Слави се бе фокусирал към Божия план за човечеството и целите, които Бог го призовава да изпълни.

Той знаеше, че намеренията на сатана е да унищожи човечеството и да удължи собственото си съществуване, знаейки, че времето му е ограничено и поражението му е сигурно.

Тази вечер дяволът гостуваше на Слави.

– Евангелието трябва да се проповядва на всички народи, – тържествено обяви Слави.

Дяволът се изкашля:

– Първият ми приоритет бе, да се погрижа Евангелието да не бъде проповядвано на света.

– Исус идва скоро, – каза Слави, – за това трябва да изпълним поръчението Му, разпространение на Евангелието навсякъде.

– Ха-ха-ха, – изсмя се дяволът. – С радост обезкуражавам всеки, който сериозно би приел Великото поръчение. Използвам разсейване, самодоволство, страх и дори сплашване. Всичко възможно, за да накарам цената да изглежда твърде висока.

– Ние като християни, трябва да се насочим към неспасените, – твърдо заяви Слави.

– Заблуждавам такива като теб да не мислят за това, камо ли да размишляват за вечността. Фокусирам ги да обичат земните съкровища повече от небесните. Карам ги да повярват, че временните инвестиции са по-важни от вечните.

– Словото казва, да не си събираме съкровища на земята, а да събираме такива за небето, – възрази се Слави.

Дяволът скръцна със зъби:

– Вместо идете по целия свят и научете всички народи, бих проповядвал по-популярна доктрина. Стойте си в къщи. Изграждайте сгради и се учете отново и отново как да бъдете Негови ученици.

– Времето е кратко и нивите са вече узрели ….. , – повдигна глава Слави.

Но бе прекъснат.

– Вие се молите за жетвата, като мислите, че изпълняват своята роля във Великото поръчение, – усмихна се ехидно дяволът. – Молитвата за жътвата, която е узряла е по-малко ефектива, от това самите работници да излязат и да я пожънат.

– Исус ни учи да се молим за изгубените, – Слави погледна строго дявола.

– Ти не знаеш, но аз уча християните, че Светия Дух е изпратен само да ги благославя. Те нали така се молят: Помажи ме. Помогни ми. Изцели ме. Изпълни ме. Научи ме. Изгради ме. Насърчи ме. Удовлетвори ме. И ОЩЕ всичко за мен.

– Светият Дух наистина е благословия за християнина, но Неговата основна цел е да даде сила на вярващите да бъдат свидетели на Исус, дори до степен да положат живота си, както в ранната църква така и днес в много части на света, – противопостави се Слави.

– Още ли се надяваш и вярваш в тези глупости? – попита дяволът.

– Дяволе, ти си победен от Исуса. И каквото и да правиш, ще отидеш в огненото езеро.

Дяволът изрева и изчезна.

Слави падна на колене.

– Господи, фокусът на живота ми нека да останат съсредоточен върху Твоите цели за света. Моля Те да ме предпазиш от разсейване, което отклонява енергията и вниманието ми от Твоя план. Пази ме от самодоволство. Помогни ми винаги да пазя най-важното, да те следвам.

,Исус издъхна. Множествата, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана започнаха да се бият в гърдите.

Да, имаше тъга, но след като спектакълът свърши, те си тръгнаха, за да продължат живота си, както досега.

Всички Негови познати стояха надалеч и гледаха. Можем да си представим какво е минавало през ума им.

Римският стотник, свидетел на разпятието на Исус, прослави Бога, като каза:

– Наистина този човек бе праведен.

Тук, сред всички тези лицемерни религиозни водачи, цинични владетели и
безчувствени минувачи, се появи искрица светлина.

Стотникът не бе имал преди връзка с Исус и не бе изучавал Закона и пророците.

Нямаше представа от Божите неща, но разбра това, което видя с очите си и реагира.

Думите на Исус, настъпилата тъмнина и как умря този човек на кръста, го накара да осъзнае:

– Този се различава от всеки друг. Той е напълно невинен. Наистина тоя човек беше Син Божи.

Кръста бе отворил очите му.

Светлината победи тъмнината в него. Объркването му и закоравялото му сърце на войн, свикнал на смърт и кръв, отстъпи пред освобождаващата сила на Божията истина.

