Тошко гледайки течащата вода край тях, попита баща си:

– Татко, откъде започва една река?

– От извор, – бързо отговори бащата без много да се замисли.

– А какво ще стане, ако водата е замърсена още с тръгването си от извора? Кой би я пил? – Тошко изпитателно погледна баща си.

– „Изворът“ на човек се крие в сърцето му. Ако то е “замърсено”, кой би искал да ти стане приятел?

– За това трябва да се грижим за сърцето си, – усмихна се Тошко. – Често съм се питал, как можем да го опазим?

– Ако се стремим да бъдем като Бог и да Го следваме, Неговата любов ще ни учи на това и от сърцата ни ще извира живот, – посъветва го баща му.

Тошко се замисли:

– Кое може да замърси сърцето ми? Какви са признаците на замърсеното сърце?

– Ако не следваме Господа и вървим по нашите си желания и стремежи, какво става? – попита бащата.

– Грях след грях, докато затънем в дълбоката яма, – тежко въздъхна Тошко.

– А можеш ли да изчистиш сърцето си ако вече си го изцапал? – последва нов въпрос.

– Да, – твърдо заяви Тошко, – само чрез покаяние.

– Има ли неща, които пазиш повече от сърцето си?

– Да не бъде, – Тошко бе напрегнат, но отговори чрез Писанието, – „защото от него са изворите на живота“.

Бащата остана доволен от отговора на сина си.

Ако някой ви каже, че есента е времето на меланхолия и депресия, не му вярвайте. Някои хора точно в такъв сезон се настройват философски. Не вярвате ли?

Тогава чуйте двамата приятели Драго и Емо върху какво разсъждават по време на следобедната си разходка. На тях изглежда не им влияят сивите облаци събрали се застрашително над главите им, нито забързаните хора край тях.

– В поведението на Исус нямаше невъздържаност, импулсивност или безразличие, – каза Драго. – В Него се усеща безметежна сила, която не се поддава на паника.

– Повечето от нас под християнски живот разбират собственото си битие, без да се съобразяват с Божиите изисквания, – отбеляза Емо.

– В плътския живот има импулсивност без пориви, но Бог никога не се е опирал на такава като нея, защото това пречи на развитието на ученика.

– Как Божият Дух спира неправилните ни стремежи? – попита Емо.

– Много просто, – засмя се Драго, – ще покаже глупостта ни във всичките ѝ нюанси …

– И ние евентуално веднага ще се оправдаем, – наблегна Емо.

– Такива неща могат да се простят на малко дете, но за възрастен човек са пагубни. Индивид, който остава във властта на своите желания и страсти, става капризен и разглезен, – подчерта Драго.

– Стремежите ни трябва да се приучат на ред, така че да се превърнат в интуиция, – тържествено произнесе Емо.

– Сам се убеди, че ученичеството е основано изключително на свръхестествената Божия благодатта.

Двамата вървяха известно време бе да обменят мисли.Собствените им размисли взеха превес над желанието да философстват.

– Да предположим, че можем да излезем от трудна ситуация със собствени сили, – Емо наруши мълчанието, – но дали те ще са ни достатъчни за да живеем 24 часа свят или с други думи казано Богоугоден живот.

– За да бъдем Христови ученици в най-тежките си дни ни е нужна Божията благодат.

– Забележи, от къде взимаме сили за всичко това? Какво ни е нужно от Бог, за да творим необикновеното?

– Това от нас не се изисква…..

– Ние трябва да бъдем несвойствени и нетипични в обикновените неща, – прекъсна приятеля си Емо, – да бъдем светлина в калните улиците на презрените хора, а това не става с магическата пръчка.

Разсъждаващи в мрачното, намръщено есенно време, защо пък не?!

„…. назидавате себе си във вашата пресвета вяра…“

Защо Исус ни призовава към чистота на сърцето? Защото сърцето, вътрешната ни същност е източник на всички наши мисли и действия.

От сърцето идват нашите вярвания и стремежи, цели и чувства. Ако сърцето ни е нечисто, действията ни ще бъдат нечисти.

Ето какво Исус казва за това: „… отвътре, от сърцето излизат зли помисли, блудства, блудство, убийства, кражби, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство …“. Тъжна картина!

Но Бог се стреми да очисти сърцето ни и Той постига целта. Това се случва, особено когато ние се обръщаме към Христос в покаяние и вяра, защото „… кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях“.

Но процесът на очистване продължава и след това, когато с всеки изминал ден ние се отваряме към действието на Светия Дух и с негова помощ избягваме злото и отиваме към добро.

„Блажени чистите по сърце“.

Единствените ограничения, които могат да се срещнат, се крият в самите нас.

Нашите искания, мисли, молитви са твърде незначителни, а очакванията ни са много ограничени.

Бог се опитва да повдигне нашето ниво на разбиране, за да ни привлече към по-високи стремежи, търсещи по-високи цели.

Няма ограничения за нашите молитви и очаквания, благословенията Му се определят от една мярка – „действащата във нас сила“.

Да се покачим в съкровищницата на благословенията по стъпките на Божиите обещания.

Нека тези обещания ти служат за ключ към вратата, даващ ти да ползваш всички богатства на благодатта и благостта на Бога.

Манипулационното поведение се отразява отрицателно на отношенията. Ако в момент на извършване на дадена постъпка човек не осъзнава, че някой го е подбудил, то с времето ще разбере това.

Тогава ще възникне чувство на обида, разочарование и гняв, доверието към манипулатора ще се понижи. В отношенията се появява напрежение и често те се разрушават.

Но има ситуации, когато на манипулатора действа в интерес на своите „жертви“. Един пример за това е процеса на образование, обучение и психотерапия. Във всички тези дейности има елемент на манипулация.

По този начин, ролята и актуалността на манипулативния стил на поведение при общение зависят от целта, за която се използват.

Въпреки това е добре да бъдеш „господар на поведението си“ и да действаш в съответствие със собствените стремежи.