Рано или късно небето се забулва от облаци, както и неблагоприятните случай помрачават живота ни. Но ако сме съпричастни на Божията благодат, ние не трябва да се отчайваме.
Също като изралтяните ние преминаваме през пустинята, за да отидем в обещаната земя.
Възможно е сега някой от нас да вървят в духовна пустиня. Това може да бъде разрушен брак, финансова загуба, силно разочарование или неизлечима болест. А може това да е пустинята на греха и съмненията.
Но Бог е винаги до нас, даже и когато сме в пустинята. Той върви пред нас, ръководи и ни вдъхновява.
Бог приведе изралтяните през пустинята, това означава, че и нас ще ни приведе, в каквито и затруднения да сме попаднали. Нужно е само да Му се доверим.
Нека винаги да помним: „…. Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край“.

В африканското езеро Чад се влива река Шари, която по време на пролетните и летните дъждове носи толкова много вода, че езерото се препълва. Когато водата прелее в източния край на езерото, тогава Чад изпраща излишъка от своите води на североизток, в котловината на пустинята Сахара, което прави тази котловина много плодородна.
Ако Бог препълва чашата ни с добро, радост и благословение, трябва да си спомним за хората, които се намират в котловината на мъката и бедите и да им дадем от нашите благословения.
Ние угаждаме на Бог, като вършим добро и всичко необходимо за тези, които са край нас. Истината и доброто са неразделни.
Някой попитал християнина Нистерий, приятел на Антоний:
– Какво добро да направя?
Нистерий отговорил:
– Не са ли всички дела равни? Писанието казва, че Авраам е бил гостоприемен и Бог беше с него. Илия обичаше тишината и Бог беше с него. Давид беше кротък и Бог беше с него. Така че, виж какво Бог иска за душата ти и внимавай в сърцето си.
Прави добро на приятелите си, за да те обичат още повече. Прави това и за враговете си, така че да станат някога твои приятели. Когато говориш за врага си, не забравяй, че ще дойде ден, когато той ще ти бъде приятел. Божията воля е да живеем щастливо със другите, а не взаимно да си носим притеснения и смърт.
Сърдеченото „добро утро“, любезното „лека нощ“, дума на съчувствие или утеха, насърчение или съвет, една чаша студена вода, учтивост, дружеско ръкостискане – всичко това е помощ и доброта. Там, където има хора, се появява възможност да направиш добро някому.
„И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра“.

Ако нямаше облаци, щяхме да бъдем беззащитни пред горещото слънце. Без облаците нямаше да има красиви залези, нито благодатен дъжд, нито прекрасни пейзажи.
Но облаците помрачават живота ни. В трудно време ние лесно губим смелост. Но над облаците е Бог. По Неговата воля от тези облаци могат да се излеят неочаквани благословения.
Хенри Лонгфелоу е написал следните стихове: „Не скърби, сърце, успокой се – зад облаците свети слънце“.
Господ казва на Своя народ, който се скита из пустинята: „Ето, Аз ида при теб в гъст облак ..“
Няма безоблачен живот, понякога прибягват малки облачета, а друг път се събират черни облаци. Няма значение какви са облаците на хоризонта ти, извикай към Исус, Светлината на света, за да ти помогне да видиш зад облаците Неговата слава и Неговия план за теб.

Ще се изненадате, но най-горещото място не е в Сахара.
В Долината на смъртта, Калифорния, е фиксирана рекордната температура от 56.7 градуса по Целзий. Тази температура е била отбелязана в ранчото Фернес- Крик през 1913 г.
Този пустинен район се намира в пустинята Мохаве в Калифорния, който е известен със своят топъл и сух климат.
Фернес- Крик в целият период на своето съществуване е подлаган редовно на екстремни температури.
Това се дължи на факта, че долината е почти изцяло лишена от растителност и е заобиколена от планини, която позволява на слънчевата топлина лесно да проникне и да се натрупват тук, отразявайки се от планините.
Но такива високи температури не пречат на местните жители, 500 от които все още живеят в тази негостоприемна част на света.

Някогашният плодороден озис Минцин, в Китай, сега преживява неспокойни времена. Той се намира затворен между пустините.
Десетилетната суша и изчезването на реките довели до това, че от юго-изток и северо-запад към района са се устремили пясъци.
От 1950 г. пустинята е погълнала повече от 160 кв. километра, а числеността на населението е нараснало от 860 хиляди до повече от 2 милиона човека.
Огромната пустиня се приближава към хората със скорост около 10 метра в година, намалявайки обработваемата земя шест пъти.
Трудно е да повярваш, че на такова опасно място могат да живеят хора, които всеки ден водят борба с природата.