Един учен пленен от песента на славея, решил да разгадае тайната на прекрасния му глас. Оставил всичко и слушал тази птица в градината си. Но изкуството оставало загадка за него, както и преди. Той искал да разбере всичко за славея, но бил много горд и не искал да моли за нищо. Веднъж любопитството му наделяло.
– Ей , славейче, – обърнал се той към птицата, – изучил съм премъдроста на много науки, но не мога да разбера защо и как пееш?
– Пей и ще разбереш, – казал славеят.
– Какъв странен съвет! – изненадал се ученият. – Виждаш, че аз не съм артист или художник. Мелодията на твоята песен ме измъчва повече от всичко на света. Моля те, открий ми нейната тайна.
– Пей, – казал славеят, – няма какво повече да добавя към това.
Гневът помрачил очите на ученият.
– Твърдоглавец!, – със злоба прошепнал той, – намислил си да ми се присмиваш! Ти не желаеш да ми откриеш своята тайна. Почакай, сам ще си я взема.
Той хванал певеца и го затворил в клетка. Плененият славеят престанал да пее.
– Ей, приятел, къде изчезна твоята песен? – Гневно извикал ученият, но отговорът бил дълбоко мълчание. „Това трябва да е скрито дълбоко в гърлато му. Проклета птица. Но аз ще погледна, какво е успял да скрие от мен,“ – помислил си ученият.
И ученият убил прекрасната птица. С остър нож разсякал гърлото ѝ, но не намерил нищо освен безжизнена плът. Тогава той решил да погледне по-надълбоко. Разпорил нешната ѝ гръд, изкарал вътрешностите ѝ, дълго ровел из тях и ги наблюдавал през микроскоп.
Много се старал този учен, ден и нощ се трудил, без почивка. Увличайки се, той позабравил, какво търсел в началото. А когато изпълнил тетрадката си с множество бележки, написал трактат „За славея“. Една трета от думите били на латински, а една четвърт на гръцки.
Трактатът донесъл на ученият огромен успех. В дворецът го славели, сам първият министър му връчил лавров венец. Академиците го аплодирали за откритията му. Колегите му го обсипвали с похвали.
– Колко талантлив е този учен! Какъв любознателен ум! – възхищвали се те.
– Помислете само, той първи в света е изчислил обема на белите дробове на славея! – щастливи заявявали други.
– И ларинкса, – превъзнасяли го трети, – измерил го е, както никой друг до сега. Има ли друг равен на него?
Гърдите на ученият били окрасени с медали. Ученият можел да се гордее с тях, той толкова добре бил се потрудил!
Ученият ликувал, До неговото завръщане прислугата въвела в дома му образцов порядък. Когато всичко блестяло, погледът на една от прислужничките попаднал на трупа на малкото птиче, той лежал на масата на учения.
– Каква гадост, – плеснала с ръце тя. – Как не съм я забелязала по-рано?
И прислужницата хвърлила останките на птичето в кофата за боклук.
А през това време се носели възгласи:
– Слава на ученият! – тръбели по всички площади глашатаите.
– Почит и уважение на достийният гражданин! – викали мъжете от Голямото събрание. Простодушният народ не можел да сдържи радостта си, чувайки тези думи. Смях и весели викове звучали наоколо. И в разгара на ликуването, само един човек, не бързал да го сподели, стоял тих и тъжен. Това бил самият учен.
Славата дошла до ученият, но той нямал покой. След като написа трактата, някаква тъга го спохождала, когато над земята се спускал полумрак. Някаква сила теглела ученият към градината и там стоейки под клоните на дърветата се вслушвал в тишината, опитвайки се нещо да улови. Какво било това? Ученият не можел да отговори. Ето той имал богатство и слава, какво друго му е нужно на човек?
Веднъж посред нощ, ученият се въртял в постелята си и правел напразни опити да заспи. Луннен лъч попаднал в отворения прозорец. Той леко докоснал учения, приканвайки го на път. И ученият сякаш отдавна го е чакал, откликнал на този призив. Той погледнал и видял пътека от лунно сияние, сребристо мигаща между дърветата. Дивна лекота изпълнила учения. Той тръгнал по пътеката и тя го завела на ръба на една скала, тъмната грамада се извисявала над околните хълмове и гори.
Недвижещи се звездите сияли в небето. По-надоли лунен прах, като килим, покривал короните на дърветата, а оттам …. се изливали до болка познати звуци. Пеел славеят, чистите му трели леко и на широко изпълвали пространството. Той изпращал поздрав и света се прекланял пред крилете му.
Тогава ученият разбрал, защо е тъгувал и защо е дошъл до тук.
– О, славейче, – казал той, – мислех, че съм те убил, но ти си жив и смъртта няма власт над твоята песен! Аз погубих твоето щедро сърце, но сега зная, че трябва да ти подаря моето. Днес аз ще корегирам тази грешка.
Казал благородния учен и с лъчезарна усмивка тръгнал в безкрайността на ноща, към песента, която толкова много обичал.

