Радко бе популярен механик в района. Той често се изтощаваше, но не от работа, а от измисляне на фалшиви автомобилни части, които трябваше да бъдат поправени.

– Господине, днес продадох толкова много резервни регулатори на двоично уплътнение, – обясняваше той на един свой клиент. – Не съм бил толкова уморен, откакто миналата седмица разпродадох хидростатичните въртящи се изпускателни синхронизатори.

Отсреща го слушаха внимателно, защото знаеха, че е професионалист.

Радко внезапно спря и се извини на клиента си:

– Съжалявам, но трябва да поръчам кристална черна дъска за долната част на смукателната тръба.

Понякога просто им казва:

– Трябва да поръчам част, а това ще отнеме четири седмици, за да стигне до тук и струва 1000 лева.

А всъщност по този начин си осигуряваше време за почивка, за това и измисляше всичките тези фалшиви автомобилни части.

Клиентите дори го хвалеха за опита му и приятното обслужване.

Един дори написа похвална рецензия в местния вестник:

„Той ме заведе под колата, за да ми покаже точно къде е винтът с нажежаема жичка . И ми обясни как се нуждае от специален ключ, за да свали целия двигател и да го смени. Той е страхотен механик“.

Радко скоро нае един младеж, за да му създаде база данни с фалшиви автомобилни части.

Сега вече не му се налагаше, да се изморява, като измисляше нови такива.

Студът си е студ, но когато си край печката, можеш да се събереш с приятели и да разговаряш с тях.

Така направи и Гошо. Приятелите му Мартин, Сашо и Добри не чакаха повторна покана.

– Сърцето не изразява само чувства, – започна Сашо.

– То е място на искрени надежди и любов, – добави Добри.

– Да, но днешното общество определя най-силните ни чувства като „истинското ни Аз“ и отгоре на всичко настоява да ги ги изразяваме, – опонира Гошо.

– Но нашите желания могат да ни хванат в капан, – отбеляза Мартин. – Съвременният потребителски манталитет създава желание за трупане на материални блага, които според света ни осигурят статус и идентичност.

– Днес лошо се възпитават децата, – намекна Добри. – те желаят одобрение и любов, а им се подхвърлят технически чудеса и така се злоупотребява с тях.

– А някои от тях по примера на родителите си, стават работохолици, – вметна Сашо.

– Проблемът на работохолика например не е в това, че обичаме работата твърде много, – подчерта дебело Добри, – а че обичаме Бога твърде малко в сравнение с кариерата си. Това, което праведните желаят, е самият Бог, да видят лицето Му. Единствено ако търсим връзката си с Бога и копнеем за Него, другите ни мечти и интереси няма да ни хванат в капана.

– Само ако обичаме Бог повече от всичко, правилно ще приемаме и всичко останало, – заключи Мартин.

Нощта бе заела мястото си, а приятелите не бяха усетили това.

Разделиха се и си обещаха утре, да се съберат у Мартин.

Живко отсъстваше по няколко месеца от дома си. Той плаваше по море. Но когато се завърнеше бързаше да не пропусне време, за да разговаря със сина за всичко, което вълнуваше момчето.

– Всичко, от което се нуждаеш, за да бъдеш красив, успешен, невероятен, благословен, надежден, уважаван, почитан и щастлив, е вече в живота ти, – каза Живко на Иван.

– На мен съвсем не ми изглежда така, – възрази синът.

– Това е, защото се фокусираш върху грешните неща, – усмихна се Живко.

– Искам много неща, но или се провалят или изобщо не стават, – сподели Иван.

– Всяко нещо, родено преждевременно, крие риск от усложнения. Тези усложненията, с които си се сблъскал и които са те накарали да спреш да вярваш, са просто неща, които си направил твърде рано. Но това не означава, че не можеш да опиташ втори път.

– Възможно е да е така, – смънка Иван.

– Повярвай, че ако нямаш нещо, това е защото не си готов за него.

– Готов, какво толкова се иска? – сбърчи нос Иван.

– Бъди търпелив. След като стигнеш до това, което имаш в ума си, ще видиш, че има още работа за вършене. Тогава ще ти се прииска времето да се забави достатъчно дълго, за да се насладиш на това, което ще получиш.

– Татко, това е доста трудно, имам предвид изчакването.

– Намирай нещо красиво в живота всеки ден. Погледни отвъд неприятностите, болката, отхвърлянето и провалените мечти. Намери красотата в това да имаш още един ден, още един шанс.

– Понякога, някои хора ме връщат към това, което съм сбъркал в миналото, а това е болезнено за мен, – каза с огорчение Иван.

– Тогава организирай панихида за тези, които искат да те върнат в твоите грешки и лоши решения. Ако това е всичко, което избират да видят, тогава не трябва да им даваш достъп до благословенията, които идват в твоето бъдеще, – предложи Живко.

– Хората са лоши, – заяви Иван.

– Не е така, – не се съгласи бащата. – Те са съсипани. Но не е нужно да им позволяваш да съсипват и теб.

Наско седеше до баба си и внимателно я слушаше. Докато старицата му говореше, пъргаво премяташе в тигана ароматни палачинки.

– Има едно чудесно място, на което да отидеш, след като си разорен, на работа.

– Бабо, но това звучи парадоксално, – опонира Наско.

– Можеш да се смееш на мъдростите на баба си, – усмихна се старицата, – но правилното разбиране на работата е жизнено важно за успехът ти. Май гледаш на работата като проклятие, а не благословение?

– Е, не на всеки му се работи всичко, което му се предлага, – възрази Наско.

– Чуй, дете, Бог постави Адам да работи не като наказание или проклятие, но понеже работата е нещо добро.

– Честно казано понякога изгубвам желанието си за работа, – призна си Наско.

– Това е начинът, по който Бог ти показва, че е време да се придвижат към следващото си приключение. Човек не работи само за заплата.

– Може би е така, – съгласи се неохотно Наско.

– Бог те е създал да работиш, – поклати глава бабата. – Устроил те е така, че да следваш своите желания и да променяш света чрез това, което правиш. Създал те е да намираш удовлетворение в работата, която ти харесва. Благодари на Бог за работата, която ти е дал да вършиш и давай най-доброто от себе си за Негова слава.

Мони, Криси, Пачо и Мето бяха набелязали много хубави гуми на нов автомобил в квартала,

– Довечера ще ги свалим, – предложи Мето. – Нека се стъмни хубаво.

Разбраха се кога да се срещнат и кой какво да носи.

Вечерта се качиха на автомобила на Пачо и отидоха до мястото. Колата им гарантираше бързо оттегляне от грабежа.

Собственикът на автомобила ги бе видял на затворена камера. И той реши да им скрои номер.

Докато се мъчеха да свалят гумите, защото нямаха много опит в тази работа, собственикът на автомобила с мотокар вдигна колата на младежите и я скри в сградата.

Представете си каква картинка бяха крадците, когато установиха, че автомобилът им го няма.

Така много хора прекарват живота си в стремеж да получат всички неща, които смятат, че ги правят щастливи, но никога не развиват лична връзка с Бог. А тази връзка не е за пренебрегване, защото тя осигурява транспорта, когато дойде време да напуснете този свят.