Бог иска да научим нещо. Всяка буря е училище. Всеки процес е учител. Всеки опит е образованието. Всяка трудност е за развитието ни.

Повечето от нас са бавно учащи се. Ако не научим нещо, Бог ще ни върна пак в дадената ситуация.

Случаят ще се върне, защото Бог е по-заинтересовани от нашия характер, отколкото нашия комфорт. Той иска да станем по-скоро като Христос, отколкото да направи нещата лесни за нас.

Може би вие сте изправени пред голямо затруднение в момента. То може да бъде заболяване, вина, финансов проблем или напрежение в отношенията.

Има ли Бог дума за теб, докато започва вашия проблем? Абсолютно. Бог ти казва: „Не се отказвайте . . Порасни“. Този малък и временен проблем на страдание, ще ни донесе огромна и вечна слава, много по-голяма от неприятностите.

От радиото говорителката съобщаваше:

– От 4 септември на Слънцето е имало седем сериозни изригвания, съобщиха от НАСА. Всички те са от най-висока категория, най- мощното изригване достигна ниво  X9.3, което е най-силното наблюдавано до днес, като се изключат оскъдните сведения през миналите векове.

Внук и дядо внимателно слушаха новините. Въпреки разликата в годините, те често беседваха върху злободневните теми. Това, което чуха, не можеше да не ги развълнува.

– Слънцето е полудяло, – каза Никола. – Какво ни очаква през близките години?

Младежа нервно закрачи из стаята, сякаш се мъчеше да разреши проблемите свързани със създалата се ситуация.
– Как какво, – обади се професор Дичев, – още по-силни изригвания.

– Но това ще бъде катастрофално за човечеството, – изохка безпомощно Никола.

– Да, – съгласи се професорът. – Възможно е да излязат от строя космическите спътници, електрическата мрежа, интернет и мобилните комуникации.

– Но това ще доведе до пълен крах.

Професорът повдигна рамене:

– Слънцето е полудяло и ни остава само да се надяваме на най-доброто.

– Този свят е затънал в жажда за пари, разврат и войни, хората са забравили за своето духовно начало, – каза Никола.

– Силните изригвания на Слънцето, странната метеоритна активност и накрая страшните урагани и всякакви природни катаклизми са знак, че човечеството си е загубило ума, – поклати глава професора.

– Това едва ли ще бъде най-тежката година за нас, – размаха ръце Никола. – тези неща ще се наслагват през следващите години.

– Хората трябва най-накрая да се осъзнаят и чрез страдания, да с променят към по-добро.

– Дай Боже, но дали наистина ще стане…

Това е избор за какво и как да го изразходваш.

Колкото по-безполезно и безсмислено прекарваме дните си, толкова по-бавно тече времето за нас. Но не мислете, че това по някакъв начин увеличава продължителността на живота.

Напротив, задачите, възложени в живота, не се решават, възможностите текат край човека като реката. Оттук и израза: „Животът отминава“. Не че сте стари, а че животът ви преминава край вас.

Трябва да се отбележи, че ако човек върви напред в живота, то времето се движи срещи него като поток. На мястото на срещата винаги става събитие, въпреки че не винаги осъзнаваме това.

Птичката запяла, кучето залаяло, минала кола, чул се сигнал за непредпазливи пешеходци, изпили сте глътка горещо кафе – всички тези събития са изпълнение със смисъл.

Нашите проблеми ни пречат да видим това и да се насладим на всичко около нас. За това психолозите съветват, когато става въпрос за живота – „тук и сега“, което не винаги е възможно, защото у човек се натрупват дългове.

А дълговете, това са ситуациите от миналото, в които не сме действали.

Наталия имаше три по-малки сестри. Много ги обичаше и се грижеше за тях.

Скоро се запозна с младеж и силно се влюби в него. Всичко вървеше като по сценарий. Една неделя Наталия се ожени за своя любим.

Тя бе толкова щастлива и радостна. На Наталия ѝ се замая главата по време сватбеното тържество и за малко излезе навън да подиша чист въздух.

Долови мъжки гласове. Разбра, че съпругът ѝ и баща ѝ разговаряха в една от стаите. Прозорецът бе отворен и любопитството ѝ надделя. Тя леко се приближи и се заслуша в разговора им.

– … и моята беше бременна, – засмя се тъстът, – нямаше как, ожених се за нея. Знаеш ли колко съжалявам за това. Цял живот съм бил нещастен. Обичах Надежда и до сега я обичам, …. за това напълно те разбирам.

Младоженецът въздъхна:

– Поне на вас ви е ясно положението ….. Оказах се и аз като вас в същата ситуация …

– Едно момиче успя да разбие живота на двама различни „джентълмени“, – пошегува се тъстът.

И двамата мъже се засмяха.

Наталия си запуши ушите и избяга в градината. Тя стигна до едно дърво, обхвана ствола му, свлече се на колене и се разрида …. Изпадна в шок.

– А аз си мислех, че баща ми много обича мама, – хлипаше младата булка. – Смятах, че отношенията им са добри…. защо тогава е създал четири деца? …..Малката Нина е едва на 4 годинки…..

Наталия излезе на шосето и както си бе с бялата рокля хукна напред по него.

По средата на сватбата забелязаха, че булката е изчезнала. Започнаха да я търсят.

– Какви игрички ни играе тази лудетина, – сърдеше се баща ѝ.

– А може да е „сватбено отвличане“, – подхвърли някой от търсещите.

– И за какво им трябва една млада булка? – попита друг.

– За откуп, – обади се първият.

Къде ли не я търсеха, но не я откриха. Сватбеното тържество бе провалено.

На следващата вечер Наталия се прибра. Даде на съпруга си справка за аборт от клиниката, а на баща си ключа от колата. Събра си багажа и си тръгна.

На другия ден Наталия подаде молба за развод …

Урагани, наводнения, земетресения, катастрофи, … и много жертви. Изведнъж осъзнаваме колко крехък е човешкия живот.

На какво иска Бог да ни научи по време на тези ужасни трагедии? Признавам и аз не винаги разбирам това.

Но зная, че много хора в тези ситуации за първи път осъзнават пустотата в своя живот и се обръщат към Бога. Вследствие на всичко това милиони хора се събират на молитва.

В крайна сметка от това можем да извлечем един съществен урок: Бог е нашата надежда.

Във всеки момент живота ти може да се преобърне. Към кого ще се обърнеш тогава за помощ?

Повери живота си на Христос, защото само Той ни предлага „царство, което не се колебае“.