Архив за етикет: рамене

Критиците нещо ще измислят

gaiday_1_sОще в началото на кариерата си режисьорът Гайдай, при снимането на филма „Делови хора“ по новелите на О.Хенри, имал голям успех.
В него имало много режисьорски сполуки.
Преди Гайдай бил почти обсебен от звуците. Разхождал се, почуквал всеки предмет и се заслушвал.
Когато в „Делови хора“ при отвлечането на момчето му се тресат краката, се чува метален звън.
На въпроса:
– Защо го направихте?а
Гайдай вдигнал рамене:
– Не знам. Харесва ми, това е…. А после, критиците ще измислят нещо.
И наистина, един кинокритик написал, че металния звук на монета говори за това, че отвлеченото момче за мошениците, се явява като символ на богатство.

Как да носим грижите и проблемите си

jesusНие трябва да правим разлика между това, кокво да носим и какво не. Никога не трябва да носим бремето на греха и съмненията, но има и такива, които Бог ни възлага и не прави сметка да ги сваля от нас. Той иска да ги възложим на Него.
Ако се хванем да работим за Господа и се откъснем от Него, губим контакта си с Него, чувството за отговорност ще ни угнетява, ще ни притиска към земята, така че дъх не можем да си поемем.
А ако ние възложим на Бога, това, което е сложил на раменете ни, Той ще премахне от нас чувството за отговорност, но вместо това ще ни даде представа кой е Той.
Много работници са се захващали за работа смело и с добри намерения, но ако не са имали истинска близка връзка с Христос, много скоро няма да могат да издържат на напрежението. Те не знаят какво да правят с товара си. Влачат го на гърба си навсякъде и разбира се, се уморяват.
А хората казват:
– Така добре започна, а завърши толкова печално.
„Възложи на Господа товара си“, не го носи сам, а го предай на Бога заедно със себе си. Тогава бремето ти ще изглежда по-леко, защото няма да гоносиш вече сам. От него не можете да избягаш далече, но поне ще ти е по-леко.

Музика на бъдещето

Веднъж в Париж Вагнер отишъл при един издател и му казал:
– Господине, аз съм велик композитор и пиша музика на бъдещето! Бих искал да ви окажа чест и да ви дам разрешение да я напечатате!
– Музика на бъдещето? – попитал издателят. – А вие случайно да не сте Вагнер?
– Да, това съм аз, – гордо отговорил композиторът.
Издателят свил рамене:
– Аз не се занимавам с музиката на бъдещето, господин Вагнер. По-добре, за това, се обърнете към моя внук.

Мъж спасил две деца, паднали от прозорец

Едно нещо е сигурно, ако сте живели около 1930 г. в Детрой и вашето дете падне от прозореца, то ще има шанс да уцелее, защото ще го спаси господин Джозеф Фиглок.
През 1937 дете пада през прозореца от 4 етаж върху мъж, който е минавал под прозореца на зданието. Една година по-късно се случило същото. Още едно дете пада от прозорец на 4-я етаж и то върху същия човек.
Уличният чистач Джозеф Фиглок метял на пътя, когато детето паднало от прозореца и го ударило по главата и раменете.
Фиглок и детето са получили наранявания, но са останали живи.
Но това не бил единствения инцидент за уличният чистач.
Двегодишният Дейвид Томсън паднал от четвъртия етаж и както се досещате, се приземил върху Фиглок със същите последствия.

Как можем да не се обиждаме

Един човек публично обиди мъдрец :
– Ти си безбожник! Ти си пияница! По скоро крадец! ………
В отговор на това мъдрият човек само се усмихнал. Добре облечен младеж, наблюдавайки тази сцена, изумен попита:
– Как можеш да търпиш такива оскърбления? Нима не ти е обидно?
Мъдрецът се обърна към младия човек и каза:
– Ако искаш да узнаеш моята тайна, ела с мен.
Мъдрецът заведе младежа в един прашен килер. Запали една треска. Порови се в един сандък. Намери окъсан, мръсен, стар халат и го хвърли на младежа, като му каза:
– Примери тоя, той ти пасва точно.
Младия човек се възмути:
– Защо трябва да обличам тези мръсни парцали? Виждаш, че съм облечен прилично. Облеклото ми е доста добро. Да не си полудял?
И хвърли дрипата обратно.
– Обърни внимание, – каза мъдрецът, – на причината поради, която не пожела да се облечеш с тези дрипи. Така и аз не поисках да приема тези мръсни думи, които ми предложи този човек. Можеш ли да се обидиш, когато осъзнаеш, че това е като дрипа, която е свалена от чужди рамене и ти я хвърлят, за да се „премениш“? Никой не ти забранява да „опиташ“ оскърбленията на някой, дори да ги поносиш, ако се окаже, че не притежаваш свои собствени дрехи.