Всяка седмица Антоанета излизаше с приятелката си Боряна и нейното куче Боби на разходка.

Веднъж срещнаха две големи кучета. Боби реши да ги закачи. Боряна и собственика на големите кучета се опитаха веднага да разделят домашните си любимци.

Антоанета само гледаше и си мислеше: „Ако решяха тези кучета можеха да схрускат набързо Боби и дори да се огледат за още. Боби е умно пале и би трябвало, съобразявайки се с размерите си, винаги да поставя Боряна пред себе си“.

По време на разходката Антоанета сподели с Боряна:

– Ти знаеш, че съпругът ми има сериозни здравословни проблеми. Притеснявам се, как ще се справя в тази ситуация финансово и физически, докато се грижа за него.

Боряна попита приятелката си:

– Мога ли да се помоля за теб?

Антоанета смутено кимна с глава. Искрената молитва на Боряна, припомни на Антоанета, че тя прекарва повече време в притеснения, отколкото в молитва.

Изведнъж Антоанета осъзна грешката си и си помисли: “ Колко много си приличаме със Боби. Когато дойда трудностите, аз се втурвам напред, вдигайки шум, подскачайки смело. Дори не осъзнавам, колко съм неадекватна, особено в някои наистина сериозни ситуации“.

Боряна я бе посъветвала в такива случаи да направи следното:

– Това, което трябва да направиш е да оставиш грижите си на Този, Който може да реши всеки проблем. А това става само с молитва.

Антоанета приведе глава, а устните ѝ тихо зашепнаха:

– Благодаря Ти,  Боже, за молитвите на моите приятели и близки. Разбирам, че тревогата е безполезна и че само молитвата има сила.  Помогни ми за в бъдеще да избирам молитвата, вместо тревогите.

Бяха изминали пет години, откакто Донка за първи път прекрачи прага на университета. Тя завърши с отличен успех специалността си и бе поканена да остане на работа в учебното заведение, което бе завършила.

Надежди, мечти, очаквания, всичко се бе събрало в тази покана. Очертаваше се бъдеще, за което отдавна Донка си мечтаеше.

Тези дни тя имаше проблем с една от задачите, които ѝ бе възложил един от професорите. Трябваше да предаде работата си на другия ден и нямаше никакво време да поправя грешките си.

Донка бе много напрегната и стресирана. Не виждаше изход от създалата се ситуация.

На другия ден тя трябваше да ръководи упражненията на група студенти. След занятието един от младежите я попита:

– Можете ли да ми отговорите на въпроса, колко е пет плюс две?

Въпросът ядоса Донка. Тя бе напълно сигурна че студент от четвърти курс, какъвто бе Дамян, може сам да си отговори на въпроса.

Донка се намръщи и му каза:

– Ти знаеш отговора – седем. Защо ме питаш?

Той се усмихна топло и отговори:

– Не, съвсем не исках да ви засегна или да се подигравам с вас. Според вашата математика пет плюс две е седем, но не и според Божията.

Донка се заслуша в думите на студента внимателно. Тя усещаше, че тук се крие нещо повече от проста математика.

Дамян прибра буйния си перчем и спокойно обясни:

– За Бога пет плюс две е повече от пет хиляди, защото Той може да нахрани пет хиляди души само с два хляба и пет риби.

Този оригинален отговор помогна на Донка да преодолее стреса и да се успокои. Замисли се върху казаното от Дамян и се помоли:

– Господи, моля Те помогни ми.

За нейна изненада професорът разбра затрудненията ѝ и даде на Донка още една седмица отсрочка.

„Да, Бог е с нас, – каза си Донка, – Той винаги е с нас и ни дава надежда и мир. За Бога няма нищо невъзможно“.

Радостни сълзи заляха бузите ѝ. Тя не беше сама, Бог нямаше да я изостави. В кавито и обстоятелства да се намираше, тя можеше да очаква помощ единствено Него.

Езеро в Австралия е придобило ярък розов цвят, но от това не трябва да се плашим.

Това не е бедствие предизвикано от човек или промишлено замърсяване.

Представители на Westgate Парк в Мелбърн смятат, че такъв отенък водата е получила в резултат на съвкупност от няколко природни фактора: високо ниво на соленост, високи температури, много слънце и липса на дъжд. Именно в такива условия разцъфтелите водорасли започнали да произвеждат червен пигмент.

Въпреки че ситуацията не е заплаха и е безопасна от гледна точка на екологията, работниците в парка предупреждават туристите да не се къпят в тези води. Препоръчват да се изчака моментът, когато езерото ще придобие първоначалния си цвят.

Това може да стане през зимата, когато в района ще позастудее.

Интересното е, че зимата в Австралия ще започне през юни.

Кофа, от която може един рак спокойно да излезе, става непреодолим капан за няколко рака, тъй като те ще се хванат един за друг и ще пречат да се освободи всеки, който е близко до това.

Ето защо терминът „манталитет на раци“ се използва за описване на ситуация, когато хората демонстрират отхвърляне или бойкот на много успешни членове на обществото, стараейки се да минимизират техните постижения.

Обикновена история. Утро. Звъни будилникът. Вие сте го навили 10 минути по-рано от необходимия срок. За това спокойно го изключвате и продължавате да спите. След 10 минути отново го изключвате и заспивате. След това отново и отново историята се повтаря.

След един час с дивашки вик: „Успах се!“, започвате да се носите мълниеносно из апартамента си. И така всяка сутрин. Тази ситуация е позната на мнозина.

Въпреки това, сега това може да бъде преодоляно. Дизайнери и производители на часовници постоянно работят в тази насока. Те откриват все по-изобретателни начини да се събудят сутрин онези, на които ставането е много трудно.

Ето ви и един от тях.

Безшумен будилник. Той не звъни. За да се събудите, преди да заспите, трябва да наденете на пръст от ръката, безжичен пръстен, който ще почне да вибрира в нужното време.

За да го изключите, достатъчно е малко да дръпнете ръката. Ако не станете, пръстенът ще се включва на определени интервали, а разтърсването на ръката ще става все по-силно.