Листата на копривата притежават кръвоспиращо, диуретично, противоревматично действие. Влияят благотворно върху обмяната на веществата, намаляват кръвната захар. Това действие се дължи на витамините, солите на желязото и други съединения.
Прилага се при вътрешни кръвоизливи: маточни, бъбречни, чернодробни, а също и като усилващо средство.
В българската народна медицина копривата се използва при ревматизъм, ускорено сърцебиене, виене на свят, главоболие, епилепсия, хистерия, кашлица, задух, жълтеница, при копривна треска, захарен диабет.
Прясна коприва се препоръчва за парене при ревматизъм и ставни болки, за бани при кожни обриви, за налагане на лапи при възпалени лимфни жлези, при подсичане, нараняване, отоци.
Пресни листа се киснати 20 дни в маслиново масло – 1:10. Полученият мехлем се употребяват за мазане на рани, изгаряния, натъртвания.
Отвара се прави от корените на копривата с оцет и вода – 1:10:5. Варят се пет минути. Тя се използва за натриване против пърхот и за растеж на косата.
Две супени лъжици листа се слагат в 500 мл вода. Слагат се да врят пет минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.
Семената заедно с връхните части се препоръчват при захарен диабет. За целта две супени лъжици се разбъркват в 1 кофичка кисело мляко. Получената смес се изяжда на три пъти след ядене.
За усилване на сърдечния мускул се използват корените.
Една супена лъжица корени от коприва и кръвен здравец се слагат в 600 мл вода. Врят 10 минути. Получената отвара се изпива на 4 пъти през деня преди ядене, добавя се и мед.
Внимание! При бране копривата може да предизвика възпаление на кожата!

Клен или Явор – Acer е род дървета и храсти, принадлежащи към семейство Яворови. В България са познати пет основни разновидности на клена. Според една теория латинското име на рода идва от acris – остър, заради твърдостта на дървесината, използвана в миналото за изработване на копия.
Кората, крилатките, клоните, плодчетата и дървесината съдържат главно дъбилни вещества — най-много в клоните, а най-малко в крилатките. През периода на своето биологично развитие зелените листа съдържат ксантофил, неоксантин, каротин, виолаксантин, значително количество витамин С и други.
Свежият сок на растенията съдържа захари, а семената – мазно масло.
Освен че е красиво декоративно растение, клен също така и е изключително полезен. Той има пикочогонно, болкоуспокояващо и тонизиращо действие. Използва се успешно като затягащо средство, против повръщане, при жълтеница, за лечение на бъбречни камъни, срещу подагра и рани.
От захарния клен, който расте само в Северна Америка, се получава прочутият кленов сироп, който е чудесна алтернатива на захарта. Кленовият сироп също така е много хранителен, пречистващ и полезен, успешно се прилага в диетата дори и на диабетици.
Кленът премахва нервното напрежение и агресията.
Кора от млади клонки се употребява в нашата народна медицина, с изключение на ясеноподобния клен, като пикочогонно и затягащо средство, и против диария.
Приготвяне запарка: От 10 г ситно счукани сухи кори се заливат с 500 мл вряща вода. Прецежда се изстиналата запарка и се приема по 1 супена лъжица 3 пъти на ден. Същият извлек се употребява и външно при косопад.
Освен това отварата от млади клонки и листа от клен – Acer tataricum се употребява в нашата народна медицина при възпаление на очите във вид на компреси.
В народната медицина сладкият сок се използва като храна, за усилване, особено за младите организми.
Сокът, изтичащ от стъблата на клена, се събира, прецежда и сгъстява.

Поради горчивия си вкус цикорията засилва храносмилането, има апетито възбуждащо и слабително действие, смъква кръвната захар, подобрява работата на сърцето, унищожава микробите.
Прилага се при при жлъчно-каменна болест, атоничен запек, за стимулиране обмяната на веществата.
Цикорията наречена още синя жлъчка, се употребява при лечение на черния дроб, проблеми със стомаха и далака. Има успокоителен ефект върху централната нервна система. Засилва сърдечната дейност. В нашата народна медицина се прилага като цяр за далака, цироза, захарна болест, жълтеница, изпотяване, глисти у децата, кръв в урината, при кашлица, треска, епилепсия, трудно уриниране и уриниране на кръв, стомашни болки, гастрит, язва, болезнена менструация, хемороиди, подагра, виене на свят, пясък в бъбреците и пикочния мехур, при нарушено храносмилане, при неврастения и хистерия.
