Един човек се събуди рано сутринта. Нямаше светлина, а зората след няколко часа щеше да обагри небето. И той си каза:
– Който рано става, нему Бог дава!
И тръгна по многобройните си дела, дори в неделя не почиваше и минаваше покрай храма без дори да го погледне.
И така ден след ден, седмица след седмица.
И сам недоумяваше:
– Защо всичките ми работи, като пясък се изсипват през пръстите ми. Може би хората не са прави или аз не съм свършил нещо, което съм знаел, но съм го забравил.