Пролетните пъпки на белият бор съдържат към 0,4 % етерично масло, витамин В, витамин С, витамин К, каротин, дъбилни вещества, минерални соли, смолисти вещества, пиницикрин и други.

Листата на бора съдържат до 1 % етерично масло, в състава на което влизат до 46% а – пинен, до 3% камфен, до 28% З-пинен и мирцен, до 8% лимонен, до 3% оцимен, а също и борнеол и борнилацетат.

От листата на бора е изолиран и p-D-глюкозид, а също от иглиците и носещите ги клонки е получен ароматизатор с характерния и освежаващ аромат на горски боров въздух. В дървесината е установено съдържанието на протеини. Кората на бора съдържа значително количество дъбилни вещества, 3-хидрокси – 1 – (4-хидрокси – 3-метоксифенил) – 1-пропанол.

Семената на дървото съдържат до 26% мазно масло. Колофонът, остатъкът след дестилирането на етеричното масло, представлява смес от смолисти киселини, главно абиетинова киселина.

Етеричното масло, получено от иглите, има приятната миризма на съдържащия се в него борнилацетат до 11%, пинен до 40%, лимонен до 40% и други терпени.

Почти всички части и продукти от белия бор се използват за приготвяне на лекарства, но най-много пролетните пъпки, листата, етеричното масло, смолата, катранът и въгленът.

Пролетните пъпки са много известни в българската народна медицина и се използват като омекчително средство при възпаление на лигавицата на дихателните пътища, за улесняване отделянето на храчките, като загряващо средство при простуда, ангина, кашлица и други.

Листата на бора се употребяват като противоскорбутно средство във формата на замазка или сироп, а също и за получаването на етеричното масло, което се прилага като антисептично средство в емулгирано състояние за пулверизиране в стаи, където са лежали тежко болни, за освежаване на въздуха в театрални и киносалони.

Боровият балсам, който изтича от специално направените отвори върху стъблата на  белия бор, се състои от около 60—80% смолисти вещества, 15—20% етерично терпентиново масло, до 10% влага и се използва за получаване на терпентин.

То се използва за медицински цели, обработено с варно мляко и повторно дестилирано. Употребява се главно външно в мазила и линиментц като раздразващо средство за разтривка при ревматизъм, невралгии и други, като антисептично средство външно за инхалации при бронхит и други. Най-добре се ценят тези масла, които съдържат по-голямо количество оспинен.

Катранът, получаван чрез сухата дестилация от дървесинната част, се прилага в медицината външно като антисептично средство, особено в мазила против краста във ветеринарната практика, рани, а в много големи количества — в техниката.

Въгленът, който се получава като остатък след сухата дестилация, се употребява като суровина за получаване на медицински активен въглен, които намират широко приложение във фармацията и медицината като абсорбентно средство при отравяния, хранителни инфекции, интоксикации и дриги. Етеричното масло, добито от листата и клонките на белия бор, се прилага нашироко и в парфюмерийната и козметичната промишленост.

При преработването на дървесината на белия бор в целулозните заводи се получава препаратът p-ситостерин, който се употребява като суровина за синтезирането на стериоидни полови хормони.

От белия бор се добива още корабна смола, борова вата, хартия, а от иглите — текстилни влакна. Тлъстото масло, получавано от семената, се използува в лаковата промишленост за получаването на безир и други. Дървесината на белия бор е особено ценна. Тя дава доброкачествен строителен материал и служи за най – разнообразни разработки, както и за гориво.

Нашата народна медицина предлага следната рецепта за чай от бял бор: Една супена лъжица борови връхчета се слага в 600 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладено с мед.

Можете да си приготвите сами сироп от бял бор по следния начин: 50 г пролетни пъпки се наситняват и се покриват с 500 мл вряща вода, запарката се разбърква и се оставя да изстине, след което се филтрира и получената течност се смесва с 500 г небет шекер или с обикновена захар, след което на слаб огън при често разбъркване се сварява сироп. Към изстиналия сироп се прибавя пелен мед – 500 г. Разбърква се старателно до получаването на еднородна смес. Приема се по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно, преди ядене. Тази доза е подходяща както за възрастни, така и за деца.

Боби се разхождаше из боровата гора. Оглеждаше земята , наслана с борови иглички. В нея сякаш виждаше майсторските покривки на кака Деша.

Боби измерваше на око високите дървета дървета отгоря  надолу и обратно. Реши да ги преброи, но една скоклива катеричка привлече вниманието му. Тя имаше разкошна рунтава опашка. Подскачаше от клон на клон като пружинка.

Изведнъж се появиха още три. Те сякаш се гонеха и играеха по клоните.

Една от тях внезапно тупна на земята. Тя погледна Боби с живите си любопитни очи и се сви на топка. Когато Боби направи крачка към нея, тя бързо полетя към клона над главата му.

Постоя малко, след това се изкачи по-нагоре. Когато почувства, че вече не е застрашена, замря и започна да наблюдава Николай, застанл зад гърба на Боби.

– Тук е пълно с тях, – засмя се Николай. – Искаш ли да ти я подаря?

И той се прицели в красивото животинче.

– Ще я препарираш и ще си я гледаш вечно, – подхвърли Николай.

Нещо трепна в душата на Боби.

– Недей! Не бива! Какво ти е направила животинката.. Аз обичам животните. Знаеш ли колко изхвърлени животни съм приютил в дома си. Бог е създал животните, за да напомни на човека, че има по-добри същества от него.

Последваха три изстрела и три шишарки тупнаха на поляната.

“ Нима  ще посегне на животинчето, за да го превърне в кожа и вата?“ – помисли си Боби.

Боби погледна приятелят си. В този момент Николай му се струваше чужд и противен.