишли за съвет при един стар рицар.
Той им казал:
– Чиято стрела по дълбоко навлезе в тялото на царя, той ще бъде новия цар.
Първият син пробол дясната ръка на царя. Срелата на вторият раздробила рамената кост. Третият пронизал сърцето на царя и бил уверен, че той ще получи царството. Четвъртият се приближил към тялото на баща си, въздъхнал и натъжен казал:
– Уви, татко мой, не мога да нанеса рана на моя баща, жив или мъртъв.
Когато казал това, гражданите възкачили на престола най-малкия син на царя. За тях той бил истинския наследник.