Архив за етикет: часовници

iPhone 6 закупен на черен петък

2017-11-231511462890Беше 13 петък, но това не разтревожи особено Дима.

„Хората са много суеверни по това време“, – каза си тя.

Изведнъж погледът ѝ бе привлечен от фургон, който без да бърза, мина покрай нейния дом. На него имаше надпис: „Разпродажба на черен петък“.

Това я заинтересува и тя тръгна към камиона. И това, което видя, я накара да потръпне?

Камионът бе напълнен със всякакви стоки: телефони, лаптопи, DVD плеъри, часовници, дори дрехи, обувки и … коси.

Тя попита собственика на колата:

– Имате ли iPhone 6?

Мъжът веднага ѝ подаде един такъв телефон.

Дима го разгледа внимателно. Според нейната преценка, той беше в отлично състояние.

– И е активиран, – добави продавачът, когато забеляза интересът ѝ към стоката. – Ако искате още сега можете по него да позвъните на приятели.

Дима бързо изтича до дома си, за да вземе пари. Такъв телефон и то пред вратата на дома си, не всеки можеше да си купи като нея.

Доволна от покупката си, тя се върна с опакования телефон.

Кутията беше тежка, но когато я отвори в нея намери нарязани картофи.

– Кутия с картофи за 100 долара, – крещеше Дима, като обезумяла, – толкова много пари само за 11 късчета картофи.

Тя още веднъж преброи парчетата картофи.

– Какво, по дяволите, трябва да направя с това? – вилнееше Дима. – Може би е нужно да ги изпържа……

Като подигравка, в кутията се се намираха слушалки и зарядно за телефона, който Дима не видя.

От страни изглежда много смешно, но на нея съвсем не ѝ бе до шеги.

Бъдете внимателни! Потребителите са изложени на голям риск от измами по това време на годината, както в интернет, така и на улицата.

Раждането на едно ново направление в дизайна

imagesТова бе много страшно и мъчително време за него. Където и да попиташе му казваха, че предстоят съкращения или предприятието скоро ще бъде закрито.

Стефан крачеше обезкуражен, но стомахът не му даваше мира, червата се обаждаха, че са празни.

Без много надежда пристъпи и към този портал.

И изведнъж ….. Художникът и дизайнерът Стефан Ралчев започна работа във фирма произвеждаща часовници.

Шефът го извика и му постави първата задача:

– Трябва така да измениш дизайна на този часовник, че да върви продажбата му.

Стефан разгледа будилникът от всички страни, но не откри никакъв недостатък в него.

– А сега какво ще правя? – въздъхна дълбоко Ралчев, след като остана сам с часовника в ръка.

Мълниеносна мисъл профуча в главата му и той реши:

– Ще отида до най-близкия магазин, където продават часовници и ще чакам. Може, като видя какво харесват хората, да ми дойде идея как да променя този часовник, за да се купува.

Не беше нужно да стои дълго в магазина. Изненада се, когато забеляза, че всички купувачи без изключение, преди да купят будилник, проверяват теглото му.

Леките модели, както и будилника, който му връчиха, не вдъхваха доверие у потребителите.

Тогава Стефан запои няколко оловни слитъци в часовника и лично го занесе на шефа си.

– И къде е тук прехваленият ви дизайн? – свъси вежди началникът му.

– Нищо друго не му трябва, – каза спокойно Стефан, – този будилник вече ще се купува.

И се оказа прав.

Така Стефан Ралчев получи пожизнена пенсия от фирмата и славата на основател на едно ново направление в дизайна.

Създадена е видеокамера, която сама се захранва

self-powered-cameraЕкип от учени от Колумбийския университет в Ню Йорк, е разработил прототип на видеокамера, която не изисква захранване. Устройството е в състояние само да си осигури енергия. Камерата работи само в условия на добро осветяване.
Специалистите са създали за камерата пиксел, който не само регистрира падащата светлина, но и я преобразува в електрическа енергия.
По този начин, устройството работи като нормална камера за получаване на изображения, и като слънчева батерия. Сензор постоянно променя режима в процеса на работата. Той превключва за част от секундата от режим за запис на режим за получаване на енергия.
Прототипът е с корпус напечатан на 3D принтер и има разрешение 30х40 пиксела.
Камерата може да се използва за зареждане на други преносими устройства като телефони и часовници, когато няма нужда от видеозапис.
Към камерата може да се включи акумулатор за съхраняване на енергията.

