Даниела вдигна очи и се загледа през прозореца. Беше започнало да се смръчава. Клоните на дърветата се открояваха в бледото небе.

– Винаги съм предполагала, – каза Даниела, – че между момчетата съществуват много близки приятелства. Като между Давид и Йонатан.

Емил сви рамене.

– Имал съм приятели, разбира се, но с никой от тях не останах заедно през годините. Нямам такъв приятел, който да нарека истински.

– Жалко, – каза Даниела. – А не съжаляваш ли, че е станало така?

Емил се позамисли:

– Бих искал да имам много приятели.

– Но ти можеш да имаш много приятели, хората на твоята възраст се сприятеляват толкова лесно.

– Не и аз, – възрази Емил. – Това, което искам, е само …..човек, който да ме разбира и подкрепя в живота.

Даниела взе чашата си кафе, отпи от нея и каза:

– Радвам се, когато успея у някого да предизвикам размисъл.

Двамата бяха интересна двойка. Емил беше на 25 години, строен млад човек, а Даниела стара жена, с посребрени коси. Често се събираха на кафе. Емил, често идваше за съвет при нея, тя му бе като майка, защото неговата бе починала много рано. На старата жена и беше приятна неговата компания. Понякога с въпросите си я връщаше в миналото ѝ.

Скоро го беше зарязала приятелката му, но Емил още таеше надежда, че тя пак може да го потърси.

Той беше навел глава и съсредоточил погледа си в една точка. След малко продължи мислите си на глас:

– Как става така, че човек се увлича по някой, който не го прави щастлив? Ти не си била щастлива с него, нали?

Тя му беше разказвала за голямата си любов, но …. беше останала сама.

– Не, не бях щастлива.

– Много ми е интересно, това не го ли осъзна още в началото, имам в предвид, че нищо няма да излезе от връзката ви?

– Много често се случва да обикнеш неподходящ човек и да продължиш да го обичаш с надеждата, че нещо ще се промени. Бях влюбена в него до уши. Обичах го толкова много, че той беше единствения човек, когото исках да виждам. Всичко друго нямаше значение. Като си помислих за болката, която щях да изпитам, ако се откажех от него, изтръпвах и за това упорствах.

Тя се върна в спомените си. Той я изостави само заради това, че родителите му не бяха я одобрили. След това тя чу, че забягнал с някаква проститутка и се оженил за нея. Мислите ѝ хвърлиха тъжна сянка върху лицето.

– Съжалявам, – каза Емил. – Не трябваше да те разпитвам.

– Аз не съжалявам, – отвърна Даниела. – Виждаш как човек взема големи решения, когато не е на себе си и греши. Внимай, не позволявай така да ти се замае главата, че да объркаш живота си.

Какво можеше да ѝ каже. Той обичаше, но не беше обичан. А когато човек е така, много боли …..

В Сицилия властвал цар Хиерон. Той имал в двореца си мъдреци, сред които изпъквал Симонид.
Веднъж Хиерон се обърнал към Симонид:
– Използвай цялата си мъдрост и ми обясни, какво е това Бог?
– Труден въпрос, господарю, – казал мъдрецът. – Разрешете ми да помисля ден-два върху него.
– Добре, – съгласил се владетелят.
Минали два дена. Симонид дошъл при царя и вместо да му отговори на въпроса, го помолил за още четири дни да си помисли.
Минали и четирите дни и Симонид помолил за нова отсрочка:
– Дайте ми още осем дена, господарю!
Хиерон се намръщил:
– Ти шегуваш ли се с мен, Симониде? След това ще дойдеш и ще поискаш още 16 дена за размисъл, а после 32. Кога най-накрая ще ми дадеш окончателен отговор?
– Вие познахте, господарю. – казал спокойно Симонид. – След като свършеха 8-те дни щях да поискам още 16, а след това 32 и така всеки път щях да удвоявам срока. Що се отнася до въпроса, аз ви дадох вече отговор.
– Как така си ми дал! – удивил се Хиерон. – Ти още нищо не си ми казал за Бога, а все искаш нова и нова отсрочка, за да помислиш.
– Ето, това е и моя отговор, – казал мъдрецът. – Вашият въпрос, господарю, не е по силите на никого. Колкото повече мислиш над него, толкова по-малко знаеш и трябва да искаш още дни за размисъл. Този въпрос е като планина. От далече ти изглежда голяма, а колкото повече я приближаваш, тя повече се извисява над теб и ти се чувстваш малък, жалък и нищожен пред нея. Ако не можеш да обхванеш планината с поглед, да я обгърнеш с ръка, как можете, господарю мой, да обхванете с ума си Този, който е създал планината и човека?
Разбрал владетелят думите на мъдреца. Вдигнал благоговейно глава към небето и прошепнал:
– Да, Бог е необхватен!

На един човек, който смятали за много добър като оратор казали:
– Твоето красноречие не може да се сравни по ефективност и лаконичност с изказванията на Майстора.
Той прекарал една седмица при човекът, от чието красноречие се възхищавали останалите. Разбрал неговата тайна, а на останалите обяснил:
– Когато Майсторът говори неговите думи пораждат тишина. Уви, моята реч предизвиква размисъл.

Тя бавно гаснела, а мъката на баща й била неутолима.

– Татко,-промълвило умиращото дете – колко пари изразходи за мен през тези години?

През всичкото това време той бил напълно погълнат от работата си. Но сега пред настъпващата смърт на своето единствено дете, той бил силно съкрушен.

– Има ли смисъл да говорим за това? Бих изразходвал сто пъти повече, за да оздравееш.

Но момичето настоявало на своето:

– Кажи ми, искам да знам.

Най-накрая бащата се съгласил и назовал приблизителната сума, а тя не била малка.

Настанала тишина. Момичето дълбоко потънало в размисъл. Слабият глас на детето отново прозвучал:

– Татко, обещай ми, че след смъртта ми ежегодно ще даваш същата сума за други деца, които живеят бедно. Нали ще го направиш, татко?

Бащата бил много изненадан от думите на дъщеря си, но обещал, че ще изпълни желанието й.

Този равнодушен към хорската мъка човек, коренно се променил. Той бил богат, но останал бездетен. Думите на дъщеря му го накарали да се замисли над въпроса: „Какво точно трябва да правя с парите си“?

Първоначално построил една къща, а след това и още няколко, в които много нещастни сираци намерили своя дом.

Самият той станал по-добър, защото направил другите щастливи.

Най- яркото впечатление, което получават посетителите на Исландия е свързано с непокътнатата природа на тази страна. Осъзнавайки връзката между природата и човека американският художник Рони Хорн е създал арт-инсталация в исландски град наречена „Библиотека на водата“.
Тя се намира в най-високата точка на града с изглед към морето и се състои от 24 триметрови стъклени колони, пълни с вода събрана от най-големите ледници около Исландия.
Стъклото пречупва светлината и отразява пода, върху който са изписани различни характеристики на времето на английски и исландски език. Водата в колоните е скъпоценна субстанция, в нея се съдържат ценни вещества.
Инсталацията е замислена като скулптурно произведение. Тук могат да се правят срещи или просто да се идва за почивка и размисъл.
Преди 30 години Хорн е посетил Исландия и от тогава цялото му творчество е свързано с тази страна