В групата пак бяха се върнали на въпроса:

– Защо не споделяме вярата си?

– Обикновено човек говори за това, което обича, – наклони леко глава напред Милен.

– Така е, – съгласи се Генчо. – Моя дядо постоянно ни говори за градината си, където обича да ходи и с голямо желание обработва.

– Леля Мария пък непрекъснато говори за внуците си, – размаха ръце отегчително Мая. – Колко прекрасни били. Какво правели и т.н.

– Естествено е да говорим за нещата, които обичаме, – потвърди и Тодор. – За това с радост споделяме около какво е изграден живота ни.

– Мисля, – смръщи вежди Деси, – че има много причини да не споделяме вярата си…

– Но една , която е доста неудобна, е, – прекъсна я Найден, – , че не обичаме Бог и животът ни може да не е изграден около живота с Него в Неговото Царство.

– Не се ли изсилваш малко? – попита Стефан.

– Но помислете за това, ако всички около вас знаят любимия ви футболен отбор, но не много за вашето ходене с Христос, тогава? – Найден леко присви очи.

– Независимо дали приемате това или не, – сбърчи нос Милен, – но за да бъдете добри свидетели за Господа, ще трябва да изградите своя ежедневен нормален живот около Христос.

Всички се съгласиха.

Нако дълго се противопоставяше на призива на Светия Дух.

Днес той стана свидетел на двама в мрежата, които се нападаха един друг и тъй като спореха по Библията, той реши, че са вярващи.

– Писанието е ясно по този въпрос! Очевидно никога не сте чели Библия през живота си! – твърдеше единият.

Другият му опонираше:

– Имам свобода в Христос! Това в Библията беше за конкретни хора в определен период! Ти си супер законник, братко!

Двамата размениха над 350 коментара. Това бе борба за надмощие в продължение на три часа.

През този период от време те пренебрегнаха всичките си отговорности.

Нако следеше спора настървено.

– Ето такъв искам да бъде животът ми, – каза си той. – Начинът, по който се обиждаха един друг, гневът, който се излъчваше от коментарите им … наистина ме убеди да стана християнин.

Нако разроши с длан косата си и въздъхна дълбоко:

– Не мога да избягам от Бога… Искам да бъда като тези двамата. Никога не съм виждал принципите на Христовите учения да се илюстрират по-добре. Това беше вдъхновящо и благословено представяне.

Нако се предаде:

– Бройте ме и мен вече за християнин.

Небесните ангели се зарадваха днес за добавянето на още един член в Божието царство. Та това съвсем не бе малко, невярващ се обърна към Бога по чуден начин.

Бе 1767 г. Дейвид Лайл, робовладелец от Барбароса, хвана избягалия роб Джонатан Стронг пред очите на кмета на Лондон и други лица.

Гренвил Шарп потупа Лайл по рамото и каза:

– Обвинявам те, в името на краля, в нападение срещу личността на Джонатан Стронг и всички тези са мои свидетели!

Стронг бе онзи, който Лайл беше жестоко пребил няколко месеца по-рано.

Господарите на роби твърдяха, че могат да пренесат своята човешка „собственост“ в Англия, без да я загубят .

Седемдесет години по-рано съдиите от Йорк и Талбот постановиха, че покръстените чернокожи не стават свободни, а свещениците кръщаваха роби, за да ги освободят.

Случаят на Джонатан Стронг плени сърцето на Гранвил Шарп.

Въпреки че не е адвокат, той се зарови в закона и натрупа доказателства, че робството е незаконно във Великобритания. Йорк и Талбот бяха постановили неправилно.

През следващите четири години Шарп спаси други роби и заведе делата им в съда. Въпреки че ги освободи, той не успя да получи окончателно решение в полза на всички роби.

И най-накрая, в случая с Джеймс Съмърсет, съдия постанови, че робството е незаконно във Великобритания.

Гранвил Шарп продължава да работи срещу робството до края на живота си и се застъпва за родина на свободни чернокожите Сиера Леоне. Това начинание се провали.

Той се застъпи и за прекратяване на търговията с роби и работи с Уилям Уилбърфорс и други за премахване на робството във всички британски територии.