Трима мъже се бяха събрали около органа и обсъждаха реставрацията му. Те не бяха музиканти, а изследователи на музиката. Интересуваха се от направата на инструменти през различните епоха.
Към тях приближи органиста на църквата. Той бе слаб мъж, с грубо издялано лице и прекалено дълъг нос. С черното си дълго палто приличаше на сврака.
Той водеше за ръка едно момче на около 7-8 години.
– Я какъв чудесен син имате, – обърна се един от мъжете към органиста. – Ей, малкия, как се казваш.
Детето инстинктивно се дръпна назад и се скри зад колоната.
– Това е Христо, моя полубрат, – обясни органистът, – обучавам го по музика.
Момчето неохотно подаде ръка на мъжа, който се заинтересува от него, но после я дръпна и го погледна напрегнато.
– Обичам децата, – каза мъжът и леко се усмихна, – особено ако не са мои …. ха ха ха.
Другите двама усетиха шегата му и се присъединиха към смеха му.
– А той музикален ли е? – заинтересува се друг от мъжете.
– Не му липсва талан, – каза органистът.
– Будни очи имаш, Христо, – каза вече съвсем сериозно мъжът, който бе закачил момчето в началото. – А какъв искаш да станеш като пораснеш?
Христо се смути, огледа се наоколо и каза много тихо:
– Пилот.
– Пилот, – извика мъжът, – това е прекрасно. Най-после да срещна някой, който не мисли само за музика. Харесваш ми, Христо. Можеш да ми казваш Филип. Като малък исках да стана състезател по мотоциклетизъм, разбираш ли? Мощни машини. Състезание за Гранд при, опасност, риск, смелост, сила, скорост, темпо. Това е животът?
Другите двама присвиха устни подигравателно. Те не смятаха Филип за много компетентен в музиката, но сега май прекали.
Но той им обърна гръб високо се изсмя, избърса челото си с опакото на дланта си и леко се изви към момчето:
– Не обръщай внимание на присмехите им. Няма значение какво ти казват. Аз ги послушах и от мен нищо не излезе. Тикнаха ме в консерваторията ….. Ако ми позволиш, ще ти дам един съвет. Стани пилот и не слушай какво ти казва майка ти. Както и да те увещават, не се съгласявай и следвай мечтата си.
