Като цяло Джей Джей Кейл е един от „най-недохвалените“ музиканти. Това е мнението на експерти меломани.

Славата, която заслужавал Кейл, не получавал той, а музикантите работещи с него.

В същото време самият Кейл, човек скромен и не много амбициозен, с готовност отдавал тази слава на другите, работейки изключително в името и за прослава на музиката.

Даниел Басери от Баняра Калабра (Италия) е започнал да рисува от седем години и от тогава в живота му настъпил много щастлив период, изпълнен с творчество.

По- късно той се заинтересувал от карвинг – художествено изрязване на плодове и зеленчуци.

Това занятие му донесло слава. За своите 26 години два пъти е ставал световен шампион по карвинг.

Майсторът признава, че само да се докосне с ножа до плода и неговите ръце се превръщат в своеобразни инструменти, всецяло подчинени на неговото богато въображение.

Една от последните работи на Даниел е върху авокадо, което само за час е станало истински шедьовър.

Днес беше много важен ден за Петър Василев. Току що бе завършил с отличие духовната семинария и пастирът на църквата му бе дал възможност  да проповядва от амвона.

Хората  в храма с нетърпение очакваха да чуят, какво ще каже младия проповедник.

Петър се бе подготвил много старателно Имаше намерение да блесне с дарбите си и да възхити слушателите си с дълбочината на мислите си.

Годеницата на Василев бе между слушателите, а това още повече го вълнуваше.

Петър с разтуптяно сърце се изкачи по стъпалата към църковния амвон. Започна с голяма сила и тържествен патос, но внезапно се запъна и спря.

Всичко, което бе приготвил, се изпари от ума му. Буквите в бележките му се размиваха и той не можа да прочете нищо от тях.

След като помълча малко, Петър наведе глава и слезе от амвона.

Всички бяха много изненадани. Коментарите бяха различни. Едни го укоряваха, други го съжаляваха.

Чашата преля, когато Петър получи бележка от годеницата си: „Връщам ти годежния пръстен. Как можа толкова да се изложиш. Не искам да имам нищо общо с теб“.

Смазан и отчаян младият проповедник се прибра в стаята си. Дълго размишлява върху случилото се, а накрая коленичи и се помоли:

– Боже, прости ми. Аз исках да блесна. Пожелах да изтъкна себе си. Но сега, ако ми дадеш възможност да Ти служа, решавам да не зная нищо друго освен Христос, разпнатия….

Не се мина много време и Петър Василев стана един от най-добрите проповедници.

Благословено е всяко крушение, което преживяваме в подножието на разпнатия Христос. Бог събира частите на нашето катастрофално аз и пресъздава от нас нови човеци, готови да Му служат и да изявяват Неговата слава.

Богослужението бе свършило и хората започнаха да излизат от църквата. Пламен и Михаил се облегнаха на оградата.

– Не се чувствам много насърчен от днешната служба днес, – каза Пламен. – А ти?

– И аз съм в същото положение, – добави Михаил.

На Надежда ѝ стана неприятно, когато чу неволно тези думи.

„Като се замисля – каза си Надежда – и аз понякога съм правела подобни коментари, а сега съдя хората за същото“.

Тя седна на близката пейка и се замисли:

„Когато отиваме на църква, какво си мислим? Днес какво ли ще ми донесе неделното богослужение? Но аз конкретно с какво съм допринесла за това общо служение? Трябва да спрем да пилеем енергията си в оплаквания и да се опитаме да служим на другите“.

При Надежда дойде жена, чиято дъщеря бе в болницата. Тя сподели с нея:

– Представяш ли си, тя е още малка, а е разказала за Исус на жената в съседното легло. След това се помолили двете и тази жена приела Исус Христос за свой Господ и Спасител.

След това жената разказа на Надежда и други преживявания като това. Тя беше толкова въодушевена, че зарази Надежда и тя възкликна:

– Слава на Господа!

След като се разделиха, Надежда отново потъна в разсъжденията си:

„Колко често сме завладени от егоизма си, а трябва да работим за общото служение на църквата по много начини. Какво ни коства да похвалим някой за неговите усилия? Необходимо е по-често да се включваме като доброволци, да търсим хора, които се нуждаят от помощ и да им помагаме. Най-важното, да се молим за всички“.

Обнадеждена Надежда стана и бодро закрачи към дома си.

Самсон разполагал с огромна физическа сила и все пак станал жертва на слабостта си, защото уповавал на себе си.

Често виждам хора с прекрасно телосложение, блестящ ум и завидно обществено положение, но лишени от Христовата благодат.

Те бързо увяхват. Приличат на сапунен мехур. Онези, които ги славят са първите, които ги презират, след като паднат.

Римляните са създали пропита с дълбока житейска мъдрост и огорчение поговорка: „Тъй преминава славата на света“.

Кой от нас не се нуждае от сила? Кой не желае да е по-енергичен? Домакинята за работата в къщи, бащата за службата, детето за училищните занятия, болният, за да понася неподвижността си.

Но от къде се взема тази сила? Дали от парите или алкохола? Или от други тъмни източници?

Но по-добре е да останеш безсилен, отколкото да притежаваш разрушителна такава, враждебна на всяка хуманност и божествено влияние.

„Когато съм немощен, тогава съм силен“, защото силата Му в немощ се показва съвършена.