През нощта Наталия дълго се въртя в кревата си. Тя се срамуваше от това, което бе направила през деня.
„Как можах да скрия най-важната част от живота си тази, която основно заема моето време, но с която се гордея повече от всичко – моите деца“.
През деня Наталия присъстваше на важна конференция, в която участваха жени от нейната професия. На събирането имаше жени от цял свят.
Всички обядваха заедно. На този обяд, всяка жена трябваше да стане и да се представи със своите професионални постижения и успехи.
– Аз сън координатор на модни ревюта ….
– Аз снимам дрехите на най-големите компании ……
– Аз съм консултант в корпорация …
– Аз съм ръководещ сътрудник при ….
Докато слушаше жените Наталия се чувстваше много неуверена.
„Какво да им кажа, когато дойде моя ред? Как да се представя?“
Тя прехвърляше в главата си различни възможности и варианти.
„Не е нужно да казвам, че идвам от район, където хората се занимават със селско стопанство. Не мога да им кажа, че най-добрите ми възможности включват: сменяне на памперси, поддържане на градинката ни, миене на съдове. Трябва ли да им кажа за съпруга си, че няма по-силен човек, на когото мога да се опра като него? За това, че се гордея с него, че той се труди усилено за семейството си и същевременно подкрепя всяко мое начинание? Да им разкажа ли за вярата си, за Бог, Който не само обичам, но и Му служа? Сигурно ще ме вземат за глупачка. Не, няма да им кажа за децата си, които толкова обичам. Ще ме сметнат за обикновена майка“.
Когато дойде нейния ред, тя се изправи, приведе се напред и каза:
– Аз съм Наталия от компанията ….Аз не съм просто майка ….
Във всичко останало се постара да не се покаже прекалено “ добра домакиня“ или „държаща на семейството си“.
Едва сега тя разбираше, колко ужасно бе нейното изказване. Това, което тя каза нямаше нищо общо със истинското ѝ настояще.
Но как можеше да не наговори всички тези „надути фрази“? Всички останали ѝ изглеждаха много опитни, талантливи, влиятелни,… положение, което тя никога нямаше да достигне.
В своето изказване, Наталия се бе опитала да им докаже, че тя не е „просто майка“.
Толкова пъти бе слушала фразата: „Най-благородното призвание за една жена в света е да бъде майка“. Ние много често се хвалим с нашите майки, но не бързаме да ставаме такива и понякога с неодобрение се отнасяме към тези, които са пожелали да се посветят на семейния живот.
Защо обществото има негативно отношение към жените, които са „просто майки“? Защо професионалните постижения на една жена се смятат за фантастични и невероятни, а нашите успехи в семейството се принизяват?
Да бъдеш „просто майка“ е чест. Такава жена трябва да се чувства успешна, та тя е избрала една толкова трудна област, където да разгърне талантите си – семейството.
В тази нощ Наталия реши за себе си:
– Ще бъда жена, която ще се гордее с работата си на майка и домакиня. И следващия път, когато трябва да се представя, ще стана и ще кажа: „Казвам се Наталия. Аз съм просто майка……..“
