Ние живеем в епоха на общото потребление. Промишлеността в гигантски мащаби произвежда продукция, рекламната индустрия генерира търсенето им.

Маркетолозите работят много грамотно, затова не можем да кажем покупката на дадена вещ продиктувана от необходимост ли е или човек е станал жертва на натрапчива реклама.

Всичкото това множество от товари се натрупва в домовете ни. И много леко се преминава границата, когато достатъчното количество вещи се превръща в излишък.

Когато необходимото количество играчки нарастват в лошо управляем бардак, децата започват да не се интересуват от тях, бързо охладняват, не умеят да играят и да фантазират.

Когато дрехите в гардероба не се използват максимално, придобиват се нови без много да се мисли, случва се така, че те не подхождат едни на други и трябват все нови и нови допълнения.

Обърнете внимание на интериора в рекламите и на страниците на лъскавите списания. Кое смятаме за приятно и уютно? Изобилие от фотографии в рамки, сувенири, дизайнерски интериорни неща…..

Всичко това изглежда много мило, но ако не бъде добре обмислено, заплашва да се превърне боклук.

Изобилието балансира на границата на презапасяването.

У Атанаска винаги имаше котки. Те бяха от изхвърлени на пътя, плачещи под някой храст или такива, които сами идваха до вратата на дома ѝ.

Едно утро Атанаска тръгна към гаража, трябваше спешно да занесе някакви документи в града. Тя вървеше като си тананикаше нещо под носа.

Изведнъж се чу смразяващ кръвта писък на котка.

– Явно някоя котка е в беда, – каза си Атанаска.

Тя се огледа, но не видя нищо. Усети, че звукът идва отгоре.

– Котенце, къде си? – извика Атанаска.

Котето след като чу гласа ѝ, придоби надежда за спасение и започна да мяучи без да престава.

Атанаска бързо съобрази, че звукът идва от стаята, която се намираше над гаража. Тя е празна. В нея се намираше само един кашон  в ъгъла пълен със стари списания.

Атанаска надникна в кашона и видя малка рижа глава между пожълтелите страници. С треперещи ръце девойката внимателно измъкна малко котенце, като внимателно изваждаше списанията и ги слагаше на пода. Животинчето едва отвори очи.

По-късно се разбра, че съседската котка е търсила, тихо и спокойно място, за да роди котенцата и кашонът със списанията напълно удовлетворил нуждите ѝ. Но тя изтървала едно от тях между списанията и не е могла да го отнесе с другите котета по-далече от тук.

Котенцето бе замръзнало след хладната нощ. Гръдната му кост бе изкривена, а единият крак му бе изкълчен, но малкото коте бе живо.

На бегом Атанаска отнесе малкото при ветеринар. Той изправи крачето, а за гръдната кост каза:

– Тя сама ще се изправи.

Въоръжена с храна за котки, Атанаска заедно с котето влезе в дома си. Започна да го храни през три часа и да масажира коремчето му. Наложи се малкото коте да придружава Атанаска навсякъде, дори на работата ѝ, където с радост и съчувствие посрещнаха малкото.

Така порасна Рижка, която стана разкошна красавица,смятаща Атанаска за своя родна майка.

Проникнал вятърът през прозореца и започнал да се разхожда из дома. Всичко разместил, разпръснал, обърнал и счупил.

Тогава вятърът започнал да се хвали:

– Аз съм потомък на страшни бунтари и революционери! До самият собственик ще се добера, ще го притисна и ще стана началник на дома.

Някои от вещите му повярвали и започнали да му служат.

Само една стара книга, поразлистила страниците си и тревожно казала:

– Никога този разбойник няма да ни доведе до добро!

Чул това мъдрият прозорец и се затворил бързо.

С това се свършила властта на вятърът.

През 1939 г. в гр. Шлезвиг реставрирали стара църква. Под слоя мазилка били намерени осем рисунки на пуйки, които били изобразено много живо.

Художникът несъмнено е вижда пуйка, но тази птица е дошла от Америка в Европа не по-рано от 1530 г. От къде в Дания през XIII в. могат да се появят пуйки? Това означава, че съществува някаква връзка на Европа с Америка много преди Колумб.

Вдигнал се шум около пуйките в Шлезвиг. Снимките се появили на страниците на научни списания и учебници. И изведнъж се оказало, че знаменитите пуйки са дело на художник от XX век. При ремонта на катедралата били повредени старинни орнаменти, украсяващи стените.

Майсторът се уплашил за вредите, които е нанесъл на древния паметник на изкуството и побързал да поправят щетите, преди да ги забележат. Но художникът не помнел какво било изобразено на средновековните картини и дал воля на фантазията си.

Така на стените на катедралата се появили пуйки.

По време на Втората световна война редица германски шпиони били разобличени заради малак детайл в паспортите им.

Германските агенти били много добре подготвени и притежавали първокласни фалшиви паспорти.

Само че скобките  за закачване на листовете в паспортите били направени от нераждаема стомана.

При проверка на документите веднага се забелязвало, че липсва ръжда на скобките, свързващи страниците.

По този начин, по време на Студената война са били хванати много американски шпиони.