В Сицилия властвал цар Хиерон. Той имал в двореца си мъдреци, сред които изпъквал Симонид.
Веднъж Хиерон се обърнал към Симонид:
– Използвай цялата си мъдрост и ми обясни, какво е това Бог?
– Труден въпрос, господарю, – казал мъдрецът. – Разрешете ми да помисля ден-два върху него.
– Добре, – съгласил се владетелят.
Минали два дена. Симонид дошъл при царя и вместо да му отговори на въпроса, го помолил за още четири дни да си помисли.
Минали и четирите дни и Симонид помолил за нова отсрочка:
– Дайте ми още осем дена, господарю!
Хиерон се намръщил:
– Ти шегуваш ли се с мен, Симониде? След това ще дойдеш и ще поискаш още 16 дена за размисъл, а после 32. Кога най-накрая ще ми дадеш окончателен отговор?
– Вие познахте, господарю. – казал спокойно Симонид. – След като свършеха 8-те дни щях да поискам още 16, а след това 32 и така всеки път щях да удвоявам срока. Що се отнася до въпроса, аз ви дадох вече отговор.
– Как така си ми дал! – удивил се Хиерон. – Ти още нищо не си ми казал за Бога, а все искаш нова и нова отсрочка, за да помислиш.
– Ето, това е и моя отговор, – казал мъдрецът. – Вашият въпрос, господарю, не е по силите на никого. Колкото повече мислиш над него, толкова по-малко знаеш и трябва да искаш още дни за размисъл. Този въпрос е като планина. От далече ти изглежда голяма, а колкото повече я приближаваш, тя повече се извисява над теб и ти се чувстваш малък, жалък и нищожен пред нея. Ако не можеш да обхванеш планината с поглед, да я обгърнеш с ръка, как можете, господарю мой, да обхванете с ума си Този, който е създал планината и човека?
Разбрал владетелят думите на мъдреца. Вдигнал благоговейно глава към небето и прошепнал:
– Да, Бог е необхватен!

На един човек, който смятали за много добър като оратор казали:
– Твоето красноречие не може да се сравни по ефективност и лаконичност с изказванията на Майстора.
Той прекарал една седмица при човекът, от чието красноречие се възхищавали останалите. Разбрал неговата тайна, а на останалите обяснил:
– Когато Майсторът говори неговите думи пораждат тишина. Уви, моята реч предизвиква размисъл.

Тя бавно гаснела, а мъката на баща й била неутолима.

– Татко,-промълвило умиращото дете – колко пари изразходи за мен през тези години?

През всичкото това време той бил напълно погълнат от работата си. Но сега пред настъпващата смърт на своето единствено дете, той бил силно съкрушен.

– Има ли смисъл да говорим за това? Бих изразходвал сто пъти повече, за да оздравееш.

Но момичето настоявало на своето:

– Кажи ми, искам да знам.

Най-накрая бащата се съгласил и назовал приблизителната сума, а тя не била малка.

Настанала тишина. Момичето дълбоко потънало в размисъл. Слабият глас на детето отново прозвучал:

– Татко, обещай ми, че след смъртта ми ежегодно ще даваш същата сума за други деца, които живеят бедно. Нали ще го направиш, татко?

Бащата бил много изненадан от думите на дъщеря си, но обещал, че ще изпълни желанието й.

Този равнодушен към хорската мъка човек, коренно се променил. Той бил богат, но останал бездетен. Думите на дъщеря му го накарали да се замисли над въпроса: „Какво точно трябва да правя с парите си“?

Първоначално построил една къща, а след това и още няколко, в които много нещастни сираци намерили своя дом.

Самият той станал по-добър, защото направил другите щастливи.

Най- яркото впечатление, което получават посетителите на Исландия е свързано с непокътнатата природа на тази страна. Осъзнавайки връзката между природата и човека американският художник Рони Хорн е създал арт-инсталация в исландски град наречена „Библиотека на водата“.
Тя се намира в най-високата точка на града с изглед към морето и се състои от 24 триметрови стъклени колони, пълни с вода събрана от най-големите ледници около Исландия.
Стъклото пречупва светлината и отразява пода, върху който са изписани различни характеристики на времето на английски и исландски език. Водата в колоните е скъпоценна субстанция, в нея се съдържат ценни вещества.
Инсталацията е замислена като скулптурно произведение. Тук могат да се правят срещи или просто да се идва за почивка и размисъл.
Преди 30 години Хорн е посетил Исландия и от тогава цялото му творчество е свързано с тази страна

Ако днес прекратим изхвърлянето на вредни емисии в атмосферата, то температурата ще се повиши само с 1 градус и това няма  да помогне, за да се спре глобалното затопляне. Но ако се правим, че всичко е наред, температурата ще се покачи с 5 градуса. А стане ли това има риск да се премине границата и тогава ще станем свидетели на неочаквани обрати.
В тундрата на Северна Русия и Канада остатъците от измрели растения съдържат огромни количества въглерод, който се обработва от микроорганизми, което води до изхвърлянето на метан и въглероден двуокис в атмосферата. В замръзналата тундра тези микроорганизми спят. Опасността идва, когато температурата се повиши и те се събудят. Да се приспособяваме, когато температурата се повишава само с 1-2 градуса е тежко и болезнено, но с 5-6 градуса е вече катастрофа.
Земята е един огромен „Титаник“ и за да се избавим от него са ни необходими най-малко 50 години. А днес какво да правим? По-добре нека да помислим как да намалим енергозагубите в зданията и личните автомобили.
Основен проблем при нас е, че не използваме с пълна сила технологиите, които вече имаме. Ако го правехме, щяхме да имаме „умни“ домове, които много по-ефективно щяха да използват наличната енергия. Но прогреса върви напред и се ражда нещо ново. Както винаги необходимостта се явява майка на новите технологии и открития.
Доста източници на енергия, които познаваме днес не се използват пълноценно. Знаете ли, че цената на електроенергията, която се получава от вятърните електростанции за последните 20 години е спаднала почти 10 пъти и продължава да пада? Питали ли сте се някога как да се избавим от зависимостта на изкопаемите видове топливо? Алтернатива за това е може би използването на слънчевата енергия в един или друг вид. И само това ли е?
Не малка роля играе и промяната на уредите, машините и системите, които използваме в нашето ежедневие. Например сега се произвеждат хладилници използващи 4 пъти по-малко електроенергия, отколкото произведените през 1975 г.
Време е да помислим върху проблемите свързани с близката катастрофа. От нас се изисква малко, но навреме, за да не се погубим заедно със всичко около нас.