Денят завърши с проливен дъжд. Растенията в градината бяха налягали от бурята. Цветята, от които толкова много се възхищавах и чийто аромат обичах, бяха омаломощени от безпощадния вятър.

Повечето от цветята бяха затворили венчелишчетата си и бяха отпуснали глави надолу. Цялата им красота беше изчезнала.

– Ще трябва да изчакам следващата година, – помислих си, – за да видя отново тази прелест.

Нощта мина и настъпи денят. Слънцето изгря отново. Утрото обнови на цветята ми.

Светлината обгърна цветовете, а те погледнаха към нея. Между тях се получи връзка. Те общуваха помежду си.

И тогава сила премина в цветята. Те вдигна глава и отвориха венчелишчетата си. Красотата им се възвърна, но сега изглеждаха много по-красиви, отколкото преди.

Как стана всичко това? Не знам.

Не мога да обясня и как при общението ми с Бога получавам сила, която ми дава възможност да преживея и изпълня всичко, което е необходимо, но това е факт, който не може да се оспори.

Ако си изложен на опасност или те гнети тежка мъка, търси общение с Господа и ще получиш сила и способност да побеждаваш.

Помните ли, когато отидохте на училище, как се научихте да четете, пишете и смятате? Това сте го научили с помощта на петте си сетива, логическите си способности и умението да събирате и разпределяте получената информация. Такова знание се нарича естествено. И често то се явява единствено за повечето хора.

В Божието царство има и друго знание. То се нарича откровение.
Исус попита учениците си: „Кой съм Аз?“, а Петър Му каза: „Ти си Христос, Син на живия Бог“.

„Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата“.

С други думи: „Петре, ти не си получил това знание, чрез своите пет сетива, ти си го получил непосредствено от Бога“.

Ако вие получите подобно откровение, то знайте, че когато то дойде, всичко ще се измени. То ще ви помогне по съвсем друг начин да погледнете на нещата. Ще ви дава твърда увереност, че „портите на ада няма да надделеят срещу вас“.

Тези откровения не идват просто така. Вие трябва да размишлявате върху Божието Слово и да искате от Божия Дух да ви ги открива, защото те са „скрити“ в Него. Библията казва, че Бог е скрил Неговата мъдрост за светите. Забележете, Той е скрил тази мъдрост  за вас, а не от вас. Бог иска да я притежавате.

Не вярвам Бог да ви даде откровение, когато гледате, където не трябва, например, когато гледате сцени на насилие, бруталност …

Ако вие искате откровение, направете така, че да можете да го приемате.

Размишлявайте върху Божието Слово, молете се и общувайте с Господа.

Откровението от Бога е най-удивителното знание, което можете да получите.

Няколко души се бяха събрали около масата и обсъждаха нервно случилото се. Бяха се сблъскали с нещо, което не бяха срещали до сега, а това даде възможност да помъдруват малко.

– Това е някакъв объркан проект? – Румен удари с ръка по масата.

– Не, – отсече Христо и огледа другите. – Вижте, ние се намираме точно по средата на едно от най-силните течения в света. То има ясно очертани граници. А точно тук се разделя на две. Едната част продължава на север покрай брега, докато другата завива на запад, за да се превърне в част от субтропическото течение в Южния Атлантик. Течението, което минава покрай Южна Америка се затопля с няколко градуса повече спрямо онова, което продължава покрай бреговете на Африка.

– Е, и? – попита нетърпеливо Дони.

– Двете течения се събират отново близо до екватора и когато се смесят, играят ролята на буферна зона между теченията на северното и южното полукълбо, – поясни Христо.

– Съжалявам, но нищо не разбрах, – въздъхна Никола.

– Ако двете течения са близки по температура, когато се съберат, тяхната способност да са буфер вероятно ще намалее, – продължи да разяснява Христо. – Възможно е дори да преодолеят силата на Кориолис, която движи преобладаващите ветрове и съответно плитките течения.

Емил се протегна към чашата с чая, но спря по средата. По лицето му се изписа разбиране.

– Това би могло да измени напълно посоката на океанските течения. Нали?

– Точно така – заигра весела усмивка върху лицето на Христо. – Въртенето на земята определя посоките на преобладаващите ветрове. То е причината ураганите в северното полукълбо да се въртят обратно на часовниковата стрелка, а циклоните в южното да се движат по посока на часовниковата стрелка. За това имаме Гълфстрийм, който минава покрай източното крайбрежие на Съединените щати, движи се на север и след това завива на изток. Така в Европа могат да се наслаждават на хубаво време, иначе би била необитаема.

– Какво ще стане, – почеса се по главата Дони, – ако вода от южното полукълбо започне да тече покрай екватора близо до Африка?

– Ще навлезе в местата, където се зараждат атлантическите урагани – отговори Емил, който бе метеоролог по професия. – По-топлите води означават повече изпарения, а повече изпарения означават по-силни бури. На тропическата депресия ѝ трябва повърхностна температура над 26 градуса по Целзий, за да набере достатъчно сила и да се превърне в ураган. Щом това стане, тази стихия абсорбира два милиарда тона вода на ден.

– Два милиарда тона? – ахна Милена.

