Всеки от нас е наблюдавал бънджи скокове ако не в действителност, то поне по телевизията. Вероятно малцина биха се опитали да участват в такъв вид спорт, но числото на привържениците му расте непрекъснато.
Бънджи скоковете са били част от древен ритуал на аборигените населяващи острови в Тихи океан и редица племена от Южна Америка. По време на ритуала мъж от племето скачал от голяма височина, като единия му крак бил завързан с лиана.
През 1970г. подобни скокове правели членовете от клуба на опасните спортни увлечения в Оксфордския университет. При опитите си те използвали съвременни технологии.
Видеозаписите на тези скокове са вдъхновили новозеландският спортист Ей Джей Хакет да направи свои опити. Със свой приятел скиор – Хенри Ван Ешем са изпитали еластичността на различни видове въжета, като съответно правели и необходимите изчисления.
Първите експериментални бънджи скокове Хакет е направил във Франция с аеростат на височина 90 метра. През 1987г. той е извършил своя „неотразим“ скок от Айфеловата кула в Париж, която е висока 114 метра. Този експеримент не е останал незабелязан. Любителите на силни усещания в различни страни са се заинтересували от изобретението на новозеландеца.
През 1988г. Хакет оборудва в родината си няколко места за бънджи скокове и създава компания, която обслужва тези места.
Първите технически приспособления за такъв вид скокове най-напред намерили приложение на мост построен над река Каварау, който се извисявал на 43 метра височина над водата.
До днес клиентите на Хакет са направили повече от един милион скокове, а изобретението му се е разпространило в много страни, където са били основани клубове за бънджи скокове.
Най- високата постоянно действаща „тарзанка“ е разположена в националния парк на Южна Африка. Тя е поставена на мост с височина 216 метра. Времето, през което пада смелчагата опитал това съоръжение, е само 7 секунди, а скоростта в най-ниската точка на падане достига 220 метра в секунда.
Феновете на бънджи скоковете скачат не само от специално оборудвани места. Такив