На излизане от църквата, след богослужението, Георги се запозна с една 95 годишна жена. Това запознанство прерасна в приятелство.
Младият мъж се надяваше с посещенията си в дома ѝ да направи дните ѝ по-радостни.
След три години тя почина. Тогава Георги осъзна какво се бе случило през тези три години и констатира:
– Имам още много неща да науча. През тези години, когато я посещавах, преди тя да си отиде, аз съм надценявал ролята си в живота на тази прекрасна жена.
Той разроши с ръка косата на главата си и продължи размишленията си:
– Всъщност тя ми даде много повече, отколкото аз на нея. Чувствах я много близка въпреки големите различия в годините, социалния статус и образованието. Това е един голям урок за мен. Въпреки всички различия ние можехме да бъдем приятели, да намираме общи теми за разговори.
Георги си спомняше как тази жена го посрещаше още на вратата, как се приближаваше на количката си с грейнала усмивка на лицето.
– Беше голямо удоволствие да слушам нейните разкази, – тъжно се усмихна младежът. – Те бяха изпълнени с богат духовен опит.
– Бог ни събра, – казваше тя. – Божия Дух е слязъл над нас.
Георги си спомняше нейните напътствия:
– Трябва не само да четем Библията, но и да я живеем.
– Знам, че сега тя е с Господа, – възторжено каза Георги. – Но как да я почета най-добре? Може би трябва да разкажа на всички младежи онова, което тя е споделила с мен. А защо не?
Тя беше от хората, които помагаха на младите като Георги да се приближават към Бога и да бъдат верни на Словото Му.
Нека да обичаме другите така, както Бог ни обича..