Жителите на Япония наблюдавали интересно явление. В небето на изток те видели ярко зелена топка.

Обектът бил заснет с камера.

Очевидци съобщават, че ярката топка е летяла хоризонтално и оставала периодически прекъсваща пътека. Няма доказателства, че тялото е паднало на Земята.

Според учените, обектът, който са наблюдавали жителите на Япония е носещ се по небето болид.

Националната астрономическа обсерватория на Япония в Токио е заявила, че яркото кълбо не може да бъде ракета, тъй като се движело от изток на запад, противоположно на въртенето на Земята около оста ѝ.

Според специалистите, обектът въртящ се около Слънцето, е минал покрай планетата ни и когато е попаднал в атмосферата на Земята, е изгорял.

Цветът на болида може да бъде различен. Зелената светлина е обичайна за болидите.

Германските власти са поставили началото на проект за изграждане на първото еко-селище в историята на страната. Строителството на населения пункт е по технология на Earthship, при която се подразбира почти 100% автономност при поддаване на енергийни ресурси отвън.

Селището е максимално екологично чисто. Това засяга, както процеса на създаването му, така и материалите, които се използват при строителството на селището.

Като строителни материали са използвани  вторични суровини, като например, остатъци от дървен материал, стари гуми, останали суровини от други строителни обекти и подобни такива.

От всичко това ентусиазирана група от строители ще построят няколко къщи за семействата, както и няколко търговски и складови сгради.

Селището ще има своя собствена инфраструктура, включително инфраструктура за ресурси. Потребността от вода ще бъде задоволена от кладенци и събиране на дъждовна вода в по-обемисти съдове.

Осветлението в сградите ще бъде естествено. Електроенергията ще се произвежда от слънчева светлина чрез използване на батерии, които са поставени около селището, както и с помощта на вятърни генератори.

Чувам шумоленето на листата. Виждам как пожълтелите падат и застилат земята като килим. Есента изпълва всичко с мъгла, а пътя с локви.

Природата сякаш е замряла и се готви да издъхне.

През гъстите оловни облаци слънцето едва пробива. То осветява суровия свят на есента, затопля едва- едва, почти неуловимо.

Вятърът духа озлобено, закрива небето с мрачни облаци и над цялата земя полъхва студенина.

Скоро зимата ще постели своите ледени килими. Животът ще затихне. Сякаш всичко е умъртвено.

Ще мине февруари и ярка светлина ще разкъса сивотата в небето. Ще подухне топъл вятър. Дърветата отново ще се раззеленеят, тревата ще надникне изпод земята. Цветята щастливи ще разтворят чашките си, за да поемат светлината и топлината, които толкова време са им липсвали.

Всичко пее и ликува. Бог твори чудеса. Не възкръсна ли Той и нашите сърца през тези дни, не ни ли дари нова надежда. Да възкръснеш от мъртвилото сграбчило в лапите си този покварен свят е прекрасно. Бог възкресява всичко напролет, Той възкресява и нас, колко по мили сме му ние …

Асен бе настроен за дискусия.

– Млади човече вероятно сте чували фразата: „Любовта не може да се купи с пари“. Тя струва много скъпо, – каза Невена, жена преминала много неща в живота си.

След като помълча малко, тя продължи:

– Повечето хора не я оценяват и я разпиляват, защото не познават цялата ѝ красота.

След това се обърна към Асен и попита:

– Вие млади момко, искате ли да дарите на някого любов? – И тя мечтателно затвори очи, спомняйки си своята младост. – Когато даряваш любов се чувстваш щастлив и всесилен.

– Навярно съм много млад, – каза Асен. – Още никой не ми е дарил любов, нито пък аз на някого.

– Всичко е пред вас, – въздъхна Невена. – Важното да не я прогоните без време… – Но знаете ли,  любовта се появява някак странно, със ненужни добавки.

– Какви добавки? – попита Асен.

– Ненавист, ревност, презрение …..

– Но защо са на хората тези добавки? – недоумяваше Асен.

– Защото те не търсят да придобият истинската  любов.

– А аз какво да направя, за да я получа без добавки?

– Можете да ѝ помогнете да израсте във вас. В началото може да е съвсем малко семенце, но когато се грижите за него, поливате го, премахвате плевелите около него, от него ще израсте красиво и силно цвете.

– Вероятно ще трябва да се въоръжа с много търпение и вяра, – въздъхна Асен.

– Не се страхувайте, опитайте, това ще ви донесе много радост и светлина в живота, – насърчи го Невена.

– Трябва да опитам. Ако успея ще бъде прекрасно не само за мен, но и за тези, които са край мен.

Полусянката попитала сянката:

– Защо преди гледаше надолу, а сега нагоре, по-рано връзваше косата си, а сега си ги разпуснала. Преди седеше, а сега стоиш. По-рано се движеше, а сега си почиваш.

Сянката отговорила:

– Защо ме питаш  за такива дреболии? Аз се движа и това е всичко. Така съм устроена, а защо не знам. Може би съм подобна на кожата на змия или люспите на цикада. А може и по нищо да не си приличаме. Когато е тъмно и през нощта аз изчезвам, а през деня и когато има светлина се появявам. Не завися ли от тях? А те от какво зависят? Те идват и аз също. Те си отиват и аз с тях. Когато доминира сила, аз се уподобявам на нея. Тъй като ние произхождаме от сили, защо сте се хванали да ме разпитвате?