Чудовищна трансформация

f77b9bТази изложба бе неочаквано събитие в града. Хората прекрачили прага ѝ излизаха зашеметени, но това не пречеше на множество любопитни да се тълпят на касата за билети.

Днес нямаха никакви ангажименти и Ангел покани Катя да отидат на тази нова чудесия за града им, за която се разказваха невероятни неща. Той просто ѝ каза:

– Не вярвам на всичките тези приказки, какво ли не съчиняват и измислят хората.

– Особено ако не разбират нещо, всичко им се струва чудато и невъзможно, – засмя се Катя.

Решиха и отидоха. Купиха си билети и влязоха.

Катя се загледа в един от експонатите и замръзна от ужас. Тя се смая от чудовищната трансформация, която бяха претърпели автоматите.

– Когато бях малка, баща ми ме заведе да ви Писарят, – каза Катя като се посъвзе малко.

– А оня, – почеса се по главата Ангел, – създаден от прочутия  швейцарски часовникар Жаке Дро.

– Да, същият, – потвърди Катя. – Той е конструирал механизирани кукли, за да подпомогне продажбата си на часовници.

– Знаеш ли, че някои разглеждат тези устройатва, като най-стари образци на компютри? – каза Ангел. – Писарът е най-сложният автомат, завършен през 1772 и се е състоял от 6 хиляди части.

– Още си спомням онова елегантно облечено дете, – почти притвори очи Катя, – което имаше големи бузи и печално лице. Седеше на един чин. Топеше перото си в мастилница и го плъзгаше по лист хартия,

– И аз съм го виждал, – каза Ангел,- Момчето изписваше всяка буква спокойно. Спираше да пише и се вглеждаше в пространството, сякаш очакваше нов прилив на вдъхновение.

– Знаеш ли, – започна малко плахо Катя, – унесеният му поглед силно ме изплаши?! Тогава си помислих: „Какви ли чудовищни мисли би могло да има това странно същество?“

– Но това е била само една кукла, – възрази Ангел.

– Не можех да се отърся от тревожното усещане, – потрепера Катя, – дори когато баща ми, ме заведе зад механизма и ми показа мрежата от мотовилки и колелца. Там имаше и ръчки, които при въртенето си предизвикваха тази пародия на живот.

– Е, сега поне можеш да видиш, как в хода на времето онова безобидно дете се е превърнало в изполинска фигура, – засмя се Ангел.

Катя разглеждаше внимателно фигирата, като се мъчеше да се пребори със страха си.

– Виж, – каза Ангел, – за разлика от Пиер Жаке Дро, този изобретател явно не е имал за цел да възпроизведе формите на човешко същество, задоволил се е само с наподобяване на двунога фигура.

Експонатът беше съставен от свързани железни пластинки. За глава му служеше тежък цилиндеичен къс, подобен на imagesкамбана. В него бяха пробити два квадратни отвора за очи и един по-тънък, приличащ на отвор за пощенска кутия, навярно сложен за уста.

Фигурите се задвижваха от обслужващият персонал, ако някой поискаше това. За Катя това бяха гора от чудовища, напуснали света на приказките. Тя дръпна Ангел за ръка и двамата излязоха на чист въздух.

Слънцето грееше приветливо и се мъчеше да разсее тягостното впечатление, което автоматите бяха оставили у Катя и Ангел.

– Технология без красота, – каза мрачно Катя.

– Е, все пак те не са художници и скулптури, – опита се да я успокои Ангел. – Те са изобретатели. Но и в изкуството имата такива чудати и неприемливи форми, нали?

Катя се засмя накак вяло, тя бе романтично момиче и почитател на красотата.

Мода

Принцеса Солм, почетна дама в двора на Наполеон III и  негова братовчедка, заминала по здравословни причини за Швейцария.
Попаднала в едно отдалечено градче в Унтервалден. Жителите на това селище, обкръжено отвред от високи планини, са запазили и до днес простите и здрави нрави на прадедите си. Женят се млади, през деня правят часовници, а през нощта — деца. По време на големите празници танцуват в двора на някакъв стар господарски замък.
Гореспоменатата знатна дама, обзета от любопитство решила да присъствува на едно от тези вечерни забавления.
Отишла там облечена или по-точно разсъблечена по последната парижка и светска мода. Но при вида на голите рамене добрите провинциалистки, които показвали своите само на съпрузите си, отстъпили ужасени, вземайки г. Солм за лека жена, защото била… деколтирана.