Вълкът приближи кошарата, там ставаше нещо. Но какво?

Той внимателно надникна през една пролука на оградата и видя.

Овчарят стрижеше вълната на овцете си.

Наблюдаваше го известно време, а после се почеса с лапа по главата.

– Интересно, – каза си вълкът. – Защо не им съдере цялата кожа. Аз така бих направил.

Той бе гледал в друг двор, където колеха овце. Там по друг начин постъпваха.

Известен бе и вълчият му нрав, докопа ли овца не ѝ прощаваше.

Вълкът се присмя на овчаря:

– Гледай колко глупав е този човек. То не си гледа интереса.

Към вълка се присламчи лисицата. Тя се завъртя около него и тихо пошушна на ухото му:

– Има нещо, което пропускаш, друже мой.

Вълкът бе готов да я сръфа, но мястото не позволяваше, за това само остро я погледна, а хитрушата продължи:

– Ти разсъждаваш като вълк, а не като овчар. Пастирът своите овце не убива.

Може би трябва да си вземем поука от това.

Да се свали вълната добре, но прекалим ли….

Идва време, когато няма от кого дори кожа да дерем.

Здравка бе крайно притеснена от множеството проблеми, които изглежда я бяха избрали за мишена. Нямаше мир в душата ѝ.

Един есенен ден тя се разхождаше край лозята и бе изненадана от занемарения им вид.

– Богатата маса от листа покрива лозята, – каза си тя, – но земята е изоставена. Всичко е обрасло със плевели. Цялото място има печален вид и се е превърнало в пустош.

Докато Здравка седеше там, потънала в нерадостните си мисли, които не ѝ даваха покой, Небесният Земеделец ѝ прошепна:

– Обично мое дете, ти се чудиш на множеството изпитания, които са те обезпокоили в живота? Погледни на лозята и приеми поучението.

Листата зашумяха в синхрон с вятърът, който търсеше пролуки и се провираше между тях.

– Лозята ще престанат да се очистват, – продължи Земеделецът, – подрязва, окопава и да се събират узрелите плодове, когато вече нищо не се очаква от тях, особено през студеното време.

Здравка въздъхна.

– Лозето е оставено само на себе си, защото времето да дава плод е минало и всяка по-нататъшна работа ще е загубено време, – добави Земеделецът.

Здравка трепна.

– Състоянието, освободено от страдание е едно безполезно съществуване. Искаш ли да престана да те очиствам? – Попита я Земеделецът.

Утешеното сърце на Здравка възкликна:

– Не!

А вятърът тихо запя:

– Сърцето си отвори за Христос и изгони страха от хората. Ти имаш Спасител, който зае мястото на Кръста.

Зимата скоро ще дойде, а есента няма да е по-топла, за това е необходимо да помислим как да не губим от топлината в домовете си.

Прозорците са най-уязвимите места в един дом. От херметизация се нуждая не само дървените рамки на прозорците, но и пластмасовите, особено тези, които са служили в продължение на много години.

Когато използваме парафинови свещи, за да запазим топлината в домовете си, съвсем няма да ги палим, а ще ги сложим на прозорците по следния начин.

Парафина се разтопява и се слага в шприц, който запълва с тази течност всички пукнатини на прозорците.
Парафинът запълва цялото свободно пространство и бързо се втвърдява в цепнатините и пролуките.

Този метод е подходящ за онези прозорци, които не се планират, да се отварят през зимата.

Двама ангели пътешествали по земята. Спряли в един богат дом. Семейството било негостоприемно и не поканило ангелите в гостната. Вместо това за през нощта ги настанили в студеното мазе.
Когато ангелите си постилали да легнат, по стария видял видял пролука в стената и я запечатал. Когато другия ангел видял това, го попитал:
– Има ли смисъл да се помага на тези хора?
По-старият отговорил:
– Нещата не са такива, каквито изглеждат.
На следващата нощ нощували в много беден дом, но хората били много гостоприемни. Те разделили с ангелите храната си и им отстъпили постелите си. На сутринта ангелите намерили приютилото ги семейство да плачат над умрялата си крава. Това била единствената им крава, а млякото от нея бил малкото доход, с което преживявало семейството.
Младия ангел попитал по-стария:
– Как допусна да се случи това? Първият имаше всичко, а ти му помогна. Това семейство имаше много малко, подели всичко с нас, а ти позволи да умре единствената им крава. Защо?
– Нещата не са такива, каквито изглеждат – казал по-стария ангел. – Когато бяхме в мазето, разбрах, че пролуката в стената е склад със жълтици. Но собственикът на този дом беше груб и не правеше добро. Тогава запуших отвора така, че склада да не може да бъде намерен. Когато на следващата нощ още спяхме, дойде ангела на смъртта за жената на собственика и аз му дадох кравата вместо нея. Нещата не са такива, каквито изглеждат.
Ние не винаги знаем всичко. И дори ако имаме вяра, трябва да имаме и доверие, че всичко, което идва, е във наша полза. И то ще се реализира с течение на времето. Някои хора идват в живота ни и бързо си отиват, други стават наши приятели, а с трети се виждаме само за минута.