Как Бог постъпва със Своя изтощен служител?
Снабдява го с добра храна и сън.
Илия направи много, но физическите му сили не могли да понесат напрежението и той изпаднал в депресия, а е трябвало да се погрижи за физическите си нужди.
Има силни мъже и жени, които се оказват в положението на Илия.
Под хвойновото дърво, за тях е окуражаващо да чуят добра дума от Учителя:
„Дълъг е пътя пред теб и Аз искам да те подкрепя“.
Не бива да смесваме физическата умора с духовната немощ.
В африканското езеро Чад се влива река Шари, която по време на пролетните и летните дъждове носи толкова много вода, че езерото се препълва. Когато водата прелее в източния край на езерото, тогава Чад изпраща излишъка от своите води на североизток, в котловината на пустинята Сахара, което прави тази котловина много плодородна.
Ако Бог препълва чашата ни с добро, радост и благословение, трябва да си спомним за хората, които се намират в котловината на мъката и бедите и да им дадем от нашите благословения.
Ние угаждаме на Бог, като вършим добро и всичко необходимо за тези, които са край нас. Истината и доброто са неразделни.
Някой попитал християнина Нистерий, приятел на Антоний:
– Какво добро да направя?
Нистерий отговорил:
– Не са ли всички дела равни? Писанието казва, че Авраам е бил гостоприемен и Бог беше с него. Илия обичаше тишината и Бог беше с него. Давид беше кротък и Бог беше с него. Така че, виж какво Бог иска за душата ти и внимавай в сърцето си.
Прави добро на приятелите си, за да те обичат още повече. Прави това и за враговете си, така че да станат някога твои приятели. Когато говориш за врага си, не забравяй, че ще дойде ден, когато той ще ти бъде приятел. Божията воля е да живеем щастливо със другите, а не взаимно да си носим притеснения и смърт.
Сърдеченото „добро утро“, любезното „лека нощ“, дума на съчувствие или утеха, насърчение или съвет, една чаша студена вода, учтивост, дружеско ръкостискане – всичко това е помощ и доброта. Там, където има хора, се появява възможност да направиш добро някому.
„И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра“.
Светът въпреки, че мрази Христовия народ, в обреченото си състояние може да бъде облагодетелстван само чрез него. Те са солата на земята. Предпазват обществото и културата от пълно разложение и света от възможността да стане по-лош от това, което е в момента.
Те са дадени от Бога, за да не могат останалите да се удавят в бълвоча и мръсотията, за които толкова много копнеят.
Не че християните знаят всички отговори, но горко на света ако Божия народ, каквито и недостатъци да има, не е в света.
Спърджън знаел това. Един ден някакъв агностик започнал да спори с него, като поставил под съмнение християнската му вяра.
Тогава Спърджън посочил неуспехите на нехристиянските организации да развият каквато и да е програма, за подпомагане на всички нуждаещи се. Като съпоставка той посочил много начинания в обществото, предприети поради евангелската вяра.
Разговорът завършил като перифразирал предизвикателството на Илия към пророците на Ваал:
– Бог, Който откликва на нуждаещите се в сиропиталищата, Нека Той е Бог.
И това сложило край на спора.
– Какво трябва да направя, за да угодя на Бога?
– Авраам е приемал страници и Бог е бил доволен. Илия не е обичал непознатите и Бог е бил доволен. Давид се е гордеел с това, което прави и Бог е бил доволен. Свещниците пред олтара се стесняват от това, което правят и Бог е доволен. Йоан Кръстител отишъл в пустинята и Бог е бил доволен. Йона отишъл в големия град Ниневия и Бог е бил доволен.
Попитай сърцето си, какво то иска. Когато сърцето ти е в унисон с твоите мечти, то ще може да угоди на Бога.