В много случаи съм чувствала, че молитвените безпокойства и страдания на псалмиста са подобни на моите.
Припомням си често отговорите на много молитви и по този начин се насърчавам.
Няма по-голяма утеха от това, да си спомниш какво Бог е направил за теб. Той е бил верен вчера, днес и ще бъде такъв и утре. Господ не се променя.
През каквито и трудности да преминавам днес, не се съмнявам, че ще получа отговор. Той идва точно навреме, за да избави всеки уповал на Него.
Защо хората страдат и защо много молитви сякаш остават нечути? Успокоявам се с това, че не съм сама в мъката и болката си.
Исус, Чиято душа беше „прискърбна до смърт“ търсеше утеха в молитва към небесния Отец. По-късно Той извика: „Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?“
Нашият Спасител познаваше самотата, болката, тревогата и страха.Той изпита цялото страдания на кръста.
За това не бива да се притесняваме, че тези емоции са ни присъщи и имаме нужда да ги изразим. Те не правят вярата ни по-слаба, но доказват, че сме човеци.
Изисква се смелост да приемем страданието, но чрез него ставаме по-силни.
Ще дойде време, когато ще бъдем с Бога и няма да скърбим, защото там няма да има смърт, плач и болка.
До тогава нека да виждаме, които страдат и да облекчаваме товара им, а след това заедно с тях да пребъдваме в молитва и насърчение.
Наталия работеше в заведение, където живееха хора с мозъчни травми. Повечето бяха претърпели катастрофи с кола или мотор.
Някои от тях можеха да общуват с другите и си помагаха взаимно.
Но имаше и такива, които бяха затворени в себе си. Ето, Недялко прекарваше целия си ден в мълчание. Ако някой се опиташе да го заговори, свеждаше незабавно очи и бързо ускоряваше крачка, за да се отдалечи светкавично от мястото на срещата.
Работата на Наталия се състоеше в това, да помогне на тези хора да станат поне малко по-самостоятелни. Това съвсем не беше лека задача.
Тя им помагаше да се хранят, да извършват някои от ежедневните си дейности, показваше им как да играят игри…..
Но точно тук в игрите ставаха неприятните инциденти.
– Ти само на него помагаш, – мърмореше Григор с карти в ръцете.
– Няма да ми гледате картите, – свирепо изгледа всички на масата Огнян.
Достатъчно бе някой да го погледне за миг и той бе готов да набие „нахалника“. За съжаление, травмите от миналото на някои провокираха неочаквани пристъпи на гняв, който можеше да прерасне и до насилие.
Всички от екипа, заедно с Наталия бяха обучени предварително, как да постъпят ако възникнеше подобна ситуация. Бяха ги инструктирали:
– Не приемайте лично тези случаи. Те се дължат на състоянието на болните.
Наталия, като и другите от обслужващия персонал знаеха, че при изявило се раздразнение и ярост, трябваше да запазят спокойствие и да се държат нормално, все едно нищо не се е случило.
При по-тежък случай се намесваха лекарите, които биеха успокоителни инжекции.
Един ден, когато бе мирно и спокойно в трапезарията, Наталия сериозно се замисли: „Мога ли това, което практикувам тук сред тези хора, да използвам в живота си?“
Спомни си, че Исус учеше учениците си, че ако някой го удари по едната буза да обръща и другата.
„Понякога хората, не само в това заведение, а и навън, постъпват неправилно, – каза си Наталия, – заради някоя сътресение или нарушение на нормалния му начин на живот в миналото му. За това на обидата трябва да отвръщаме с любов“.
Тя наведе глава и тихо се помоли:
– Господи, помогни ми да отвръщам с любов на лошото отношение към мен, което е породено навярно от болка, страдание или несправедливост извършена спрямо този човек в миналото му…..
Господ предизвика човека към размисъл:
– Защо си се вкопчил в това кратковременно съществуване. То е изпълнено със страдания и болка. Има ли смисъл да се бориш в него?
– Не зная, – каза човекът. – Може би Ти имаш право.
Търсещият не бързаше да се съгласи. Той искаше да знае смисъла на съществуването си тук на земята.
– Ти си несправедлив, Господи, – каза настървено търсещият. – Аз съм готов да въстана дори срещу собствената си съдба, но да открия каква е целта на моята същност.
Тогава от небето се спусна огън. Той разруши старите стени и разкри пред човека неговите истински възможности.
– Малодушните никога не оставят огъня да пламне в сърцата им, – каза Господ, – Те искат нещата да се върнат обратно, както са били, за да живеят така, както са свикнали. Има и „храбреци“, които изоставят всичко, дори и Мен техния Създател и хукват напред….. До къде ще стигнат така? До погубването си, вечна мъка и угризение ….
Най-добрата защита в живота от стила „катерица в колело“ са: любов към живота, съществуването на ценности извън работата, развитие на културата и грижа за наличие на радост в ежедневието.
Красивият залез, смехът на детето, интересен филм, горещо какао през зимните вечери, могат да запълнят не по-малко, отколкото поредната „шестица“ на работата.
Но за това е необходимо „открито сърце“, ако в него има болки и страдания, по-добре е да се започне с лекуването на тези рани.
И радостта ще дойде, само малко трябва да ѝ се помогне. За целта е необходимо да отделите време за себе си, а не за своите постижения.
Важно е да си дадете възможност да помързелувате, нищо да не правите, да помечтаете, да се поглезите, да се наспите най-накрая.
Това не е престъпление, а част от грижата за себе си, здравето си и емоционалното си състояние. Това у мнозина за съжаление липсва.
За тези, които са привикнали към адреналинов живот в бързи темпове, това може да се окаже много сложно.
При високи скорости е леко да прескочиш самия себе си. Така, че трябва малко да забавите темпото и отново да се научите да празнувате в живота. Той ни е даден за радост, а работата е само част от него. Нека да не забравяме това.