Скоро слънчевите лъчи щяха да победят мрака. Но сега само едно светло сияние загатваше за предстоящия триумф и ликуване.
Лило гостуваше вече цяла седмица на приятеля си Младен. Тази нощ те дълго разговаряха и неусетно осъмнаха.
Странно какво толкова бе разтревожило младите им умове?
Ето чуйте ги сами.
– Преди да видим нещо лично, го виждаме във въображението си, – каза Лило.
– И когато във въображението ни има нещо, но го няма още наяве, идва сатана и ни изкушава: „Няма смисъл толкова да се стараеш“, – засмя се Младен.
– Ако се поддадем на думите му видението ни не се реализира и преминаваме през долината на срама и огорчението, – допълни Лило.
– Животът не е непотребна руда, – възторжено размаха ръце Младен. – Добитото желязо от тъмнината, което е изтърпяло всеки пореден удар, става ценно и полезно.
– Бог ни изпраща видение, а след това ни води в долината, за да ни доведе до съответстващия вид необходим за това видение, като ни обработва, – поклати глава Лило.
– И в тази долина много от нас падат духом и отхвърлят всички видения, – сбърчи нос Младен.
– А всяко видение става реалност, ако имаме достатъчно търпение, – плесна с ръце Лило.
– Помисли си само, колко време има в запас Бог! – Младен вдигна показалеца на лявата си ръка нагоре.
– Той никога не бърза, – констатира Лило, – а ние винаги ужасно прибързваме и се изсилваме.
– Ако ни се е открило нещо ярко и славно, ние веднага се втурваме веднага да го получим, – добави Младен.
– Но видението още не е станало реалност, – въздъхна дълбоко Лило. – Бог трябва да ни преведе през долината, през огън и вода, за да достигнем до такава състояние, че Бог да ни довери не само видението, но и истинската реалност.
– От мига, когато Бог ни е открил нещо, Той не престава да се труди, докато не ни доведе до необходимия образец, – съгласи се Младен.
– А ние отново и отново се мъчим да се изплъзнем от ръцете Му и се опитваме сами да нагодим нещата, – подскочи Лило.
– Видението, което Бог ни разкрива, не е въздушен замък, – ставайки от леглото, Младен започна да крачи из стаята. – Бог ни показва, какви иска да ни направи.
– Тогава нека да ни постави на грънчарското колело и да ни върти, както Му е угодно, – повдигна рамене Лило.
– Бог е Бог, а ние сме си ние, но от нас ще се получи това, което сме видели във видението. – възторжено каза Младен. – За това докато дойдат нещата до край, не бива да падаме духом.
– Ако Бог ни е открил нещо, а ние се мъчим да останем в предишното си състояние, това няма да ни се отдаде, но и Бог няма да ни даде покой, – констатира Лило.
Кой знае колко още щяха да разсъждават младежите за това как видението става реалност, ако не бяха ги извикали за закуска.
