Той може да редуцира всички симптоми, асоцирани с болестта на пътуването, например морската, като замаяност, повдигане и избиване на студена пот.

Доказано е, че джинджифилът е изключително полезен в редуциране на симптомите на гадене по време на бременост, дори и при най-тежката форма, изискваща хоспитализация.

Джинджифилът има антивъзпалителен ефект. Съдържа много съединения, наречени генгероли, които облекчават страдащите от остеоартрит и ревматичен артрит.

Предпазва от колоректален рак и рак на яйчниците. Гингеролите, основните компоненти на джинджифила, които са причина за отчетливия му вкус, ограничават растежа на колоректалните ракови клетки, а също и ги убиват, като предизвикат смъртта и асимилацията им.

Джинджифилът подобрява реакцията на имунната система. Загрява през студеното време, но може да предизвика и целебно потене, по време на настинки и грипове.

Немски учени са установили, че при потенето се получава защита от някои микроорганизми, включително срещу E.coli, Stahhylococcus aureus – често срещано кожно заболяване и Candida albicans.

Първоначално джинджифилът се е използвал предимно в медицината.

Пресният джинджифил има остър парлив вкус с аромат на лимон. В изсушен и стрит прах на вид се използва в кулинарията като подправка.

Резенчета пресе джинджифил се използват за направата на чай и като добавки в супи и сосове.  В източната кухня се приготвя по всички познати техноологии на печене, варене и пържене.

В Азия коенът се настъргва, накисва се във вода и с него се подправят ястия или пък се запържва.

Много е разпространен в сладкарството под формата на сладки и бомбони. Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира. В Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват.

Пресният джинджифил трябва да се съхранява в хладилник в хартиена торбичка. Така се запазва за около три седмици.

Изсушеният джинджифил се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място. Може да се остави и в хладилника, където ще запази аромата си за една година.

Група китайски учени от Университета Цинхуа са създали капка течен метал, които се движат през препятствия, „яде“ люспи от алуминий, които може да променят формата и да се притиска до труднодостъпни пространства.
Малките „двигатели“ изработени от сплав на галий, индий и калай плава в разтвор от натриев хидроксид или солена вода. Галия е течност при 29 ° С, докато индий има по-висока точка на топене 156°С. Въпреки това, в комбинация, сплавта е в течно състояние при стайна температура с високо повърхностно напрежение, около 500 мN/м. Това означава, че когато сплавта се положи върху плоска повърхност, тя образува почти идеална сфера и може да запази формата си.
Микроскопски алуминиеви люспи се поставят в разтвор, което води до реакция, която генерира водородни мехурчета. Тези мехурчета помагат на капката да се движи напред, и алуминиеви люспи действат като гориво, което позволява на сплавта да преодолее дори малки препятствия.
Разработката се основава на предишни изследвания, проведени от екипа на  Jing Liu, а също и на пробива на учени от Университета на Северна Каролина в проучването.

Основната пречка за успешна комуникация е начина ви на мислене. Комуникационни умения в голяма степен зависят от това, как възприемате реакциите на отсрещните хора за вашите думи.
Не търсете скрит смисъл там, където го няма.
Например, вие искате да поговорите с някой, но той гледа настрани. Какво ще си помислите тогава?
Може би си мислите, че сте направили нещо нередно и накрая заключавате, че не можете да разговаряте с непознат. И едва ли по-късно ще се стремите да завържете разговор с някой.
Ами ако вашият събеседник се стеснява?  Възприемайки поведението му по-този начин, резултатът ще бъде съвсем друг.
Ако промените мисленето си за дадената ситуация, това ще ви помогне да преодолеете страха и ще се научите да разговаряте с всеки.

Дясно и ляво полукълбо на мозъка не са напълно идентични. Ако говорим за звуците, то за дешифрирането на чутото отговаря лявото полукълбо, а дясното долавя нюансите и тоновете на тези звуци.
Учените знаят за това доста отдавна, тъй като това е свързано с факта, че лявото полукълбо отговаря за аналитично мислене, а дясното обикновено е свързано с творчеството и емоциите.
Ново проучване е показало, че тези различия се срещат и в обработката на звуците в ушите.
Клетките на ухото реагират на звук, като се разширяват и свиват, за да се увеличат вибрациите, които след това се преобразуват в нервни импулси и постъпват в мозъка.
Имено по тази реакция, било забелязано, че дясното ухо реагира по-добре на серия от ритмични звуци като човешка реч, а лявото предпочита музиката.

Изследвания в Мичигански университет показват, че един от най-големите рискови фактори за автоимунни заболявания сред жените в детеродна възраст е свързан с въздействието на живак, включен в морски дарове.
Резултатите показват, че дори ниски нива на живак, считани за безопасни, са свързани с автоимунни реакции. Изследователите са анализирали данните от жени на възраст 16-49 години.
Голямото въздействие на живака е свързана с по-високата скорост на автоантитела, предшественици на автоимунно заболяване. Повечето автоимунни заболявания се характеризират с автоантитела, протеини на имунната система, когато не могат да правят разлика между собствените си тъкани и потенциално вредни клетки.
Ползите от морски дарове са доказани, но жените в детеродна възраст трябва да помнят какви риби ядат. Наличието на антитела не означава непременно, че те ще доведат до автоимунни заболявания.
Независимо от това, ние знаем, че автоантитела са важни предиктори за бъдещето на автоимунно заболяване, и могат да бъдат предшествани от симптоми и диагностика на автоимунни заболявания.
За жените в детеродна възраст, които са изложени на особен риск от развитие на този вид заболяване, много е важно да се следи за консумацията им на морски дарове.