Използва се надземната част на растението, които се събират през юли и август, а корените през есента, когато опадат семената. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Корените се сушат на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустимата влажност е 12%. Срокът на годност на целите стръкове е 3 г., а на рязаните е 2 г.
Външно цикорията се прилага за бани при екземи, за лапи при циреи и трудно зарастващи рани. Прави се настойка от цветовете в зехтин в съотношение 1:10 и се използва за мазане при рани, изгаряния, както и за компреси при младежки пъпки.
От корена се прави запарка от 2 чаени лъжици ситно нарязана цикория в 200 мл кипяща вода, това е доза за 1 ден. Пие се преди ядене 4 пъти на ден за прочистване на организма.
За стимулиране на жлъчната секреция от стръковете се приготвя отвара от 2 супени лъжици смлени стръкове, които се заливат с 400 мл вода, варят се 5 минути и се оставят да киснат 30 минути. Прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 80-120 мл преди ядене.
Корените на синята жлъчка се използват за приготвяне на безкофеиново кафе  – Инка или се комбинират с кафето в различни съотношения.
Употребяваните части от синята жлъчка за лечебни цели са коренът и стъблата. Стръковете се събират през периода на цъфтеж, а корените се изваждат през есента – октомври месец. Корените съдържат 40—60% инулин и следи от горчиви вещества; листа съдържат сесквитерпетони лактони  – лактуцин, лактукапиждац с горчив вкус, тритерпени, цикориенова киселина. Цветовете съдържат кумариновия глюкозид цикории, който при хидролиза се разцепва на ескулегин и глюкоза.
Местообитанието на синята жлъчка са ливади, тревисти места, край пътища и жп линии, плевел в лозя, градини, посеви и окопни култури.

Ясенът е широколистно дърво от семейство Маслинови. У нас се срещат по склоновете на Стара планина, Рила и Родопите. Виреят и в областите край река Дунав, Камчия и други.
Ясенът се използва като диуретично и противоревматично средство. В народната медицина листата на дървото се използват при подагра и ревматизъм, радикулит, воднянка, шипове, кашлица, треска, глисти, като слабително средство.
Отвара от кората се приема при диария, дизентерия и жълтеница. Външно се правят лапи при рани и екземи, използва се и за жабуркане за заздравяване на венците. Ясенът понижава температурата, успокоява треската, използва се като горчив тоник и стягащо средство.
Смята се, че отварата от кората помага за отстраняване на запушвания в черния дроб и далака, както и при ревматоиден артрит. Листата имат диуретично, потогонно и слабително действие, отпускащо действие особено при лечение на подагра и ревматични оплаквания.
За отварата с ясен и бяло вино се е носела славата, че разтваря камъни и лекува жълтеница.
Днес чаят от листата на ясен се приема в Европа като очистително средство и срещу ревматизъм, артрит, подагра и воднянка.
В нашата народна медицина се използва белият ясен. Употребява се засъхналият сок манна, който изпуска при нарязване на клонките му.
Ето как се приготва отвара от ясен.
Залейте две супени лъжици счукани кори от бял ясен с 500 мл вряща вода. Сместа се разбърква добре и след като изстине, се прецежда. Получената течност се изпива за един ден.
Според френската народна медицина запарката от листа на ясен, 60 г на 1 л, се приемана всяка сутрин за намалява уврежданията при старост.
Настойка от ясен може да се приготви, като 1-2 чаени лъжички листа се накиснат за 2-3 минути в половин чаша вода, след което се прецеждат. От течността се пие по 1-1,5 чаши дневно, без подсладители и на глътки.
Нашата народна медицина предлага и следната рецепта за отвара с ясен.
Сварете за няколко минути 1 чаена лъжичка кора в половин чаша вода и оставете така 2 – 3 минути. Приемайте отварата без захар по 1/2 – 1 чаша дневно. Можете да подобрите вкуса ѝ с мента или сладък риган.

Хортензия се използва при заболявания на пикочо-половата система – цистит, уретрит и простатит; при доброкачествено увеличение на простатата и при камъни в бъбреците. Според някои, хортензия може да се използва и като средство за лечение на сенна хрема.
