Франк Морис, Кларънс и Джон Енглин са единствените затворници, които са успели да избягат от Алкатраз.

На 11 юни 1962 г., Франк Морис и братята Джон и Кларънс Енглин успешно провели един от най-сложните планове за бягство, който някога е бил разработван.

Тези мъже изкачили вентилационната шахта и през един от комините се изкачили на покрива. Тогава триото се спуснало по покрива и отплувало от острова на гумени салове.

На другата сутрин полицаите търсели бегълците в Алкатраз, но без успех.

Директорът на затвора обяснил, че затворниците са били изпуснати поради факта, че са поставили фалшиви глави, направени от смес,  съдържаща сапун, тоалетна хартия и истинска коса, на леглата си.

С това избягалите поставили пазачите си в глупаво положение.

През 1988 г. французинът Реми Брик само на двата си крака е прекосил Атлантическия океан.

На краката му били превързан и пет метрови потони изработени от фибростъкло. Помагал си само с весло, а зад себе си теглел сал с оборудване за обезсоляване на водата и рибарски принадлежности.

Започнал е пътя си от Канарските острови. Искал е да достигне Гваделупа, но бил изтощен и започнал да халюцинира.

Близо до Тринидад бил качен в траулер.

През 2000 г. Брик си поставил още по грандиозна цел, да премине по същия начин и Тихия океан от Лос Анджелис до Сидни.

Въпреки желанието и силната си воля, той е трябвало да помоли за помощ и рано приключил пътя си на 500 мили на юг от Хаваите. Причина за това била силна буря, която обърнала сала и повредила навигационното му управление.

Още от времето на Чингизхан  е съществувал интересен метод за преодоляване на широки реки. Всеки войн е имал мека обработена кожа от козел или теле, по краищата на която през дупчици минавало здаво и тънко въженце. В кожата слагали дрехите и оръжието, след което война затягал въженцето. Получавал се голям добре затворен чувал, пълен с въздух.

Обикновенно връзвали чувала за опашката на бойния кон и плували държейки се за него. Израстнали край буйни реки, монголите лесно преодолявали по този начин всякакви водни прегради по пътя си. От тях някои казахи са заимствали споменатия метод.

Но основната маса казахи, от стари времена са използвали съвсем друг начин. Те вкарвали във водата освободените от товар коне наведнъж, като най-отпред пътували най-опитните и силни животни. В средата, пазени от майките си, прекосявали водата жребчетата. Хората правели салове от камъш и върбови клони и само малка част от тях използвали надути бичи стомаси и изсушени тикви.

Помните ли историята за Питър Пан, който упорито не искаше да стане голям? Как избяга от дома си през комина и отлетя в Кенсинтонските градини?

Такива има и сред нас възрастните, които не могат да си представят живота без пътешествия, За това измислят различни начини не само да видят света, но и да го удивят.

Фотографът Тод Сили скоро се е присъединил към американските пътуващи артисти, покоряващи Европа на необичаен сал и вече е успял да събере внушително количество фотографии от това пътуване.

Този проект е наречен „Плаващият град Серинисима“. Това име не е избрано случайно. Буквално „серинисима“ означава „знаменит“. Именно така звучи тържественото наименование на Венецианската република, където са се отправили пътуващи артисти от Ню Йорк.

Идеята за това мероприятие е на художничката, известна като Swoon. За нея това не е първата експедиция до бреговете на Венеция.

Тази година са се събрали ентусиасти на три сала: „Алиса“, „Мария“ и „Old Hickory“. Тези необикновени плавателни средства са направени от всякакви боклуци, за това изглеждат много забавно.

Swoon подчертава, че за истинския художник е важно да получи вдъхновение от пътешествието, а също и да се заредят позитивно от хората, които видят „плаващия град“.

Групата ентусиасти не само плава по реки и канали, но устройва концерти, представления, куклени театри и всякакви изложби, които намират жив отклик у хората.

По-рано художничката е организирала пътуване на „боклучената“ флотилия по река Мисисипи и Хъдсън, сега тя е в Словения и Венеция. По късно групата планира да замине за Орегон.

Тод Сили възнамерява да ги съпровожда и занапред, и да зарадва любителите на фото изкуството с нови снимки от серията „Плуващите градове на Серинисима“.

Вълшебната страна на приказките съществува в Холандия и се нарича Ефтелинг. Тук можете да видите гиганти и джуджета, вещици и принцеси, призраци и горски феи. Най-известните жители на парка са гномите. Даже входа в „страната на приказките“ е украсен с кули във вид на калпачетата на горските гномове.
Ефтелинг е парк за развлечение на всяка възраст. Когато влезеш там попадаш в гората на чудесата. Тук под короната на дърветата приказките започват от известната на всички „Червена шапчица“ и завършва с източната приказка „Китайския славей“.
В гората може да видите, седемте джуджета оплакващи Белоснежка, натруфените къщички от приказката на Ханс и Грета, можете да влезете в Замъка на Ужасите или да се опитате да откраднете златната корона от сандъка на  Ефтелинския дракон.
Тук са всичките вълшебници, пекари и магьосници, даже обувчици могат да ви потанцуват със съпровод на музика. Сцените от арабските приказки  са най-колоритни и не можеш да откъснеш поглед от тях.
Последната приказка дошла от изток е „Водните лилии“. В пещерата от камък се намира малко езерце. В огледалната водата има затворени пъпки на лилии, . След това става тъмно, разнася се гръм, всичко се променя. Появява се старец  в бял саван, а лилиите разцъфват и между нежните им листенца започват да танцуват феи. Удивително зрелище.
Всичко това можете да обходите с влакче,  да плавате на лодка или спускайки се в бурната река върху гумен сал. Много смях и веселие.
Най-прекрасното място във вълшебната гора е замъкът на Спящата красавица. Стражарят спи на вратата, а в кралската кухня похърква готвача. По-нататък, в покоите на замъка грохнала старица-магьосница преде преждата си, а прелестната принцеса спи стогодишния си сън.
В този парк  са представени още две източни приказки. Първата е „Факирът“. Героят на тази приказка прелита от една кула на друга и се появява на прозорците й, като свири на флейта мелодия, на всяко място различна. А под прозореца цъфтят лалета, а цветя с друг отенък намиращи се на противоположната кула вехнат……
Един прекрасен свят, изпълнен с вълшебство и чудеса.