При кладенеца се събрали три жени. Две от тях се надпреварвали да хвалят синовете си. Едната казвала:
– Моя син е най-красивия. Силен е повече от всички други. И по мъдрост надминава връстниците си.
Другата жена още повече хвалила сина си, а третата  стояла и мълчала. Другите две жени я попитали:
– Защо мълчиш?
А тя казала:
– Моят син е обикновен, в него няма нищо особено.
Тръгнали жените с тежките кофи към къщи, а на среща им синовете им.
Синът на първата се премятал през глава, ходел на ръце, вдигал тежки камъни. А майка му се радва, гледа го и казвала:
– Какъв е само, а?!
Синът на втората застанал на средата на пътя запял като славей и започнал да танцува. Майка му го гледала доволна и щастлива.
А синът на третата притичал до майка си, взел кофите и ги понесъл към къщи.
Наблизо минавал старец. Двете жени се приближили до него и го помолили да отсъди, кой от синовете е най-добрият.
Старецът казал:
– А къде са вашите синове, аз видях само един, – и посочил този който отнасял пълните кофи.

Монархът на животните подписал указ. Текстът гласял: „Който каже нещо срещу Краля, ще се отсече главата му!“
След този указ в страната всичко живо замълчало.
Котакът се обърнал към Прасето:
— Какво ще кажеш? — Ами, … каквото казваш ти…
И интересно станало, прасето замяукало, а котака загрухтял. Магарето започнало да цвили. Гъсокът замучал. Кокошката започнала да квака. Славея закудкудякал.
Само едно мъничко Петле, не разбиращо от политика, посмяло да запее:
— Кукуригу!
Ала сега къде е? Можеш ли да го намериш?

Вълшебната страна на приказките съществува в Холандия и се нарича Ефтелинг. Тук можете да видите гиганти и джуджета, вещици и принцеси, призраци и горски феи. Най-известните жители на парка са гномите. Даже входа в „страната на приказките“ е украсен с кули във вид на калпачетата на горските гномове.
Ефтелинг е парк за развлечение на всяка възраст. Когато влезеш там попадаш в гората на чудесата. Тук под короната на дърветата приказките започват от известната на всички „Червена шапчица“ и завършва с източната приказка „Китайския славей“.
В гората може да видите, седемте джуджета оплакващи Белоснежка, натруфените къщички от приказката на Ханс и Грета, можете да влезете в Замъка на Ужасите или да се опитате да откраднете златната корона от сандъка на  Ефтелинския дракон.
Тук са всичките вълшебници, пекари и магьосници, даже обувчици могат да ви потанцуват със съпровод на музика. Сцените от арабските приказки  са най-колоритни и не можеш да откъснеш поглед от тях.
Последната приказка дошла от изток е „Водните лилии“. В пещерата от камък се намира малко езерце. В огледалната водата има затворени пъпки на лилии, . След това става тъмно, разнася се гръм, всичко се променя. Появява се старец  в бял саван, а лилиите разцъфват и между нежните им листенца започват да танцуват феи. Удивително зрелище.
Всичко това можете да обходите с влакче,  да плавате на лодка или спускайки се в бурната река върху гумен сал. Много смях и веселие.
Най-прекрасното място във вълшебната гора е замъкът на Спящата красавица. Стражарят спи на вратата, а в кралската кухня похърква готвача. По-нататък, в покоите на замъка грохнала старица-магьосница преде преждата си, а прелестната принцеса спи стогодишния си сън.
В този парк  са представени още две източни приказки. Първата е „Факирът“. Героят на тази приказка прелита от една кула на друга и се появява на прозорците й, като свири на флейта мелодия, на всяко място различна. А под прозореца цъфтят лалета, а цветя с друг отенък намиращи се на противоположната кула вехнат……
Един прекрасен свят, изпълнен с вълшебство и чудеса.