Знакът на долара $ е много по-стар от американската валута.
Той се е появил в бизнес кореспонденция през 1770 г. и се е използвал за песо – валутата, произведена в Испания за нейните колонии, а също така е била разпространена на територията на бъдещите Съединените щати.
Проучването на документи през тази епоха показало, че този знак се е получил от сливането на буквите P и S в абривиатурата Ps, употребяваща се за песо в множествено число.
Първоначално буквите се наслагвали една върху друга, а след това от P останала само вертикалната линия.
До днес $ е официален символ на мексиканското и всяко друго латиноамериканско песо.

През 2011 г., бивш губернатор на Аляска, попитал Сара Пейлин, какво символизира Статуята на свободата.
Тя казала:
– За всички американци, разбира се, това е символ напомнящ ни за другите страни, защото тя ни е подарена от французите – другите страни ни предупреждават да не извършваме  грешките, които са извършили някои от тях.
За съжаление Сара Пейлин греши. Това, което тя е казала, се явява пълна противоположност на това, което всъщност е статуята на Свободата.
Между другото, точно като Сара Пейлин, много хора не знаят за връзката на статуята с робството.
Едуар де Лабуле, известен френски политик и привърженик на премахването на робството е човекът, който стои зад създаването на Статуята на свободата. Той е бил горещ привърженик на президента Линкълн, който се е борил за премахването на робството.
Статуята е била подарна на САЩ не за да напомня за грешките, както е казвала Пейлин. Тя е била подарена, за да бъде почетен празника на свободата, демокрацията и премахването на всички форми на робство. Ето защо в краката Статуята на свободата има счупена верига.
Тази верига обикновено остава невидима за туристите, тъй като тя е под дрехата на статуята, от страната на левия ѝ крак и се вижда само ако статуята се гледа от върха ѝ.

В днешния свят има толкова много концертни зали, които впечатляват публиката с красотата си, качеството на осветлението и акустиката си. И когато всички тези основни компоненти са комбинирани в една сграда, тя не може да остане незабелязана.
Театър „Еспланада“ е построена по времето на бурно развиващия се Сингапур през 2003 г. и се е превърнал в един от неговите символи.
В действителност „Еспланада“ е комплекс от две полусферични зали за 1600-2000 зрители, две допълнителни студия, голям търговски център и театър под открито небе.
Освен своята главна функция, театралният ансамбъл понякога служи като място за разговори, изложби и конференции.
Любопитното е, че театъра и концертната зала са обединени от единен вестибюл, в която се намира входа на търговския център.

Село Huangluo според китайските мерки не е много голямо, то има само 82 къщи, но е доста познато в света. Работата е там, че жените в това село имат много дълги коси. Средната дължина на косите на жените в това населено място е 170 сантиметра, а най-дългата коса достига дължина 210 сантиметра.
Село Huangluo е записано в Книгата на рекордите на Гинес като селище, където се срещат най-дългите коси.
При жените много отдавна се е създала традиция да запазват косите си дълги. Те вярват, че дългата коса носи късмет и щастие. Е, дългите коси на местните жени привличат много туристи, които отиват специално в това село за да видят дългите кичури на местните красавици.
По-рано пуснатите коси на жена от Huangluo можели да видят само децата и съпругът ѝ. Но тази сурова традиция била премахната през 80-те години на миналия век. Сега жителките на Huangluo радостно показват своите разкошни дълги коси на всички дошли, без да се страхуват от порицание.
В Huangluo всички жени са дългокоси, но формата на прическата служи като символ. Например, ако косите са увити свободно в кръг, тяхната собственичка е омъжена, но без деца. Ако има отпред лъч, тя е омъжена, но с деца.
Да се грижиш за такива дълги коси съвсем не е лесно. Жените изразходват много време за сресването им. Косите си мият със специален местен „шампоан“ – вода останала след измиването на ориза.

Терминът „корпорация на злото“ за първи път се е появил в научната фантастика, като символ на някаква организация, застрашаваща живота на планетата.
Днес ще ви представя една от компаниите, които продават продукцията си по целия свят, без да се спират пред нищо, за да изкарат още пари.
Това е Smithfield Foods. Тя разфасова около 6 милиарда фунта свинско месо в година. Това означава, че компанията се нуждае от много свине. А многото свине водят до огромно количество отпадъци.
Smithfield Foods харчи около 26 милиона фунта на година само за тяхното почистване.
Прасета се инжектират с коктейл от антибиотици, инсектициди и десетки химически вещества. Животински изпражнения се събират в специални утаители, които са толкова токсични, че ако в тях падне нещо живо, то веднага умира.
За да се избави от течните отпадъци на прасетата, компанията ги разпръсква във въздуха и вятъра носи отровите над района.
В резултат на това, нивото на сероводород, амоняк, метан, и над сто други токсични газове, водят до това, че заболелите от бронхит, астма и неврологични заболявания се е увеличил десетократно.