– А когато стигнат до земя, те изхвърлят от десет до двадесет милиарда тона дневно, – каза Емил. – Разликата между буря и мощен ураган е времето, което са прекарали в поглъщане на вода край съответното крайбрежие.

Дони, който обикновено беше сред най-бързо схващащите в помещението засия. Той най-сетне разбра за какво става дума.

– Когато това течение се затопли изкуствено и част от тази вода избяга на север, бурите могат да станат много по-силни.

– И много по-чести, – добави Христо. – И какво следва от това?

– Че някой помага на жестоките бури да се разразят точно върху нас през последните няколко години?

– Специалистите по ураганите твърдят, че навлизаме в естествен цикъл, в които се увеличава силата на бурите, – каза Емил, противопоставяйки се на гледната точка на Дони.

– Тези генератори и затоплящи уреди, които открихме, загряват водата и то осезаемо. Те не усилват ли този цикъл? – защити мнението си Дони.

И все пак това бяха само идеи и предположения. Бяха се натъкнали на някакъв експеримент, но още не можеха да разберат същността му.

Единственото, което ги притесняваше бе, че не знаеха дали тези странни машини застрашаваха по някакъв начин тях и хората като цяло …..

Един мъдрец вървял по заснежено поле. Изведнъж видял плачеща възрастна жена.

– Защо плачеш? – Попитал я той.

– Защото мисля за своя живот, младостта и красотата си, която съм виждала в огледалото и за мъжа, който съм обичала. Бог е жесток, щом ми е дал способност да помня. Той е знаел, че аз ще си спомня за пролетта на своя живот и ще заплача.

Мъдрецът стоял сред снежното поле, взирайки се в една точка и се усмихвал.

Изведнъж жената спряла да плаче.

– Какво виждате там? – Попитала тя.

– Поле от рози, – казал мъдрецът. – Бог е много милостив към мен, защото ми е дал възможността да си спомням. Знаел е, че през зимата ще си спомня за пролетта и ще се усмихна.

Елена стигна кръстовището и вече виждаше сградата, в която се намираше малката ѝ стаичка, когато чу зад себе си стъпки.

Изведнъж пред нея застана мъж. Елена уплашено отстъпи, но когато мъжът свали шапката си и ѝ се усмихна, тя го позна.

– Уплашихте ме, – извика възмутено Елена.

– Просто исках да ви видя, – виновно каза Стоян.

– Защо се закачате с мен, – смръщи вежди Елена, – навярно ви очаква …. жена ви у дома.

– Великия владетел Монгаг чака принцесата си Миранда, – каза Стоян.

– Монгаг ли? Какъв е този владетел? Нищо не съм чувала за него.

– Нима не познавате най-пламенния си обожател.

Преди да му се скара, той започна да разказва оживено:

– Палатът на владетеля Монгаг се издигал в пустинята на тъгата. Там кладенците били пълни със солени сълзи и владетелят страдал непрекъснато от жажда, въпреки че непрекъснато пиел от тях. Само една усмивка можела да го освободи от това проклятие. Шутовете напразно се мъчели да го развеселят. Дори прославеният магьосник Крокар не могъл да го отърве от тъгата му.

– Нима в палата му не е имало красиви девойки? – засмя се Елена. – Горките те!

– Бедният Монгаг! – възрази Стоян и направи такава гримаса сякаш той беше този владетел, който тъгуваше, но после се съвзе и продължи. – Един ден на портите почукала прекрасна принцеса. Тя се казвала Миранда. Идвала от най-далечния край на владенията на Монгаг. Косата ѝ греела като пламък. Тя носела със себе си съд с топъл шоколад. Това било лекарство изпратено за владетеля от нейна роднина. Когато вкусил от шоколада, тъгата на владетелят изчезнала и очите му заблестели. Но по-сладко от шоколада било очарованието на принцесата.

– Чудно, – повдигна вежди Елена, – как шоколадът е бил топъл щом принцесата е идвало от толкова далече? Как го е запазила?

– О, забравих да ви кажа, че тя носела съда на главата си. Пламъците на косите ѝ запазили шоколада топъл през целия път.

Елена избухна в смях. В тази история нищо не беше вярно, но тя бе готова да го слуша с часове. Може би защото гласът му бе приятен или може би историята много ѝ харесваше.

– Не вярвам на нито една ваша дума! – възкликна Елена.

– Нима смятате, че измислените неща не се случват в действителност? Представете си, че всичко това се е случило с тази принцеса. Нима не е чудесно?!

Елена наведе смутено глава.

– Наблюдавах те как се смеете и как слушате, – каза Стоян. – Вие забравяте за себе си, завиждам ви за тази способност. Ще ми помогнете ли и аз да мога така.

– Моля ви, – прошепна Елена, – не ми говорете така господин Монгаг.

Стоян трепна:

– Как ме нарекохте?

Изведнъж очите му станаха безкрайно тъжни. Стоян се отдалечи от нея, без да ѝ каже дори довиждане, но изведнъж се обърна и ѝ изпрати въздушна целувка.

Елена имаше чувството, че е пияна. Улицата бе пуста.

– Дали това не бе сън, – прошепна уплашено Елена.