Съществуват произведения на изкуството, размерите на които значително превишават нормалното.

Такава е скулптурата Planet – гигантско бебе в Сингапур.

Британският художник и скулптор Марк Куин решил да прослави в света своя малък син.

Той създал и поставил в един от парковете на Сингапур скулптурата Planet, която е дълга 10 метра и тежи 7 тона.

Самата статуя представлява носещо се във въздуха  увеличено копие на бебе на седем месеца.

Странни кръгове в пустинята Сахара са създадени през 1997 г. от ръцете на хора, които са били от творческото сдружение D.A.S.T.

Направената скулптурна се състои от две спирали, започващи от центъра.
Едната е създадена от конуси, разширяваща се от начало, а втората – от вдлъбнатините, изградени по същия принцип.

Според замисъла на създателите спиралите трябвало да изчезнат с течение на времето в резултат на ерозия.

Въпреки това, дори и сега, 20 години по-късно, те са напълно видими дори от космоса.

Недалече от Петропавловската крепост, в близост до Йоановия мост на 7 май 2003 г. бил поставен паметник на заека, спасил се от наводнение.

Съществува легенда, която гласи, че по време на наводнение малко зайче успяло да се скрие в обувката на Петра I и по този начин се спасило. Благодарение на това поверие мястото кръстили Зайчи остров.

Скулптурата е разположена на една от купчините, които защитават моста от ледохода. Тя е висока 58 см.

Неин автор е Владимир Алексеевич Петровичев, който е създал и други бронзови миниатюри, които можете да намерете по целия Санкт-Петербург.

На 29 март 1962 г. на плажа близо до Зандвоорта, Холандия била намерена статуя от остров Пасха.

След няколко дни на 1 април от Холандия долетял експерт, за да огледа фигурата. Той заявил, че тя е истински артефакт от Южния Пасифик.

Статуята била поставена в центъра на града, за да я гледат всички хората.

Към края на деня се намерил създателят на скулптурата, холандския художник Едо ван Тетероде. Той признал, че той е създал „артефакта“ на плажа.

Работилницата бе ярко осветена. Благой стоеше с гръб към вратата и работеше върху някаква женска фигура. Лицето му беше бледо и сериозно. Бе облякъл проста работна престилка.

Райна стоеше зад него и го наблюдаваше мълчаливо. Не беше го виждала от две седмици, но се зарадва, че е здрав.

Благой вдигна глава и се обърна.

– Рени, – извика Благой объркано, – Кога дойде? Защо не се обади?

– Сам ли си? – попита Райна.- Къде е домочадието ти?

– Жена ми с децата замина на село. Исках да остана за определено време сам.

– Няма да ти преча, – леко се усмихна Райна, – След неприятностите, които ти се случиха, помислих, че си болен и затова наминах да те видя. Никой не те е виждал от две седмици навън ….

– Не си отивай, – помоли я Благой. – Радвам се, че дойде …. Нямах представа колко е трудно да си сам ….

Благой говореше спокойно и непринудено. По лицето му нямаше следа от надменността и високомерието, които демонстрираше преди провала си. Тъмните му очи излъчваха топлина и дълбоко скрита мъка.

– Коя е тази жена? – кимна Райна към недовършената статуя пред него.

– Това е най-прекрасната добродетел, която се надявам да заблести в нашите дни.

Райна не разбра веднага, какво имаше предвид Благой.

„За коя добродетел говореше? Справедливостта? Смелостта? Само да не е отмъщението“, – каза си наум Райна.

Скулптурата със сигурност имаше нещо общо с  злополучното му поражение. Вероятно тя бе израз на наранената му гордост.

Женската фигура бе прекрасна. Те се усмихваше лъчезарно. Седеше върху земното кълбо, а в ръката си държеше слънцето. Булото ѝ  бе полусвалено.

Вероятно това було изразяваше времето. Но коя беше тази жена?

Изведнъж Райна прозря замисъла му.

– Имаш предвид истината? – попита неуверено Райна. – Вярваш, че истината ще излезе наяве?

– Правилно, – кимна с глава Благой. – „Времето разбулва истината“. Правя го, за да се утеша, а може би и за да си възвърна вярата в таланта си.

– Съжалявам за това, което се случи с теб, – искрено каза Райна.

– Може би така е по добре, – в гласа на Благой се усети болка. – Навярно  светът трябва да престане да ме хвали за известно време. Знаеш ли, в такъв момент човек започва да вижда живота си по друг начин! Изведнъж започва да проумява, че това, към което се е стремял, не си заслужава усилията. В крайна сметка остават малко неща, които наистина са важни.

Двамата стояха и мълчаха в притихналата работилница. Часовникът на градската кула отброи девет часа. Нощта пристъпи и погълна последните лъчи на деня.