Септември е деветия месец, но името му идва от латинската дума „септем“, която означава „седем“.
По подобен начин са дадени имената на октомври, ноември, декември, които произлизат от латинските числа 8,9 и 10.
Знае се, че в Древен Рим годината е започвала на първи март, а имената на месеците съответствали на поредния номер.
И когато Юлий Цезар премества началото на годината на първи януари, месеците не били преименувани.
Археолози от Свободния университет в Амстердам са потвърдили събитията от Галската война, по време на която Юлий Цезар е унищожил, според различни източници, от 150 до 400 000 воини от старогермански племена.
До тези заключения учените са достигнали след радиовъглеродно датиране на артефактите от битката, която се е провела в района на град Keссел в южната част на Холандия.
В продължение на 30 години учените са откривали на това място много стрели, мечове и шлемове, чиято възраст се датира от първото столетие пр.н.е.
– Успяхме първи да докажем присъствието на Цезар и войската му на холандска земя, – сподели археологът Нико Ройманс.
Племената на тенктерите и узипетите са дошли от източната област на река Рейн в 55 г. пр.н. е. и се обърнали към Цезар с молба за съюзничество.
Римският пълководец им отказал и изпратил своя войска да унищожи и двете древногермански племена.
Всички народи обичат да срещат Нова година. Но през различните времена тя се е срещала по различно време.
Славянските народи са отбелязвали Нова година на 1 март. Природата се събужда и надвива зимния мраз. Възражда се и се готви за нов живот. Тогава са се покланяли на Перун. Украсявали идолът с венци и край него палели огньове. Празникът бил съпроводен от пир, песнопения, хора и състезания.
След приемането на християнството дошъл и новият европейски Юлиански календар. Нова година се празнувала също на 1 март, но според византийския календар тя се празнувала на 1 септември. Тогава реколтата е събрана, работата е свършена и започвала нова година.
Но всичко това се провалило поради намеренията на Юлий Цезар. Той трябвало спешно да назначи нов консул, а закона разрешавал това да се прави само веднъж в годината и то след празниците на Нова година.
Това се случило в края на декември, а да чака до март Цезар никак не можел. Той не могъл да измисли нищо по-добро и обявил, че Нова година ще се празнува от 1 януари.
Първоначално това ставало само в Западна Европа, но след това се възприело и от всички страни на континента. Била възприета и традицията за празника да се украсяват елови и смърчови клонки, които се окачвали в домовете. Празникът се съпровождал с оръдейни изстрели и фойерверки. Масовите празненства, зимните забавления, танците и маскарада станали задължителни за празника.
По-късно се появили Дядо Мраз и Снежанка, но започнали да раздават подаръци на децата много след това, първоначално били само новогодишни атрибути, носещи щастие и удоволствие.
Това е историята…. За това сега се празнува Нова година, в средата на зимата, със сняг и студ.