Новите материали са изключително по-яки от обичайните, те са усилени с кевлар и фибростъкло. Представени са от компанията 3D Hubs.

Материалите включват въглеродни влакна армиран найлон, кевлар-армиран найлон и фибростъкло подсилен найлон.

Тези материали позволяват да се оптимизира якостта, твърдостта, масата и устойчивостта към температури на създадените обекти.

По-специално, усилените с въглеродни влакна материали са по-здрави от обикновената ABS-пластмаса 24 пъти и 27 пъти са по-яки, трудно се подават на деформация.

Найлонът, усилен с кевлар, практически не се надрасква и е най-гъвкавия материал от представените. Материалите подсилени със стъклени и въглеродни влакна са по-евтини и по-трайни. В същото време, тежат два пъти повече.

Новият материал може да се използва от новите 3D-принтери Mark Two произведени от компанията MarkForged. Тези материали не са подходящи за създаване на малки детайли. Добри са за функционални прототипи и промишлени части.

През 1988 г. французинът Реми Брик само на двата си крака е прекосил Атлантическия океан.

На краката му били превързан и пет метрови потони изработени от фибростъкло. Помагал си само с весло, а зад себе си теглел сал с оборудване за обезсоляване на водата и рибарски принадлежности.

Започнал е пътя си от Канарските острови. Искал е да достигне Гваделупа, но бил изтощен и започнал да халюцинира.

Близо до Тринидад бил качен в траулер.

През 2000 г. Брик си поставил още по грандиозна цел, да премине по същия начин и Тихия океан от Лос Анджелис до Сидни.

Въпреки желанието и силната си воля, той е трябвало да помоли за помощ и рано приключил пътя си на 500 мили на юг от Хаваите. Причина за това била силна буря, която обърнала сала и повредила навигационното му управление.

Испанската компания Vortex Bladeless е разработила нов тип вятърна турбина, лишена от  лопатки. Новата вятърна турбина представлява мачта изработена от леки материали.
Инсталацията напомня на гигантска цигара. Вътре е куха. Полутвърдите стени са изработени от фибростъкло.
За разлика от конвенционалните вятърни турбини нова система не се върти. Под въздействието на вятърът структурата се колебае и така изработва електричество.
Тази вятърна турбина може да генерира повече енергия за по-малко време, защото нейните габарити са много по-малки от традиционните ветрени турбини.
Освен това, конструкцията дава възможност да се поставят повече една до друга такива, а това е важен фактор за проектиране и строителство на големи ветрени станции.

Италианският художник и дизайнер Мишел Пазолейнт е изобретил плаваща хотелска стая. Придвижването й е за сметка на чувствителни слънчеви батерии, вградени в стените на съда, което позволява да се развие достатъчно голяма скорост. Разположението на «Solar Floating Resort»  около екзотични брегове, ще даде възможност на  посетителят на хотела да се наслади на дивата природа на морето с помощта на „кълбото за наблюдение“, разположено на дъното на съда.
Сметките за енергийното поддържане на този плаващ курорт зависят изключително от производителите на слънчеви батерии.
Плаващият хотел се състои от два слоя фибростъкло по 15 мм, подсилени с корк ширината, на които е 30 см. Пазолейнт предлага слънчевите батерии да се поставят във вътрешния и външния слой, за да може изкуствената светлина от интериора и слънчевата светлина да се съберат в едно.
Плаващата хотелска стая е дълга 20 метра. В нея шест човека се разполагат в четири стаи, две от които са предвидени за двама почиващи, а другите две за по един човек. Всяка стая е снабдена със собствен санитарен възел. Пространството от 110 кв. метра предлага кухня, трапезария, зона за отдих и мост. Външната палуба е снабдена с джакузи. Пезолейнт смята, че най-голямата отличителна черта на плаващия хотел е кълбото за наблюдение, което е вградено в корпуса и е потопено във водата. То е достатъчно просторно. Тук са предвидени шест места, от които гостите могат да се насладят на морските красоти.