В магазина бе пълно с хора. О, нима може да не е така, щом докараха нова стока?! Въпреки навалицата, когато Мирослав Никодимов влезе в магазина млад мъж привлече вниманието му.

Той беше от друга раса. Имаше особена прическа. Облеклото му беше доста странно. Някак не пасваше на обстановката в този магазин.

Никодимов натовари покупките в количката и се насочи към касата. Изведнъж, той почувства нечия ръка на рамото си.

Обърна се и видя същият млад мъж. Трепна от изненада. Младежът му подаде портмонето му и се извини:

– Съжалявам, че ви стреснах, но мисля, че това е ваше.

– Дори не съм забелязал, кога съм го изпуснал, – каза Никодимов. – Благодаря ви.

Мирослав се засрами за начина, по който бе преценил този млад човек. Той бе по професия учител и бе обучавал ученици от различни националности.

„Знам, че е глупаво да си правя преценка по външния вид на човека, но ето направих го. Колко е хубаво, че Бог не ни оценява по това как изглеждаме“ – помисли си Никодимов.

Мирослав наведе глава и тихо прошепна, едва доловимо с устни:

– Боже, помогни ми да не правя повече такива прибързани оценки и нека да виждам най-доброто във всеки човек. Не искам да съдя за никого по външния му вид.

Да, Бог наистина не гледа на лице, защото Той знае какво има в сърцето на човека, преди някой да Му е казал това.

Двама християни тихо разговаряли след службата.

– Защо искаш да я вземеш за жена? – попитал единият. – Тя има труден характер, горделива е и много често не вижда греховете си….

Другият го потупал по рамото, усмихнал се и замечтано казал:

– Аз ще я търпя и така ще се усъвършенствам.

Тази зима бе много тежка, както за хората, така и за животните. Дървата за отопление бързо изхвръкнаха през комините, но и сламата приготвяна цяло лято не стигна за животните. Наложи се много хора да прекупват от тук оттам по някоя бала.

Добри изпрати сина си Алекс в съседното село, като му каза:

– Снега още не се е вдигнал, а на животните след няколко дена няма какво да им дадем да ядат. Иди при вуйчо си в съседното село и купи малко храна за животните.

Алекс стегна каруцата и потегли.

Когато се върна, баща му го попита:

– Колко даде?

Когато чу сумата Добри се намръщи:

– Много си дал.

– Тате, сутринта като влязох в обора опитах да дам на животните пари да ядат, ама те нещяха.

Добри се засмя и тупна сина си по рамото.

Една кола забоксувала.

– Как успя да хлътнеш в тази дупка? – с упрек поклатил глава един минувач и продължил пътя си.

– Бих ти помогнал, но нямам време, бързам, – оплакал се втори минувач и продължил напред.

Третият нищо не казал.

Той просто подложил рамо, напрегнал се и помогнал на колата да излезе на равно място.

– Седни , ще те закарам! – с благодарност предложила колата.

Той седнал и тръгнали. Те задминали първият минувач и отишли много по-напред от втория, който много бързал.

Повечето жени не знаят, че чантата запълнена до краен предел, която те носят на рамото си, може да предизвика болка в областта на шията и главата.

Тялото се адаптира към допълнителното тегло по естествен начин.

Ръката поддържаща чантата, не се движи, а другата се размахва, за да компенсира обездвижването на първата.

Такъв дисбаланс напряга шията и гърба.

Ако не можете да избегнете носенето на тежка чанта на рамо, то се старайте периодично да сменяте страната, от която я носите.