Хортензията е растение, което се прилага от стотици години в алтернативната медицина, за лечение на инфекции на бъбреците и пикочния мехур, при нарушения във функцията на простатната жлеза и за лечение на рани.
Хортензията помага за облекчаване на свързани с бъбреците, болки в областта на кръста и за отделяне на камъни и песъчинки.
В Непал, екстрактът от хортензия се използва за лечение на настинки, кашлица и бронхити.
Тя се използва също и при треска, дори и при малария. Според Китайската билкова медицина, хортензия се отнася към една от петдесетте билки, които могат да се прилагат при рак на стомаха. Екстрактът от растението се счита за алтернативно лечение на заболявания, свързани с нарушения в имунната система – псориазис, склеродерма, мултиплена склероза и диабет.
Хортензията се използва и за облекчаване на състоянието при ревматоиден артрит, артрозна болест, подагра и отоци на крайниците. Халофугинон е активна съставка, която се съдържа в корените на хортензия и се свързва с ефекта на растението върху автоимунните заболявания. Счита се, че това вещество понижава формирането на бели кръвни клетки, които са насочени към собствените структури на тялото. В бъдеще, това вещество може да допринесе в значителна степен за лечението на автоимунните заболявания, тъй като за разлика от конвенционалното лечение, то не потиска имунната система.
Коренът от хортензия се счита за билков тоник, който подсилва органите на отделителната система. Действието му е меко, а благотворното влияние върху отделителната система е продължително. Поддържа добро здраве на уринарния тракт и оказва цялостно влияние върху организма, като го зарежда с енергия и го подсилва. Това се дължи на факта, че органите на отделителната система, основно бъбреците, пречистват кръвта и спомагат за отделянето на токсини от организма.
Хортензия се цени и заради свойството си да разтваря камъни в бъбреците, но основно се използва като профилактика срещу образуване на нови камъни и отлагания в отделителната система.
Основните симптоми за облекчаването, на които може да се прилага хортензия, са често уриниране, съчетано с чувство за парене и остра, внезапна болка в уретрата, а също и болка по време на уриниране и болка в кръстната област, както и чувство за недостатъчно изпразване на пикочния мехур.
Коренът от хортензия се използва и за лечение на нощно напикаване при деца и незадържане на урина при възрастни. Растението е особено полезно при хора в напреднала възраст, когато поради една или друга причина, пикочния мехур не се изпразва напълно и задържаната урина става благоприятна среда за развитие на инфкции.
Хортензия се изпозва от дълги години и като средство за поддържане на доброто състояние на простатната жлеза. Счита се, че растението може да е от ползва в лечението на възпалена или уголемена простатата. За проблеми с простатата, хортензия често се комбинира с царевична коса и сао палмето.
За медицински цели се използват корените и коренищата на хортензия, които се изравят през есента.
Корените от хортензия могат да се приготвят по различен начин – под формата на отвара, тинктура, течен екстракт, стрит на прах корен, сироп или под формата на капсули и таблетки.
За приготвянето на отвара от корени на хортензия, се използват две до четири чаени лъжички от изсушените и стрити на прах корени, които се варят за 10-15 минути в една чаша вода.
Корените от хортензия се дозират по следния начин: 2-4 грама стрит на прах корен, три пъти на ден; 2-4 милилитра течен екстракт три пъти дневно; 2-10 милилитра тинктура, три пъти дневно; 2-4 чаени лъжици изсушен корен на една чаша вряла вода, като отварата се пие също три пъти на ден. Дозировката на корените от хортензия, когато се приемат под формата на капсули или таблетки, зависи от конценттрацията на растението в тях. Обичайно дозата е от порядъка на 1000 – 1500 милиграма.
Основните съставки на корените от хортензия са хидрангеин, флавоноиди, сапонини, смолисти вещества, рутин, скорбяла, летливи масла и други.
Приемът на хортензия е безопасен за повечето хора, когато се взема за кратък период от време и в рамките на препоръчваната дозировка. Най-честите странични ефекти са гадене, повръщане, диария, замаяност и по-рядко стягане в областта на гърдите.
Тъй като липсва информация за ефекта на растението при бременни и кърмещи жени, то трябва да се избягва от тези групи.
Приемът на хортензия може да повлияе на метаболизирането на лития в организма, като забави екскрецията му и доведе до натрупване в организма. Ето защо, приемът на литиеви медикаменти в комбинация с хортензия, трябва да става под лекарски контрол.