Такива роботи  М- Blocks са създадени в Масачузетския технологичен институт.
Те имат кубична форма. Нямат външни движещи се части. Могат да се претъркалят от една страна на друга, да правят скокове, да се изкачват един върху друг и да изпълняват акробатични елементи.
Вътре в M-Blocks се намира маховиково колело, което се върти със скорост 20 хиляди оборота в минута. При спиране, колелото придава кинетичен момент на куба в резултат , на което той се движи.
На всяко ребро на М-Blocks, както и на страничните повърхности, са разположени по определен начин постоянни магнити. Те позволяват на роботите да се съединяват едни с други и да формират различни фигури.
Интересното е, че магнитите са цилиндрични и са закрепени така, че да могат да се въртят. Това е необходимо при докосване на еднакви полюси на кубовете. Тогава става изменение на полярността, за да се съберат двата куба.
В бъдеще изследователите са планирали да намалят размерите на роботите и да ги научат да действат на по-големи групи по няколко стотин броя.
Конкретната цел е да се създадат мини роботи,  които могат да се идентифицират един с друг, да се обединяват по заповед на оператора и да формират различни конструкции.
Различни видове на такива блокове могат да изпълняват няколко функции : например, роботът може да бъде оборудван с малка видео камера, а някои със сензори от един или друг тип, осветителни светодиоди, допълнителни батерии и т.н.
Изследователите се надяват , че рано или късно малките самостоятелно сглобяеми роботите ще могат да изпълняват сложни задачи, като например, ремонтна работа в трудни или опасни места за човека, като замърсени територии, за разузнаване, събиране на информация и т.н.

Зъбчатите предавки синхронизират движението на крайниците, а това дава възможност да се правят дълги скокове и насекомото да се вдига от земята със скорост до 4 метра в секунда.
При наблюдение с микроскоп и снимане с високоскоростна камера, правеща 5000 кадри в секунда, се видяло, че предавките заедно се завъртат при подготовка на насекомото за скок в този момент, когато неговите крайници се отблъскват едновременно от повърхността.
Всяка част се състои от два полукръгли сегмента с дължина около 400 микрометра съдържаща 10 или 12 зъбци. Радиуса на сегмента е около 200 микрометъра. Освен това две трети от окръжността изпълнява ролята на зъбчата предавка. Хлабината на механизма е толкова малка, че синхронизацията на движението не надминава 30 микросекунди.
Според изследователите, да се достигне такава точност за сметка на нервните импулси в продължение на около една милисекунда физически е невъзможно.

Когато наблюдавах как танцуват гопак, чудех се дали в Европа има подобен танц.
Оказа се, че в Норвегия има такъв, който наричат „халинг“. Станал е популярен преди повече от 500 години. В него има акробатични елементи, като скокове, завъртания, сваляне на шапка с удар от крак, клякане.
Този танц в миналото бил за съревнование. Случвало се единият от танцьорите да убие другия разядосан.
Такива са норвежките момчета, когато се разгорещят.

Всеки от нас е наблюдавал бънджи скокове ако не в действителност, то поне по телевизията. Вероятно малцина биха се опитали да участват в такъв вид спорт, но числото на привържениците му расте непрекъснато.
Бънджи скоковете са били част от древен ритуал на аборигените населяващи острови в Тихи океан и редица племена от Южна Америка. По време на ритуала мъж от племето скачал от голяма височина, като единия му крак бил завързан с лиана.
През 1970г. подобни скокове правели членовете от клуба на опасните спортни увлечения в Оксфордския университет. При опитите си те използвали съвременни технологии.
Видеозаписите на тези скокове са вдъхновили новозеландският спортист Ей Джей Хакет да направи свои опити. Със свой приятел скиор – Хенри Ван Ешем са изпитали еластичността на различни видове въжета, като съответно правели и необходимите изчисления.
Първите експериментални бънджи скокове Хакет е направил във Франция с аеростат на височина 90 метра. През 1987г. той е извършил своя „неотразим“ скок от Айфеловата кула в Париж, която е висока 114 метра. Този експеримент не е останал незабелязан. Любителите на силни усещания в различни страни са се заинтересували от изобретението на новозеландеца.
През 1988г. Хакет оборудва в родината си няколко места за бънджи скокове и създава компания, която обслужва тези места.
Първите технически приспособления за такъв вид скокове най-напред намерили приложение на мост построен над река Каварау, който се извисявал на 43 метра височина над водата.
До днес клиентите на Хакет са направили повече от един милион скокове, а изобретението му се е разпространило в много страни, където са били основани клубове за бънджи скокове.
Най- високата постоянно действаща „тарзанка“ е разположена в националния парк на Южна Африка. Тя е поставена на мост с височина 216 метра. Времето, през което пада смелчагата опитал това съоръжение, е само 7 секунди, а скоростта в най-ниската точка на падане достига 220 метра в секунда.
Феновете на бънджи скоковете скачат не само от специално оборудвани места. Такив