В наши дни има много варианти, когато искате да проверите приятеля си за алкохол, преди да седнат с него в автомобила Да вземеш кръв от пръста му е най-точния от тях.

Но сега изследователи от Университета Калифорния в Сан Диего са разработили временна електронна татуировка, която може точно да определи съдържанието на алкохол в човешката пот за няколко минути.

До сега такова устройство не е било достъпно.

Преди са измислили трансдермални, проникващи в кръвта през кожата, гривни с подобна цел. В очакване да се получат резултатите може да се чака няколко часа.

А новото устройство, наречено Wang Mercier, не само е по-малко тромаво, но по-малко са и разходи по него.

Състои се от временна , гъвкава татуировка, която се прилепва към кожата и печатната платка с размер по-малък от дъвка е прикрепена към татуировката с помощта на магнити.

Добре познатата марка Tommy Hilfiger пусна колекция от детски облекла, която са фокусирани върху децата с увреждания.

В колекцията са представени 22 модела за момчета и момичета. Предимно ежедневно облекло – тениски, рокли, дънки, които много лесно могат да се облекат и съблекат.

Специално за децата с увреждания американски дизайнер Tommy Hilfiger е заменил конвенционалното закопчаване на дрехите с магнити и велкро.

Автор на идеята е Mindy Shayer, майка на три деца едно , от които страдат от мускулна дистрофия. Вродена болест ограничава детето в избора на дрехи.

Именно Mindy е привлякла вниманието на обществеността и дизайнерите, че в магазините отсъстват дрехи адаптирани за деца със специални нужди.

Цената на моделите на новата колекция не се отличава от тази на оригиналната детска линия. Родителите ще могат да закупят специализирано облекло само за 18 – 42 долара.

Такива роботи  М- Blocks са създадени в Масачузетския технологичен институт.
Те имат кубична форма. Нямат външни движещи се части. Могат да се претъркалят от една страна на друга, да правят скокове, да се изкачват един върху друг и да изпълняват акробатични елементи.
Вътре в M-Blocks се намира маховиково колело, което се върти със скорост 20 хиляди оборота в минута. При спиране, колелото придава кинетичен момент на куба в резултат , на което той се движи.
На всяко ребро на М-Blocks, както и на страничните повърхности, са разположени по определен начин постоянни магнити. Те позволяват на роботите да се съединяват едни с други и да формират различни фигури.
Интересното е, че магнитите са цилиндрични и са закрепени така, че да могат да се въртят. Това е необходимо при докосване на еднакви полюси на кубовете. Тогава става изменение на полярността, за да се съберат двата куба.
В бъдеще изследователите са планирали да намалят размерите на роботите и да ги научат да действат на по-големи групи по няколко стотин броя.
Конкретната цел е да се създадат мини роботи,  които могат да се идентифицират един с друг, да се обединяват по заповед на оператора и да формират различни конструкции.
Различни видове на такива блокове могат да изпълняват няколко функции : например, роботът може да бъде оборудван с малка видео камера, а някои със сензори от един или друг тип, осветителни светодиоди, допълнителни батерии и т.н.
Изследователите се надяват , че рано или късно малките самостоятелно сглобяеми роботите ще могат да изпълняват сложни задачи, като например, ремонтна работа в трудни или опасни места за човека, като замърсени територии, за разузнаване, събиране на информация и т.н.

Шестоъгълни клетки с витла могат да бъдат независимо свързани една с друга от двете страни, образувайки странен дизайн. Без значение как се събират модулите, устройството все пак ще летят във въздуха, ще бъде в състояние да балансира и маневрира.

Такава модулна конструкция за „мултикоптери“ са разработили в Швейцария. Всеки пропелер не може да лети отделно от останалите, това е възможно само ако се включи към масива Distributed Flight Array.

Свързването на модули един с друг става на няколко етапа. Първо те получават команда да намерят еднакъв обект. Например, ярко осветено място. Това е необходимо, за да могат модулите да се приближат един към друг.

Апаратът има колела, за да може да се придвижи до даденото място. След това, се включват инфрачервени сензори. Сближилите се модули се завъртат около оста си и се включват магнити по периметъра на конструкцията. Те съединяващи частите едни с другите.

Тогава витлата на модулите синхронизират движението на целия масив и той се вдига във въздуха.

Търсенето на  вечен двигател датира от древността. Първият записан опит за конструиране на  вечен двигател датира от VIII в. в Бавария. Той се  основавал  на серия от малки магнити, прикрепени към колело, подобно на колело на Ферис. Колелото било поставено върху много по-голям магнит, който се намирал на пода.  Докато всеки магнит върху колелото преминава над неподвижния магнит,  се предполагало,  че той първо ще бъде привлечен, а после отблъснат от по-големия магнит,  като по този начин ще бута колелото и ще създава вечно движение.
Стимулът за конструиране на машина с вечен двигател бил толкова мощен, че измамите станали нещо обичайно.
Стремежът към конструиране на машина с вечен двигател обаче не е безплоден от научна гледна точка. Тъкмо обратното — въпреки че изобретателите така и не са създали машина с вечен двигател,  огромният обем на времето и енергията, вложени в изграждането на такава приказна машина,  е накарал физиците да проучат внимателно естеството на топлинните машини.
Например през 60-те години на XVIII в. Джон Кокс разработил часовник, който можел наистина да работи вечно,  тъй като се захранвал с енергия от промените в атмосферното налягане. Промените във въздушното налягане задвижвали барометър,  който после въртял стрелките на часовника.  Този часовник работел наистина и  съществува и до днес. Часовникът може да работи вечно,  защото енергията се извлича отвън под формата на промени в атмосферното налягане.
Машини с вечен двигател като тази на Кокс накрая накарали учените да изкажат хипотезата, че такива машини биха могли да работят вечно само ако енергията бъде внесена в устройството отвън,  т.е. ако общото количество на енергията бъде запазено.