Септември е деветия месец, но името му идва от латинската дума „септем“, която означава „седем“.
По подобен начин са дадени имената на октомври, ноември, декември, които произлизат от латинските числа 8,9 и 10.
Знае се, че в Древен Рим годината е започвала на първи март, а имената на месеците съответствали на поредния номер.
И когато Юлий Цезар премества началото на годината на първи януари, месеците не били преименувани.
Облаци наречени „Morning Glory“ често са съпроводени от вихрушки, изменение на посоката на вятъра, а така също и резките скокове на налягането.
Подобни облаци могат да се наблюдават от септември до средата на януари на север в Австралия. Навярно появата им е свързана с мястото, където се наблюдават.
Те представляват особени дълги бели облаци тръби, имащи диаметър 1-2 км. Дължината им е хиляди километра и се движат със скоростта на бърз велосипедист.. Тези облаци обикновено се разполагат на височина 100-200 метра.
Сред нас могат да се намерят хора, които обичат повече есенните дни от летните. Защо ли? Може би заради разкошната есенна палитра, която обгръща всичко.
Когато дойде септември и зелената листна маса прелее в златни тонове, а прелетните птици се отправят на юг, ние се чувстваме тъжни.
Лятото си отиде и какво от това?
Нищо не се случи.
В замяна появи се есента като Божия милост.
През 1884 г. изтича пълномощията на Алеко Богориди като управител на Източна Румелия. Либералите искат той да получи втори мандат, но Русия успява да наложи кандидатурата на Гаврил Кръстевич.
С подкрепата на новия управител Кръстевич и лозунга за Съединение Народната партия печели изборите, проведени през септември 1884 г. Но Русия не е склонна да подкрепи обединение на България. И тъй като Народната партия не може да се противопостави на Освободителката, тя се принуждава да се откаже от обещанието си. Затова е наречена “лъжесъединистка”.
Така Либералната партия застава начело на съединисткото движение.
Идеята за обединение се подема от македонски комитети, създадени в София, Варна, Русе, които се тревожат за съдбата на българите в Македония.
През 1885 г. нещата се променят в благоприятна посока, но само вътре в страната. Нито една велика сила не желае промяна в положението на Балканите. Независимо от това българските национал революционери от доосвобожденския период решават, че времето за изчакване е изтекло.
През февруари 1885 г. Захари Стоянов в Пловдив организира Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Основната задача и на този комитет е да подготви освобождението на македонските земи, а след това да се погрижи за обединението на Източна Румелия с Княжество България.
В средата на 1885 г. оценявайки ситуацията БТЦРК на свое заседание на 25 юли в с. Дермен дере, днешен Първенец, изоставя първата цел като нереалистична и съсредоточва усилията си върху втората.
Движението за обединение не получава подкрепата от управляващите в Княжество България и Източна Румелия, защото те се съобразяват с руските съвети за умереност.
Въпреки това Захари Стоянов започва организационна и пропагандна подготовка за Съединението, като впряга в тази задача пловдивския вестник “Борба”. В организацията влизат много източнорумелийски офицери като майор Данаил Николаев, Райчо Николов, Сава Муткуров, …. Най-накрая съгласие дава и българският княз Александър I Батенберг.
Началото на акцията за Съединението е предвидено за средата на септември 1885 г., но спонтанните вълнения го ускоряват. Още на 5 септември бунтовнически чети завземат някои селища.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив войската обсажда конака и арестува главния управител Г. Кръстевич. С възгласи “Ура! Долу Румелия! Да живее Съединението! Да живее княз Александър!” се обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Съставя се временно правителство, което официално кани княз Александър I да признае Съединението. Той го прави с Манифест в Търново на 8 септември.
Радостта е всеобща. Така без особени проблеми и кръвопролития се извършва обединението на българските земи.
Учителката пита учениците:
– Деца, кога се берат ябълките?
– През август, – обажда се Димитър.
– Не, през септември, – не се съгласява Виолета.
Антон с вид на много знаещ констатира:
– Когато кучето е вързано.